изложба: Да откриеш себе си в другия
formalno 34
След
участието си в кураторския проект на Димитър Трайчев "НЕохраняема зона"
2013, Галина Станева разказва нови приказки в самостоятелната си изложба
в галерия "Георги Велчев". Посреща ме с тиха усмивка и малки, крехки
герои, които се гонят по камъка и след миг сякаш ще отлетят. "В търсене
на другия" е нежна експозиция, въздейства ти с равновесието си и
философската си топлота. Всъщност изложбите днес са единствените острови
на усамотение и надежда, че изгубеният рай може би някога ще бъде
открит. Дори по погрешка... И докато светът навън те пресира с
динамиката си, то в галериите времето е спряло. С Галина си говорим за
смисъла да се продължава, не ни се иска да си признаем, че изкуството е и
стока. Така се случи, че в деня на откриването, в едно друго арт
пространство търсеха екип и аз й разказах за премеждията си около
отговорите ми на въпроса: ”Кои съвременни български художници харесвам?”.
Смяхме се защото в настоящето ни витаят изкривени представи за изкуството и се
почувствах досущ като персонаж от пиесата на Ясмина Реза "Арт", когато
ми казаха, че зная много за съвременното изкуство, а позицията е за
"обикновен продавач". Ето защо, докато се любувам на човечетата на
Галина Станева и нейните оглеждания в другия, се чувствам добре.
Независимо какво е другото, дали е голямо, малко, различно от
очакванията ми, то е умно и спокойно. То не рамкира, клишира фантазията
и възприятията. "В търсене на другия" си свободен, рееш се из
пространството с тоталната си неконвенциалност. Метални човечета са
наскачали върху камъка като онези Радичкови врабчета - радостно, живо,
волно. Не зная какво си мислят малките същества, докато крачат през
метала и камъка, но предполагам, че им е уютно в търсенето на другия.
Галина е написала текст -преддверие към проекта си, между редовете му
избирам следната мисъл: "търсим сигурност и любов в човека до нас, преди
да сме ги открили в себе си." Другият е като лакмус за страховете ни,
подозренията ни, скепсиса ни. Другият е повече от Аз. Другият е и Аз. На
раздяла пожелавам на Галина да изрисува книжка с приказки. Ще й се
получи! Тя отговаря, че преди рисунката е словото. Може и да е права, но
когато се разхождам около нейните "други" човечета не изпитвам нужда от
слово, защото тези малки персонажи го излъчват, изпълват го с мелодия, с
множество гласове и сетива. Дано чрез тях открием и себе си!
