понеделник, 8 април 2013 г.

Варна, европейска столица на културата - за кожата на един благородник

 33 брой - Formalno

Каузата „Варна, културна столица на Европа- 2019”, зарази и благородниците от Ливърпул. Шегата настрана, но щом тукашната община започна да си внася консултанти от чужбина, за да ни помагат в изготвянето на апликация по кандидатстване за номинацията, това навява най-малко две мисли. Първата е, че местният капацитет е мижав, или просто липсва осведоменост за присъствието на хора с подобен опит. Другата опция е, че явно някой е в плен на трескава амбиция непременно да сме номер Едно, поне в културно отношение. Няма лошо, но какво точно се случи през последните две години? Май нищо, и ето във Варна пристигна сър Робърт Скот, за да се хване за главата и да ни сподели, че срокът е изключително кратък (бел.а. 6 месеца) и няма време да дискутира дали екипът, с който ще работи, е добър или никакъв. Човекът се намира в заварено положение, но поне се ангажира с обещанието, че ако градът се пребори с останалите номинирани, ще направи всичко възможно да развие работната групичка и да я реновира. Но по-добрата новина е, че новият тим няма да има нищо общо с община Варна.
  
„Сега трябва да сме единни, да забравим хаоса, личните пристрастия и да работим за успешната ни кандидатура”, заяви сър Скот. Звучи като апел от предизборна кампания, но това са ни възможностите. „Хората не трябва да разчитат на обстоятелството, че градът ни е известен с фестивали, туризъм, дадености и прочие, по смисъла на които априори си заслужаваме титлата. Да си столица не е като да правиш фестивал, това е грешно мислене”, отбеляза още консултантът. По тази логика Русе и Пловдив, лично на мен ми се виждат също толкова подходяща дестинация, колкото и Варна. Иска се енергия, вяра и упоритост, за да покажем какви са ни приоритетите, както и опитен презентатор на проекта. Такъв не откривам сред местните дейци от екипа и може би е добре и него да си го намерим импортно, защото е необходим човек, комуникиращ добре с журито в София. Апликациите за номинацията трябва да са готови в края на юни. Върху тях ще работи и сър Скот, оформяйки ги окончателно. Според него Варна не е по-слаба кандидатурата от тази на София. Той сподели, че от опит знае, че обикновено печелят градове, които не са столици на съответните държави. Английският консултант вече е забелязал националния скепсис и недоверието на българина към подобен род работа. След като му се обясни, защо гражданите протестират и срещу кого, вероятно е оценил сложната ситуация и в какъв колоритен свят попада? Хубаво е, всеки кандидат за кмет на предстоящите местни избори да вникне в каузата за културна столица и да проучи нейния статус. Би било най-малкото полезно и за него, и за обществото да интегрира каузата в платформата си.
Средствата при една евентуална победа дават възможност да се развият проекти в областта на съвременното изкуство, в работата на младите творци. Друга част ще подхранят и без това измършавялата ни галерийна, музейна, утвърдена институционална база. Трета ще бъде налята в бита на варненци - от пътища до заплати. От творческите гилдии в момента се изисква да започнат да оформят своите проектни предложения и да ги изпращат на екипа. Топката остава в него, както и нагласата за качествена работа върху апликацията.
Попитах господин Скот дали знае какво е свършено до сега, дали е чел в тази посока разработките на предишни автори на концепции, защото такива има и ако някой от местната власт страда от амнезия, то паметта може лесно да се възстанови. Не получих категоричен отговор. На втората среща благородникът забравил своето „сър” се приближи към мен и ме запита, какво ми е мнението за казаното дотук? Отговорът ми бе: „Вярвам ви, че ще дадете максималното от себе си, но Ви предстои труден, мъчителен процес, защото не изпитвам кредит на доверие към компетентността на екипа. Ето защо Ви пожелавам търпение и много упоритост!” Според Робърт Скот журито ще вземе под внимание и сътрудничеството на Варна с близките градове, попадащи в регионалната структура на Варненска област. Значение ще имат и малки проекти, като например читалищата, които са добро поле за работа върху развитието на подобни културни планове. Община Варна би трябвало да съдейства за реконструирането на сгради, които биха били интересни пространства за културна дейност, а местните политици и бизнесмени да разгърнат лоби сред държавната администрация на централно ниво в полза на каузата. По мнението на г-н Скот столиците на съответната държава не печелят номинациите си – защото са свикнали да правят проектите си без да влагат особени усилия, а и без това културният живот се е централизирал в главните градове. Журито обръща внимание на онова, което може още да се направи в извънстоличните населени места, да се надскочи обема на последните до този момент. През годините, когато са кандидатствали столиците на Полша, Унгария, Словакия, спечелилите градове са съответно - Вроцлав, Печ, Кошице. Според Робърт Скот вероятно София ще предложи добра концепция, но инстинктът му подсказва, че Варна ще води основно битка за номинацията с Бургас и Пловдив.
Журито се състои от 13 души, 6 от тях ще бъдат определени от Министерството на културата, а останалите са чужденци. Всички партии, които ще участват на мажоритарни избори и на местно ниво е хубаво да подпишат декларация, че при евентуалното им включване в управлението на града ще работят за каузата на Варна. За сър Скот е от значение и изборът на кмет на града, защото обикновено той презентира кандидатурата пред съответното жури. А самото представяне трябва да се състои през есента на 2013 като дотогава кметът трябва да получи готовия резултат на секретариата по кандидатурата. Друг интересен въпрос е как се разпределя бюджета за изграждането на номинираната столица, който възлиза на 50-70 милиона евро. Една част идва от местния бюджет, друга от Министерството на културата, трета от европейски фондове и милион и половина евро от Фондацията на името на Мелина Меркури (един от авторите на идеята за европейска столица). При евентуално спечелена номинация, се създава нова структура, работеща върху идеята. На върха на пирамидата стои общината, второто ниво са тесни специалисти, които се избират на конкурсен принцип. Отделно трябва да има артистичен, изпълнителен, финансов и пиар директори и към тях да работят съответни експертни екипи. Към тези тимове трябва да се организира и консултативен форум с представители на различните структури на града - арт, бизнес, туризъм и т.н.
"Имам усещането, че настоящият екип, който ще работи с мен, не е придобил положителен статус сред обществото на града. Съществува особен местен негативизъм сред хората за този екип. Те нямат нужния авторитет, а трябва да бъдат признати публично. Липсва нужното доверие и трябва да работим в тази посока." каза на финала Робърт Скот. До края на май той ще оформи апликацията, която до окончателното й презентиране в София ще подлежи на развитие.
Ако не спечелим, съвсем по български ще обвиним сър Скот, но повярвайте ми, сгромолясването за тези, които днес се опитват да неглежират поставените преди тях основи в тази посока, ще бъде двойно. Отново съвсем по български.