неделя, 24 март 2013 г.

литература: "НЕВИДИМИТЕ КРИЗИ"



    Какво сънуват "НЕВИДИМИТЕ КРИЗИ"?

 бр.32- FORMALNO


Кризите ги е измислила медицината, за да се обясни наличието на общо стресово състояние в организма. При китайците кризата  придобива смисъла на възможност.
  Последната книга на Георги Господинов "Невидимите кризи", сборник от кратки истории и есета, публикувани на страниците на европейски и родни издания, изследващи словото и човека като феномен е интелектуално заклинание срещу "урокито" на кризата. Родният и европейският стрес е урочасан да продължава и добре че е литературата, та да ни отдалечи от кошмарите било икономически, социални, етически и естетически, в които сме принудени да попадаме, вероятно и по собствено желание. След като човечеството все още чете, битката с личните страхове не е загубена. Четенето както казва авторът ни прави красиви. И наистина само четящият човек носи в себе си онова тайнствено озарение, резултат от възможността да се учудва, докато осъзнава, че е част от чудото на света.
  "Невидимите  кризи" предлагат авторски версии за настоящето като следствие от битие на нищото. Всъщност какво представляваше битието ни преди и след 10 ноември 1989? Преди, а днес с още по-голяма отчетливост битието ни е съвкупност от грешки, лични и колективни. Но в "Невидимите кризи" грешките са разказват със средствата на биографичното, на притчата, на анекдота и някак си не ги възприемаш фатално, патетично или пък кризисно. Четящият човек се нуждае от нови приказки, които хем да знае, че са измислица, хем пък като ги пипне да му замирише на електричество-т.е. да са взети от реалността. И ето на помощ идва едно черешово топче от чам-сувенир, което няма да гръмне, но ако се сетиш за "Пиянството на един народ" пак ще е свършило работа. Някъде из дворовете на Берлин мокър стол с метална табелка, сочеща принадлежността си към Двореца на Републиката ще се превърне в призрак на едно не чак до там прозрачно минало. Чичо Пейчо, дошъл през 60-те да работи в Кремиковци, днес ще дреме пред телевизора си "Велико Търново", ако въобще е жив, а телевизорът очаква своята цифровизация. Ние все още като автора- обичаме шоколадовите "киндер сюрприз" яйца, не заради играчката вътре в тях, а заради носталгията по онова, което така и не постигнахме. Не постигнахме шоколада, не постигнахме вкуса, не постигнахме блясъка, не постигнахме качеството, не постигнахме себе си.
  Казват, писателите пишели обикновено нощем, в тихите часове, за да не позволяват на съня да ги изплаши с някой кошмарен образ. Е, има и писатели, които методично пишат през деня-по график. Думите са нещо като антибиотик, когато светът и душата ги заболи и вдигнат висока температура. От кризите също боли,особено тези, в които животът ни се загубва като този на чичо Пейчо. Книгите са истинските експерти по живот, а онези финансовите експерти, които определят въздуха на ежедневието ни са забравили да четат. Ние не сме "макроикономическа рамка", ние сме хора с чувства и сетива. И такива е добре да си останем!  Макроикономическият език на финансовия ни министър-експерт няма да ме дари с надежда или пък утеха за деня."Днешната криза е провал тъкмо на този експертен език и мисъл", пише авторът в есето "Обезпечено с литература" и е съвсем вярно, че "кризата в Европа е и криза на езика за нея", вероятно, защото забравихме за смисъла на езика.
  Кризите сънуват уплашени хора и така сънищата им стават цветни. Запишете сънят на една криза, не го изхвърляйте! Записаното остава, уловено в мига и напомня, че ни има.