КИНО:"В къщата" - ах, тази средна френска класа!

"В къщата" - ах, тази средна френска класа!

от новия брой на FORMALNO- 32 

 Харесвам режисьора Франсоа Озон заради елегантността, с която прави кино. Деликатно, с намигване, влюбено в актрисите. Актрисите винаги са по-интерсни от актьорите. Поне според Озон. В киното на Озон актрисите са шармантни, чудовищни, смели,търсещи, неудовлетворени, влюбени. Трудно можеш да провокираш актьор-мъж да покаже присъствието на женственост, докато прекрасните Шарлот Ръмплинг, Валерия Бруни Тадески, Изабел Юпер, Фани Ардан, Катрин Деньов, Еманюел Сение, Еманюел Беар..., а в последния му филм и Кристин Скот Томас го правят с магнетичност, с гордост от факта, че да си жена е особен вид приключение.

   Последното издание на София Филм Фест представи премиерно най-новата творба на Франсоа Озон "В къщата". Първата среща на столичната фестивална публика с творчеството на Озон бе през 2004, когато СФФ бе закрит с "Басейнът". Варненската фестивална публика, надявам се, си спомня извън съзтезателната прожекция на филма му "5 x 2"(2005) по време на "Любовта е лудост".

  От първия му пълнометражен филм "Ситком" през 1998 до сега са се натрупали теми, километри заснета лента и 13 филмови заглавия. Някои от които разтърсващи като драмите: "Капки вода върху горещите камъни" (1999), "Под пясъка" (2001) "Време за раздяла"(2005). "Време за раздяла" ми е най-любимият филм заради начина, по който главният герой се разделя с живота-финалният епизод с плажа, отслабналото от раково заболяване тяло, детският смях, залезът, морето. Звучи патетично, но киното на Озон е далеч от патетиката. Озон направи почти като наследник на Бергман своите "5 x 2" с прекрасната Валерия Бруни Тадески. И бе толкова различен в комерсиалните "8 жени", "Трофейна съпруга". Понякога е неразгадаем както се случи с историята за летящото бебе в "Рики", друг път твърде екзистенциален в работата си -"Убежище". Но дори и да ви се стори в част от творбите си по-повърхностен, компромисен, Озон има право на подобен род капризи, все пак той е представител на средната френска класа, а вие-не!

  "В къщата" според личните ми критерии за възможностите на Озон стои по средата. Озон не е направил нито краен трагедиен артефакт, но пък ни е лишил от обсебващи зрителя емоции. Зрителят досущ като главните герои-учител по литература и неговата съпруга (Кристин Скот Томас) се превръща във воайор, изпаднал в зависимост от обекта на наблюдение. В случая г-н Жермен (Фабрис Лукини) посредством четенето, измислянето на истории за живота на едно семейство, попада в света на същото. Фикцията дело на негов ученик с ангелско личице започва от домашна работа "„Разкажете как прекарахте края на седмицата” и достига до фатален любовен романс, който е на ръба между реалното и фантазмите на литературата. Наставникът по литература дава указания на своя ученик за фабулата, за стилистиката при писането, пълни му главата с Достоевски, Толстой, Флобер. Ученикът за наша радост чете настървено, има талант, пише добре, но размества пластовете на две семейства.Преобръща ги надолу с главата. От помощник по геометрия на своя съученик Рафа, нашето ангелче Клод се влюбва в майка му, пише й поезия, раздава целувки на поразия, но на финала остава сам, досущ като г-н Жермен. Тази  почти на ръба на криминалното интрига хипнотизира с плавните движения на камерата. Естествено има и т.нар. стоп кадри, в които героите попадат в измисления свят на литературата, за да видоизменят ювелирно измисицата.

  "В къщата" е ироничен поглед върху същността на съвременната френска класа, която предпочита удобствата, уютната мебелировка, бита пред сантимента, чувствителността и емоциите. Твърде много любов убива, а твърде много виртуалност обезмисля живота. Истината е, че хората са забравили да общуват. Г-н Жармен ще остане сам и безработен, Клод ще е част от разбитото си семейство и отново ще се отдаде на обичайното-да обгрижва своя баща- инвалид, а семейството на Рафа ще замине за Китай. И сигурно тази прекрасна къща ще бъде нов дом на друго семейство.

  "В къщата" е адаптация на испанската пиеса от Хуан Майорга "Момчето от последния чин". Озон измества центъра на произведението като акцентира не на специалното, което може да покаже ученикът от последния чин, а на пространството ДОМ. Домът е сърцето на всяка фамилия и като жизнено важен орган домът трябва да бъде подложен на изследване, на критически анализ.

"В къщата” е носител на „Златна раковина” и Наградата на журито за сценарий от фестивала в Сан Себастиан, а също така и наградата на ФИПРЕССИ от МФФ Торонто 2012.