Сергей Айзенщайн "МОНТАЖЪТ" - революционният жест на кинематографа

Сергей Айзенщайн "МОНТАЖЪТ" - революционният жест на кинематографа

 formalno-31

автор Елица Матеева

   Макар монтажът да е "изобретение" на американците, които поставят началото на динамичното киноповествование, се оказа, че техните най-добри ученици са руските следреволюционни кинематографисти. Добрите ученици изпреварват учителите. Разликата между американското и съветското кино е не само идеологическа, но и психологическа, защото двата киносвята се разпознават именно по смисловообразуващата структура на зрелището. А в основата му стои монтажът.

 За първи път в България (и за първи път в света след пълното руско издание от 2000г.)се издава теоретичният труд на космополитния творец-кинематографист и театрален режисьор Сергей Айзенщайн(1898-1948), посветен на монтажа. Преводач е българският киновед Владимир Игнатовски, който отдавна е изявил своя изследователски интерес и страст към творчеството на Айзетщайн в предишни научни трудове. Над 600 страници, изпъстрени с разсъждения, скици, снимки са отредени на изразното кинематографично чудо от 20 век.

    Американците определят процеса cutting като наразвяне на лентата, вид редакция на заснетия върху филмовата лента материал. Съветската школа използва френската дума montage, чийто основен принцип е залегнал в сглобяването, смислово съпоставяне на кадрите. За всички пионери на съветската школа: Кулешов, Пудовкин, Вертов,Шуб, Козинцев, Трауберг, Ермлер, Довженко, монтажът е основната, носеща конструкция в изграждането на филмовия разказ.

 За бащата на понятието "атракцион на монтажа" - Сергей Айзенщайн, феноменът монтаж е мост, проводникът между значенията, зададени от кадъра.През 1937 Айзенщан започва да пише своя обемен теоретичен труд след провала на снимките върху филма "Бежин луг". Режисьорът е изключително притеснен за съдбата си, пише писмо на Сталин, а неприятелите на Айзенщайн обсъждат "колегиално" бъдещето му."Мисля, че на Айзенщайн не може да се вярва. Той пак ще похарчи милиони и нищо няма да даде, защото той е против социализма", четем в писмо на Б.З.Шумяцки. Молотов първоначално подписва присъдата на Айзенщайн, но после изтрива решението си собственоръчно с " Айзенщайн може да се използва...трябва да се занимаем с него..." Грешникът е помилван.

 "Монтажът" е повече от полезно четиво за професионалисти. Вярно на места днешният читател се лута в примери, обяснения за непреживяни произведения на изкуството и главно киното, но какво да се прави-времето е преходно, примерите, системите, стилистиките- също.

 "Монтажът" е важно четиво за практиците в киното и театъра, стига последните да обичат теорията. Айзенщайн задава параметрите на: "мизансцен", "изображение  и образ", "монтаж-архитектура", "монтаж - живопис" и др.важни за киното и театъра понятия. Режисьорът изследва мястото на монтажа в творчеството на Джойс, Пушкин, връзката между тонфилма (звуков филм) и монтажа.

 Общият план на теоретичния труд е съсредоточен в три раздела, редуващи се с аналитични етюди за принципите на монтажа в другите изкуства. Айзенщайн използва тази схема като пътеводна нишка и непрекъснато импровизира, включва дългогодишни наблюдения върху природата на театъра, литературата, графиката. "Монтажът" се превръща в голямо научно есе с исторически и теоретични отклонения, въпреки които се откроява неговата индивидуалност и универсалност.

             "Да се определи същността на монтажа, означаваше да се реши проблемът за същността на киното."  Сергей Айзенщайн.