неделя, 10 март 2013 г.

от брой 31 на formalno

 автор Елица Матеева


снимки РЕДЖЕБ ШАБАНОВ



"Гимнастика за бременни"- "в абсолютната тишина на писъка"

    Драматургията на Здрава Каменова е нежна, романтична, афористична, изпълнена с парадоксите на битието. В драматургията й има светлина, прелест на младежкото светоусещане, но й липсва маргиналност като острота на емоцията, макар че, когато става дума за гимнастика и бременност по-крайно от това - здраве. Четящите съвременна българска драматургия, изследващите различните ориентири на писане, надявам се предчувстват какво разбирам под "маргиналност": полюсни трансформации,неочаквана диалогичност, от която да ти стане дори неудобно."Неудобно" в контекста на една концепция на режисьора Стоян Камбарев за будния зрител. За съжаление близо десетилетие, варненската театрална сцена упорито се отказваше от поставянето на нови,български текстове за театър. Слава Богу, празната сцена вече има своя нова, съвремена драматургия. Сцената може да си отдъхне, защото и спектакълът "Гимнастика за бременни" с режисьор Калин Ангелов се е получил добре. Калин Ангелов е усъвършенствал естетически еклектиката на жанра, който наблюдаваме. За някои това ще е мюзикъл, според режисьора спектакъл с елементи на игровия театър, балет-ревю на бременни за трети, а за четвърти вероятно "Кабинетът на д-р Калигари" е дошъл на гости, заради грима на актьорите Пламен Димитров, Владислав Виолинов и Теодор Папазов. Не се наемам да определям стилистики и жанрове, защото във времето, когато всичко е нищо и нищо е всичко, преливанията от видения, техника, изразни средства в изкуството достигат пик в микстурата си, а и жанровете не са това, което бяха. Важното е да има зрелище, то да подтиква към катарзис, мисловност и забавление на сетивата. А и драматургичната тема за жената, в различните й статуси на бременност, за възможните й терзания, бесове, смехове, мисли, грижи, любови по време на този необикновен период е важна. Ето защо изборът на режисьора - събирателният образ Мария да се интерпретира от актрисите Биляна Стоева, Милена Кънева, Даниела Викторова и Веселина Михалкова е точен, категоричен и ясен-те са в състояние да разгърнат  вибрациите на бременността. И го правят прекрасно, разбира се всяка с диапазона на своите качества и чувствителност. Докато гледах спектакъла, даже тайничко си представих артистичния дамски квартет с "Аскеер" за главна женска роля, но си забраних подобни разсейвания и мечти.
  Сцената е разделена на различни нива: подиум за дефилиране, дъно с мултимедия, стълби, втори етаж. Сценографията на Никола Налбантов е семпла, но използваема във всеки мизансцен. Тя е архитектурна рамка на опцията да се излезе от частния казус на различните профили бременност. Сценографията помага да се реализират движенчески партитури, хореографирани жестове по време на музикалните изпълнения. Мултимедията надскача с образите си конкретиката на бита и ни въвлича в космическото възприятие на раждането като процес. Финалът на спектакъла с мултимедията на новото дете, малкият бъдещ човек е най-силно въздействаща. Спомням си, че в училище професор Пламен Марков ни казваше:най-лесно е в един спектакъл да залепиш като кръпка мултимедия-модерно е, сетивно е и режисьорът си решава част от проблемите на сцената. Ето защо си представих "Гимнастика за бременни" без мултимедия- структурно спектакълът може и без картинки, но пък те създават определен колорит, акцент ,а финалът е отчетлив компонент, така че малко пищност не вреди.
  Всяка среща с Мария е съпроводена с музикален момент (актьорите пеят наживо). В началото на спектакъла персонажът Мария и нейното прекрасно тяло преди и по време на бременността приятно се комбинира с песента "Pretty Woman". Режисьорът е обогатил тематичния ъгъл с песни, които сюжетно съвпадат с мислите на персонажите. Така постепенно публиката си пропомня и други популярни композиции, прескачащи през рок, мюзикъл, диско епоха-"Бийтълс, "Уестсайдска история", Мадона и т.н. В пеенето се откроява работата на Пламен Димитров, той носи почти целият репертоар.Присъствието му, заедно с това на Владислав Виолинов и Тедор Папазов представлява демоничното в бремеността, съдбоносното, гротеската на физическия акт. Актьорите са своеобразен мъжествен отговор на мойрите, познати от древногръцкия епос.Мойрите са три сестри, които предат, разпореждат и прерязват живота. Както знаем, за да възникне бъдещ живот, мъжът е съдбоносен участник-така и актьорите стават част от пейзажа на Мария, техни спътници, спаринг партньори в кризата на бременността, съпрузи, бащи, случайни събеседници, сервитьори, слуги.
  Сред личните ми фаворити в актьорската игра и провокация попадат: Биляна Стоева, Милена Кънева и Пламен Димитров. "Отнесената" Мария 4 на Биляна Стоева ме провокира с интонационната си свобода на интерпретиране, с лекота, поезия на образа. Именно тук открих онази полюсност и гъвкавост на игра, за която режисьорът Калин Ангелов говореше по време на срещата с варненските медии като подход към актьора. Подобна убедителност открих и в работата на Милена Кънева. Нейната бъбрива Мария 1 бе като поток, свежа, волна. Иска ми се да виждам често Милена Кънева в подобен живот на сцената. Пламен Димитров показа изключителна словесна пунктоалност. Малцина са актьорите, които владеят култура на словото. Театърът все по-често прескача добрата органика на езиковата култура, а тук в рамките на час и половина, актьорът Пламен Димитров физически и емоционално работи със словото в неговата монологична форма и същевременно песенна артикулация.

   Мария 1,2,3,4-с мъж (Мечо), без мъж, но с любим татко-дядо мечта, с ролите си в театъра и нервността в живота, със захарницата в раницата, библейска Мария, жената, която танцува тангото на бременността, докато ритмично се гърчи в емоции и физика е жена-чудо.  Тя е твоят убийствен фън шуй на непредсказуемостта, тя е горчицата между два десерта, тя е всичко! Само Мария знае, колко й струва "абсолютната тишина на писъка"! 9 месеца? Очакване? Живот!