неделя, 5 май 2013 г.

"КИНОЮБИЛЕЙ" с един от шедьоврите на ВИМ ВЕНДЕРС



"КИНОЮБИЛЕЙ" с един от шедьоврите на ВИМ ВЕНДЕРС

Formalno - 35 брой


20 години от създаването на "Толкова близо, толкова далеч" на режисьора Вим Вендерс е поводът за среща с почитателите на авторското кино в поредната кинолектория на изданието "Киноюбилей" . Събитието отново ще се състои в гостоприемното пространство на отдел "Изкуство"- Регионална библиотека "Пенчо Славейков"-Варна, на 18 май, този път в различен час от обичайния, а именно в 14.00 ч."Киноюбилей" е рубрика стартирала по инициатива на театралния критик Елица Матеева и сайтът за култура и изкуство Formalno.
  "Толкова близо, толкова далеч" (1993) проследява живота на познатите персонажи от първия филм на Вендерс, посветен на ангелите и хората "Криле на желанието" (1987) тук освен познатите герои актьорът Питър Фолк, ангелите Дамиел (вече в тялото на човек) и Касиел също преобразил се като човек, публиката ще се запознае с нови ангели и ангели-хора : Рафаела (Настася Кински) Уилям Дефо, рок-легендата Лу Рийд и още много чудаци, населяващи обединен Берлин. Между Изтокът и Западът вместо желязна стена се вдигат други стени, разделящи хората. Коя е причината хората да се отчуждават от Бог,да не разпознават ангелския шепот и любовта, може би част от отговорите ни подсказва и заглавието на филма.
"Героите на моя разказ са ангели. Да, ангели. И защо не? Хората са свикнали да гледат в киното толкова много чудовища. Така че защо да не им покажем обратното - същества, които вършат добро-пише за "Криле на желанието" немският режисьор Вендерс. Той е роден в Дюселдорф през 1945 г.Активната работа на Вим Вендерс като режисьор, продуцент, фотограф и автор на текстове го превръща във водеща фигура на независимото кино.След гимназията първо записва медицина, а след това - философия. През 1965 г. напуска университета и решава да стане художник.
  Първоначално работи като критик. Пише за ежедневника "Зюддойче цайтунг" и за списания, вкл. за "Шпигел".
Вендерс дебютира в игралното кино през 1972 г. със "Страхът на вратаря от дузпата", заснет по едноименната книга на Петер Хандке - един от най-популярните немски драматурзи и сценаристи.През 1971 г. заедно с още 14 германски режисьори създава продуцентското и дистрибуторско сдружение "Filmverlag der Autoren". Тази компания става ядро на новото немско кино и продуцира първите филми на Вендерс, сред които са "Алената буква" и "Алис в градовете".
През 1977 г. той завършва "Американският приятел" (прожектиран в България като "Правило без изключение") - филм, получил международно признание и забелязан от Франсис Форд Копола. Той го кани в САЩ и през 1978 г. Вендерс заминава зад Океана, за да заснеме "Хамет".
В кратките прекъсвания между снимките режисьорът успява да създаде "Филмът на Ник - Светлина над водата" (заедно със своя приятел, режисьорът Никълъс Рей) и "Състоянието на нещата", който му донася "Златен лъв" от фестивала във Венеция през 1982-ра - първата от множество престижни международни награди.През същата година Вендерс работи по сценарий със Сам Шепард и така през 1983 г. е създаден филмът "Париж, щата Тексас", който прави световна сензация, печели "Златна палма" на фестивала в Кан, а режисьорът му се превръща в едно от култовите имена на киното от 80-те.
Следва един от най-забележителните филми в историята на киното - "Криле на желанието", донесъл му наградата за най-добър режисьор в Кан през 1987 г. Сценарият отново е дело на познатия тандем Вендерс-Хандке.Следващи заглавия на Вендерс са фантастичният "До края на света", "Токио Га" - за любимия му японски режисьор Ясуджиро Одзу, и още един документален филм ("Записки за градове и дрехи"), също за японец - модния дизайнер Йоджи Ямамото.
През 1993-та създава продължение на "Криле на желанието" - "Толкова далеч, толкова близо" ('Faraway, So Close'), а през 1995 г. - "Отвъд облаците", който заснема съвместно с Микеланджело Антониони.Следват "Краят на насилието ", отличеният с много награди документален "Буена Виста Сошъл Клуб" и "Хотел за един милион долара", награден през 2000-та в Берлин със "Сребърна мечка".Вендерс вдъхновява и участва в проекта "С десет минути по-стар" (Ten Minutes Older) съвместно с режисьорите Джим Джармуш, Спайк Лий, Чен Кайге, Вернер Херцог, Аки Каурисмаки, Бернардо Бертолучи, Майк Фигис, Иржи Менцел, Жан-Люк Годар, Ищван Сабо и др."Не ме търси" събира отново Вим Вендерс и Сам Шепърд. 20 години след култовия "Париж, щата Тексас" златният тандем напомня отново печелившата си формула - силна драматургия, талантлива режисура и безкомпромисна актьорска игра. Следващите филмови проекти на Вендерс са "Снимки в Палермо" от 2007 и "Пина" от 2011.

  "Изборът ми върху "Толкова близо, толкова далеч" не е случаен, струва ми се, че след Възкресението и последните парламентарни избори е време за вътрешна хармония. И като че ли съвсем на място за ситуацията е мисълта на един от епизодиците във филма, Михаил Горбачов (историческа фигура за периода преди прехода), който казва в началото на филма, че хората са забравили за единението, независимо тяхната професия, етнос, политически пристрастия и т.н. Познавачите на творчеството на Вим Вендерс може би ще отчетат, че за разлика от " Криле на желанието", където ставаше дума за падането на стената, "Толкова близо, толкова далеч" не е така философски настроен в посланията си. Имат право. Но изборът ми е повлиян от екшъна и иронията, в тази  история. За някои това ще бъде едно приключение с елементи на кримка, за други фентъзи, а за трети опит да се съберат парчетата живот. Харесва ми това, че Вендерс е верен на себе си, на прецизната си работа, на препливането на цветовете. Освен любимите ми актьори Питър Фолк, Бруно Ганц,Солвейг Домартен от "Криле на желанието" ще видим и нови изпълнители. Има и гангстери, тогавашните представители на съвременната пост-социалистическа мафия, което прави филмът още по-актуален и предчувстващ времената, в които живеем. Защо Касиел от ангел се превръща в човек, какво се случва с неговия приятел Дамиел (вече човек със семейство и наследници)? Кой е Тони Бейкър и каква е неговата фамилна тайна? Заслужава си да се види този филм, заради Берлин, поетичната камера, атмосферата, естетиката и наградите : Кан ’93 – Голямата награда на журито,Баварска филмова награда ’93 за режисура,Германска филмова награда ’94 за операторско майсторство." - казва модераторът на събитието Елица Матеева.
" Толкова е изтощително да обичаш хора, които бягат далеч от нас-ангелите." (из "Толкова близо, толкова далеч").