събота, 23 февруари 2013 г.

"REALITY" формат, по рецепта на МАЕТО ГАРОНЕ



             "REALITY" формат, по рецепта на МАЕТО ГАРОНЕ

авторски текст за новия брой 30 на интернет списанието за култура и изкуство ФОРМАЛНО
    Телевизията е обсесия не само за домакините и пенсионерите. Днес, ако нещо не е показано от малкия екран-не се е случило. И за да сме съвсем актуални, когато протестите във Варна се показват по новините, следователно съществуват, а когато не се показват-означава ли,че са илюзия? Телевизията като всяка друга медия   е в плен на специфични политико-икономически интереси, които в България някои назовават "интереси от мутренски тип".
"Реалити" на режисьора Матео Гароне от 2012 г. е трагикомедиен дискурс по темата как да попаднем в телевизора. Роденият на 15 октомври 1968 г. режисьор придоби популярност с филма си "ГОМОРА", който по особено жесток начин разкри на света, механизмите на престъпните синдикати в съвременна Италия. За разлика от "Гомора" (2008), "Реалити" (носител на специалната награда на журито в Кан от 2012) е мек, ироничен жест към медийното зомбиране на зрителския интелект. И все пак има какво да се види и научи от "Ралити". В Италия хората са пристрастни към т.нар. реалити формат предавания. За италианците, ако не си звезда в "Биг брадър", значи не си живял.
  Неапол с малките улички, с кокетните местни кафенета, с рибния пазар... Лучано е продавач на риба, среден предприемач, който прави дребни сделчици с кухненски роботи и дава заеми на пенсионерки. Лучано е витален, дори артистичен (в ролята Аниело Арена), познават го по сватби като зевзек, който се преоблича ту в бабка, ту в костюм на травестит и забавлява гостите. Този, малък симпатичен Лучано и неговата съпруга Мария (Лоредана Синоли) с трите им пълнички дечица , лели и чичовци, обитаващи заедно една къща са знакови за съвременна Италия.Като персонажи от пиеси на Едуардо Де Фелипо, всички те са толкова близки до колорита и чувствителността на българина. Лучано участва в кастинг за "Биг брадър", поканен е в Рим, в "Чинечита" за втори кръг и остава с убеждението, че ще участва. Но времето лети, "Биг брадър"  е факт, но без Лучано. Тогава настъпва тоталната трансформация: Лучано започва да вярва в различни знаци, да раздава мебелите си на бедните, изпада в депресия, продава магазина си, дори достига до почитане на религиозни култове и ритуали. Заради къщата на Големия Брат, Лучано е готов на всичко. И попада, но по нетрадиционен начин, промъква се тайничко, настанява се удобно, без да бъде забелязан. А финалът? Финалът е отворен.
   Актьорите са чаровни, камерата често предпочита кръговите движения, вероятно, защото целият ни живот е циклична комедия от грешки. И докато грешим програмата се сменя, каналът също, а реалността се превръща в поредния медиен мит.
Гароне не поучава, не задава послания, той констатира и се смее. "Реалити" бе показан на Киномания в София, но би било здравословно кино пътешествие и за варненската публика.
 Пуканки, телевизия, протести, оставки и един ГОЛЯМ БРАТ, който продължава да ни наблюдава.