събота, 23 февруари 2013 г.

Всичко, което винаги сте искали да знаете за ТМПЦ, но сте се страхували да попитате*





 този текст бях пратила за вестник КУЛТУРА през началото на декември 2012, не го пуснаха...от страх или по други причини, както и да е----сега, ситуацията е друга, има оставки и все пак, продължавам да задавам въпроси!!!


  ТМПЦ-Варна или алогичното сливане на две културни институции в една е заболяване.
   Попитайте  артист от упомената структура, дали тази издънка на театралната рефома е променила трудовия му делник за добро? Ще ви отговори с въздишка- от онези Чеховите с дългата пауза между интервалите на живеене. ТМПЦ обезличи артистите и творческите екипи на операта и театъра,а при една  опростена сметка на групиране на приходите и разходите ще откриете,че Държавната опера на града, поради по-големия си щат и свързаните с това процеси на функциониране винаги изземва статута и автономността на театралите в ТМПЦ. Обидно е театър с над 90 годишна история да се стопи в мъртво роден институционален ембрион. Обидно е най-вече за хората от театъра. Във време на така креативния популизъм, демонстриран от реформаторите, никой не се допита до актьорите. Те бяха и са без глас. Те си останаха „играчи”. Надявам се актьорите да си спомнят тази дефиниция, дадена от първия им творчески ръководител през лятото на 2010 г-н Славчо Славов. Неговото 2 месечно управление бе тоталното безумие и недоразумение. Не че настоящето не е също така парадоксално, но поне в последното бълбукат някакви натрупвания в емоционално-познавателния наратив на мениджъра.

 Следя отблизо историята с ТМПЦ. Затова нека си я припомним в кратце. През лятото на 2010 след като новата структура вече бе факт, актьорите, техническият екип и персоналът на театъра останаха без заплати. Лятото си течеше, хората репетираха и работеха, но безплатно. Спомнете си какво бе обяснението за тази административна постъпка-бяха констатирани липси, нередности в управлението на предишния ръководител на ДТ „Стоян Бъчваров”. „Замръзяване”-то на заплатите предизвика вълнение и напрежение. На върха на пирамидата ТМПЦ  през август 2010 се изкачи човек от управляващата партия, поредната партийна номеклантура от местно естество. Човекът нямаше представа за процесите в театъра. А на журналистическите въпроси : „Какво е гледал от репертоара на театъра и операта?” отговаряше с мълчание и презрение. Управляващите вкараха в театъра театрален абориген, от когото се очакваше да подобри неговия авторитет. Но не е виновен аборигенът (при пълното ми уважение към аборигените като фома на общество), виновен е този, който дава зелника. Хората обичат да ядат държавни зелници... Днес, макар и без зелник (ТМПЦ), същият господин (Славчо Славов) оглавява Комисията по образование към Общинския съвет на Варна. Така се работи за „благото” на варненци...
   Актьорите пък макар и късно, поради съображението „страх, лозе пази” на финала на септември 2010 организираха шествие-хепънинг с лозунги, пеене по улиците на града, карнавални костюми и прочие. Спомням си как някои от тях тогава викаха срещу министъра на културата „ Оставка”. Днес най-гръмко викащите „Оставка” придобиха самодоволен вид, защото властта погъделичка самолюбието им и ги дари
 с пост в администрацията на театъра, с главни роли и звездни мигове. Днес викачите са уморени от борби и искат да си гледат „творчеството”. Или както казва един герой от филма на Лукино Висконти „Гепардът”: „нещата обикновено се променят, за да останат ...същите”.
   Покрай местният взрив на артистично недоволство във Варна през есента на 2010 пристигна министърът на културата. Какво са си говорили с кмета на града, за мен остава загадка, но г-н Славов вече не бе мениджър на ТМПЦ. Управляващите трябваше да намерят достоен ръководител и обявиха конкурс за мястото. Конкурсът бе спечелен през декември 2010 от г-жа Даниела Димова, (която вече менажираше Държавната опера). Тя имаше опит, но и партиен билет, така че журито явно се е доверило повече на второто при избора си за нов мениджър на ТМПЦ.
   През 2011 ТМПЦ (театърът ) се сдоби с нов театрален режисьор – проф. Пламен Марков. Интеглигентен, аналитичен режисьор, но смятам, че предишният щатен режисьор Явор Гърдев бе връхлитащата интелектуална провокация за актьори и за варненската публика. Явор Гърдев не прави компромиси с вкуса на публиката!
 Вярно, театралите бяха възнаградени за работата си с Икари през сезона за спектакъла „Ричард-3”(реж. проф. Пламен Марков), но ако поставим на везните онова, което други спектакли са създавали като светове в историята на варненския драматичния театър, „Ричард-3” не е спектакълът- феномен . Чисто субективно за мен през последните 20 години спектакълът-явление за варненския театър е работата на варненската трупа с режисьора Стоян Камбарев.
  2012- в края на ноември:"На входа на ремонтирания, отговарящ вече на всички европейски изисквания варненски театър, балерини поднесоха на премиера, според традиционния български ритуал, пита с хляб и сол и менче с вода.”**  Затворете очи и помолете да ви прочетат този текст на глас, какви картини се явяват в съзнанието Ви? При мен се случва нещо като кинопреглед от ОФ-годините на българската кино хроника. Липсва ми само хоро, в което балерини и премиер, накичени със здравец зад ухо дружно овладяват родния неравноделен такт.
  И сега е време за питането:
Приятели от театъра на Варна, как се чувствате днес? Какво ви мотивира да работите в тази структурна единица, в която взаимно се дебнете да не изплюете камъчета-недоволство?
Вместо тържества с балерини и менчета с вода, кога ТМПЦ ще възстанови театралния си библиотечния архив. Последният е бил поддържан до преди десетина години в някакво що-годе прилично състояние?
Допада ли ви менажирането на театъра в условия на театрална реформа?
Как си представяте бъдещето в условия на тази театрална реформа?
Заставате ли зад политиката на управление на Министерство на културата и личността на културния министър?
Има ли нужда Държавната опера от драматург, а драматичният театър?

Имам и други въпроси, но ме е страх да попитам. Тях си ги задавам редовно на маса, като някогашните хъшове. Тогава страхът внезапно изчезва.

А сега извън контекста на въпросите ми около ТМПЦ, попитах млад режисьор, работещ в друг държавен театър, какво му давам новата реформа, та колегата отговори така: На 28 години съм и честно да ти кажа не съм видяла голяма разлика от преди реформата и сега.... Освен, че от дъжд на вятър взимаме по някой друг бонус върху заплатата. От материална точка това е, а от творческа, за съжаление нямаме право да бягаме много в страни отнсоно проекти и идеи, спектаклите трябва да бъдат по "смилаеми" за широката публика!”(умишлено няма да назовавам името на режисьора, за да не се раздели с трудовия си договор).            

Това е...