неделя, 10 февруари 2013 г.

МОНОЛОГ НА ЕДИН АКТЬОР ОТ РОДОПСКИ ТЕАТЪР


МОНОЛОГ НА ЕДИН АКТЬОР ОТ РОДОПСКИ ТЕАТЪР
бр 29 на FORMALNO се посвещава на каузата на РОДОПСКИ ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР

Родопският театър е явление, в най-хубавите ми години (като студент в НАТФИЗ) съм гледала гостуванията му в ТР "Сфумато".Спомням си спектаклите на Юлия Огнянова, Леон Даниел, Росица Обрешкова, Диана Добрева. Театрална трупа-магия, широта на духа, но както знаем и свободната душа може да се превърне в жив труп, когато актьорът остане без дом, без театър, без сцена. От 2010 до днес ритмично се режеше къс от историята на РОДОПСКИЯ ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР, а с необезспокояваното педантично изрязване никой не си даде сметка, че се изтрива и историята на българския театър. Обезличаването на театрите е тенденция, началото бе поставено със структурата ТМПЦ, вторият епизод е РОДОПСКИЯТ ТЕАТЪР... Ето защо се свързах с актьор от трупата на театъра, сега пенсионер. Никола Пашов е събирач на история, помолих го да ми разкаже за театъра, така, както го помни, за хората в него и ето какво се получи.

НИКОЛА ПАШОВ

  Смолян стана град през 1960 г.Той събра три селища в едно Смолян Райково и Устово .Родил съм се в "чуйното " село Райково през 1947 лето./когато опозицията беше разгромена от ОФ/
Залюбих театъра в средношколските си години и като сирак и глава на семейство не влязох в родната казарма,а на 20 години ме приеха за ст. актьор в РДТ.Театърът тогава се помещаваше в ч-ще Хр. Ботев в кв. Смолян близо до Ок на БКП с кокетно салонче за 400 души/ако бяхме останали там ,може би сега щяхме да оцелеем/
В това ч-ще-театър прекарах 18 г.от моята младост,която бе осмислена от големи личности-режисьори,като Владимир Полянов-гл драматург режисьор,който благоволи да ме представи като актьор на смоленската публика в няколко негови постановки.
Респектиран бях от уникалния талант на непрежалимия Данчо Саръиванов ,който си отиде твърде рано.
Респектиран бях от гения на Любен Гройс, добре познат и в твоя красив град и който обичаше много Смолян и неговите театрални труженици ,и който в последните си часове бе пожелал да бъде погребан тук!
Комедиографът Никола Петков,незабравимият Крикор Азарян ...
Да не изброявам актьорите преминали през театъра и града,който нашият пръв държавен ръководител наричаше " бисер в огърлицата на Родопа"...
В новата сграда на театъра влязохме през 1984 г.
Разкошен дворец за измъчените театрални дейци,пътуващи по села и паланки чеда на Мелпомена.Наричаха ни ТЕАТЪР НА 100-те Сцени. ТЕАТЪР НА КОЛЕЛА ...
Сега кротнахме в красива сграда с три сцени,с лукс машинки и камери,та даже имахме и детска градина за да могат посетителките майки да са спокойни за децата си докато гледат
постановките ни.
Смолян,когато преди години бе наричан ДИАРБЕКИР за непослушните интелектуалци от столицата,като първия драматург на театъра Михаил Величков,Тони Андрейков един от директорите му,Владимир Полянов, последният директор на Националния ни театър преди 1944 г.Йордан Саръиванов, непослушният на САБ.Неудобният Любен Гройс.
Смолян се превърна в най-желания театър от така наречената провинция..И затова смоленчани бяха потресени от думите на големия ни актьор Тодор Колев в едно интервю по телевизията,че е мечтаел да закрият този театър най сетне.
Да,той бе преминал за един сезон и половина през този Диарбекир ,в най-трудните му години...

Смоленчани си обичаха театъра и неговата не лека история !В средата на 80-те години привлякохме Юлия Огнянова и да се преборим със страха на някои ръководни фактори в ОК на БКП,относно репертоара и турнетата,успяхме да кръстим една от залите в памет на Любен Гройс,въпреки съпротивата на някои другари в ОК !Все пак Юлия Огнянова имаше респекта и уважението на номенклатурата.

Театърът ни се е преборвал при опит за такава реформа през средата на 50-те години,когато легендарния ни директор Райчо Гавраилов води лично при Вълко Червенков тогавашния мюфтия на Смолян за да му каже,че:" щом затваряте театъра, другарю Червенков, я идам да ми дадете разрешение да строим джамия".И Червенков наредил да не се пипа театъра в Смолян !
Сега обаче,нямаме такива патриоти !
Не знам какъв е сегашният Министър на културата,но знам че около него има и имаше,големи приятели на Смоленския театър,които за да запазят мястото си са готови да се простят с приятелството,защото вече нямат изгода. Ще спомена само един от приятелите на покойния директор Иван Караджов-Митко Тодоров.Какво правеха в Борда на директорите не зная.
Кариеризмът не прощава на никого и плодовете му се виждат,когато им се осъществят намеренията!

Кръстьо Кръстев (настоящ директор на ПЛОВДИВСКИЯ ТЕАТЪР-бел.авт),който бе" дете на театъра",през 80-те години бе кандидат за партиен член,но не го приеха стана един от актива на СДС в Смолян след преврата.И понеже по партийна линия най лесно се успява в кариерата, след смъртта на Иван Караджов бе избран и се задържа 4-ри мандата като директор /през това време си направи и къща в Смолян/, но не успя да се споразумее с кметицата на Партията Дора Янкова и не се разбраха ,как да продължат работата по издръжката на театралната сграда оказала се воденичният камък на все по-обедняващите артисти и персонал.Общината се оказа една от най-бедните в България с голяма безработица и миграция. И ето удобният момент за прословутата "реформа" за отписване на РДТ от националния театрален регистър !Щяхме да се простим и с Родопския фолк.ансамбъл ,но там голямото име на Валя Балканска спаси положението !

Навремето при една среща с Николай Хайтов в Смолян аз му поисках автограф ,да напише нещо за нашия театър,понеже гледа един от спектаклите си"Празникът",където играх главната роля,той написа: " Не знам какво е миналото на театъра,не знам и неговото бъдеще,но днес има артисти с редки и щастливи възможности "
Тъй,че неговия прочут лаф:" Едно е да искаш,друго е да можеш,а трето и четвърто е да го направиш" важи и за днешната театрална действителност пък и за много други области в нашата бедна Българийка !
Това важи и за ОЦЕЛЯВАНЕТО ни като нация !
Да ! " Какъв е смисълът тогава?!, питаш ти
Реформите са нужни само тогава,когато Човекът е в центъра на внимание,не материята.

В последните години ръководството на театъра се мъчеше да съживи публиката си със смяна на "омръзналите местни артисти"/по думите на един често гостуващ и взел режисьорския си изпит в Смоленския театър режисьор Борис Велчев-Панкин/с гостуващи софийски артисти,но и това не помогна за все повече оредяващата ни публика...!

Съпругата ми Тони Пашова има 40 години в РДТ. Пенсионира се на 55 г. с 65лв и 20 ст.през 1996 г. сега е със 180 лв
Моя милост има 43 г. в РДТ. Пенсионер...щях да напиша пансионер от 2010 г. с 317 лв.
Общо заедно 83 г в театъра...малееееее !
Но както казват хората да сме живи и здрави да ги получаваме много години...!