неделя, 21 април 2013 г.

АНАТОМИЯ НА ДЕТСКИЯ БУНТ - "НУЛА ЗА ПОВЕДЕНИЕ"



 




АНАТОМИЯ НА ДЕТСКИЯ БУНТ - "НУЛА ЗА ПОВЕДЕНИЕ"

Formalno-34

 Децата никога не лъжат, затова и бунтовете на децата са най-искреното и честно отношение към досадността на света. Детското несъгласие е спонтанно, лишено от хитруване. Възрастните могат да хитруват в своите протести, но когато едно дете не харесва нещо, то е категорично в поведението си. Тропва с краче, изнася глас и тогава целият свят е в ръцете му. Образователната система винаги ще е недолюбвана от децата, защото тя създава правила, забрани и прерязва пъпната връв на детето със спонтанността. Струва ми се, че всичко започва от детската градина, а училището вместо да пришива крила, ги подрязва. Ако не съм права, поне такава е тенденцията в световната история на киното. Преди точно 80 години, френският анархист в киноизказа Жан Виго (26 април 1905 - 5 октомври 1934)  снима филма "Нула за поведение", в който централните персонажи са ученици-момчета от интернат. Началото на филма започва с финала на една ваканция, с пътуването обратно от дома към детския интернат. Децата се посрещат на гарата и под строй се прибират в интерната. Под строй заспиват, под строй се събуждат, въобще малки автомати. Но цялата история може би щеше да премине в послушание и хармония, ако не бяха черните овце:  Брюел, Коса и Колен, които още в първия учебен ден, получават "Нула за поведение". Обидени заради несправедливото наказание, момчетата се събират, правят комплот и организират революционно движение в неделя-точно, когато префектът ще идва на официално посещение. Създава се революционна ситуация, бунт и на финала децата замерват с вмирисаните консерви, с които ги хранят и изпокъсани обувки гостите. Гостите ги преследват, но неуловимите протестници успяват да избягат от интерната, развявайки пиратското си знаме-нещо като нашето "Свобода или смърт".

  Всъщност освен екшън, този филм си има и своите сюрреалистични моменти-особено в частта, когато децата се замерват с възглавници- монтирането на движенията наобратно създава усещането за космическа безтегловност. Жан Виго демонстрира своята позиция дори в избора на актьори. Така например директорът на интерната е джудже в буквалния смисъл на думата. Друг учител пък обира закуските на своите ученици. Трети пък е с афинитет към красивите момчета, въобще всичко е тотален кошмар при учителите. Затова съвсем заслужен е и детският вик: "Долу даскалите, да живее бунтът!"
 Жан Виго е самороден талант, баща му е анархист, така че режисьорът е направо фамилно обременен от революционния патос. Първият му филм от 1929 г. "По повод на Ница"  е съвместна киноавантюра с брата на Дзига Вертов-Борис Кауфман. Както знаем Дзига Вертов е едно от основополагащите имена в историята на съветското и световно кино от началото на 20 век. Когато гледаш филми на Виго, винаги се натъкваш на контрастността в битието, където уродливостта е хиперболизирана.Бащата на Виго, Мигел Алмерейда, активен френски анархист, умира в затвора през 1917. Детството на Виго е нещастно и нездравословно, в подхвърляне между роднини и интернати. Той боледува от туберкулоза и накрая се установява в Ница, където през 1930 режисира първия си филм, "По повод на Ница", сатирично-социален документален филм. Виго се мести в Париж скоро след това и режисира "Нула за поведение" (1933), който е обявен за "антифренски" от цензурата, свален е от сцена след пет месеца и не е показван във Франция до 1945. "Аталанта" (1934) е шедьовър, безпощадно атакуващ същността на френската буржоазия. Наложило се да бъде преработен драстично от продуцентите, страхуващи се от реакцията на публиката. Смъртта на Виго на 29-годишна възраст от левкемия отнема на френското кино един от най-обещаващите му таланти.В памет на филмовия творец, всяка година във Франция се дава наградата „Жан Виго“ за филми, характеризиращи се с "независим дух и добра режисура".

 "Нула за поведение" е откровен пънк, ако трябва да измерваме емоцията на филма с днешни естетически и фешън критерии. Децата са реални пънкари. Пушат пури, правят си знаме с череп и кости, подлагат на съмнение системата по брутален за своето време начин-те отказват да се съобразят с нея и влагат особена страст в отказа си да обслужват възрастните. Затова Виго съвсем основателно им пише с последните си кадри своя оценка "отличен за поведение"- звучи бодра песен, децата тичат по покривите на интерната, докато възрастните ги сочат с пръст.