понеделник, 8 април 2013 г.

"НА БЯЛ СВЯТ"- война, любов и Сараево с поетиката на Серджо Кастелито



"НА БЯЛ СВЯТ"- война, любов и Сараево с поетиката на Серджо Кастелито





елица матеева-бр.33 Formalno

Още ме държат тръпки като се сетя за романа на Маргарет Манцантини "Не мърдай!". Още си спомням финала с червените обувки от филма на нейния съпруг (режисьор и актьор) Серджо Кастелито. "Не мърдай!" бе смазяваща драма. Спомням си, че тук Пенелопе Круз изигра изключително крайна като биография характеристика, това й се случи преди 12 години, а трябваше да състари не само тялото си, а и душата си. 12 години по-късно Пенелопе Круз отново си партнира в кадър и зад кадър със Серджо Кастелито в последния му проект "На бял свят", където сценарист е Маргарет Манцантини. Тук актрисата не гони с гримове времето, макар че й отива. В тази объркана история от спомени, неосъзнат грях и изкупление Пенелопе е всеопрощаваща, разбираща и изключително пестелива в играта си.
Джема (Пенелопе Круз) е самотна майка, съпругът й Диего (Емили Хърш) загива като фотограф и доброволец в Сараево по време на войната. Има син, който е отгледан от друг човек (Серджо Кастелито). Но в последствие се оказва, че нито синът е син на Диего, нито Джема има каквито и да е било роднински връзки с детето.Джема и американецът Диего се запознават в Сараево. Влюбват се, женят се, очакват дете. То умира неродено. Джема не може да има деца, заедно с Диего предприемат пътуване в Босна и тяхното нещастие съвпада с избухването на войната. Там се запознават с музикантката Аска, влюбена в песните на "Нирвана". Аска (Саадет Аской) е пънкарка, своенравна и естествено бунтуваща се срещу старата система. Тя разбира за стерилността на Джема и решава да стане сурогатна майка, при условие, че й платят валута, с която да напусне Сараево. След време се ражда Пиетро. Джема знае от Диего, че това е негово дете. Но истината е друга. Аска е изнасилена от войници, а Диего присъства като скрит свидетел. Не я спасява-война е...
  20 години след войната в бивша Югославия, режисьорът Серджо Кастелито ни припомня историята. Припомня ни я по своя тъжен, леко мелодраматичен и човеколюбив начин. Припомня ни я отново чрез размисъл за любовта. Какво можем да жертваме в името на любовта? Истина, любов, дълг-нравствеността не е илюзия, въпреки че постоянно някой ни подтиква да мислим обратното.
  Емили Хърш е сияещ, жив и все още така обаятелен от периода му с Шон Пен в проекта "В пустошта"(2007), а почитателите на българския филм "Източни пиеси" веднага ще разпознаят , че зад персонажа на дивата мюсюлманкаАска се крие онова чаровно момиче, което подтикна героя на Христо Христов  от "Източни пиеси" да тръгне за Истанбул.
"Ние сме поколение, родено без късмет" казва в една от сцените Гойко (в ролята е босненският актьор Аднан Хаскович). И въпреки манипулативния етнически  стах остава надеждата, че има нещо, което ни обединява и  това чудо се нарича "любов". Историята на филма е доказателство, може би поетично, може би художествена измислица, но е факт-преди войната в Югославия, християни и мохамедани живееха заедно, в единение. И ето как историята за появата на едно дете събира разделените в цялост. 
 Всеки новопоявил се на този свят, трябва да се опита да живее, така, както предхождащите са мечтали да живеят. Ако те не са го постигнали, бъдещето им го дължи.

  "На бял свят" е увликателен, труден, сложен за възприемане филм. Миналата година бе номиниран за най-големия приз (Златната черупка) на фестивала в Сан Себастиян, а тази бе номиниран за награда "Гоя" в категорията за главна женска роля (Пенелопе Круз).