неделя, 21 април 2013 г.

изложба: Да откриеш себе си в другия

изложба: Да откриеш себе си в другия

formalno 34

След участието си в кураторския проект на Димитър Трайчев "НЕохраняема зона" 2013, Галина Станева разказва нови приказки в самостоятелната си изложба в галерия "Георги Велчев". Посреща ме с тиха усмивка и малки, крехки герои, които се гонят по камъка и след миг сякаш ще отлетят. "В търсене на другия" е нежна експозиция, въздейства ти с равновесието си и философската си топлота. Всъщност изложбите днес са единствените острови на усамотение и надежда, че изгубеният рай може би някога ще бъде открит. Дори по погрешка... И докато светът навън те пресира с динамиката си, то в галериите времето е спряло. С Галина си говорим за смисъла да се продължава, не ни се иска да си признаем, че изкуството е и стока. Така се случи, че в деня на откриването, в едно друго арт пространство търсеха екип и аз й разказах за премеждията си около отговорите ми на въпроса:  ”Кои съвременни български художници харесвам?”.
Смяхме се  защото в настоящето ни витаят изкривени представи за изкуството и се почувствах досущ като персонаж от пиесата на Ясмина Реза "Арт", когато ми казаха, че зная много за съвременното изкуство, а позицията е за "обикновен продавач". Ето защо, докато се любувам на човечетата на Галина Станева и нейните оглеждания в другия, се чувствам добре. Независимо какво е другото, дали е голямо, малко, различно от очакванията ми, то е умно и спокойно. То не  рамкира, клишира фантазията и възприятията. "В търсене на другия" си свободен, рееш се из пространството с тоталната си неконвенциалност. Метални човечета са наскачали върху камъка като онези Радичкови врабчета - радостно, живо, волно. Не зная какво си мислят малките същества, докато крачат през метала и камъка, но предполагам, че им е уютно в търсенето на другия. Галина е написала текст -преддверие към проекта си, между редовете му избирам следната мисъл: "търсим сигурност и любов в човека до нас, преди да сме ги открили в себе си." Другият е като лакмус за страховете ни, подозренията ни, скепсиса ни. Другият е повече от Аз. Другият е и Аз. На раздяла пожелавам на Галина да изрисува книжка с приказки. Ще й се получи! Тя отговаря, че преди рисунката е словото. Може и да е права, но когато се разхождам около нейните "други" човечета не изпитвам нужда от слово, защото тези малки персонажи го излъчват, изпълват го с мелодия, с множество гласове и сетива. Дано чрез тях открием и себе си!