неделя, 5 май 2013 г.

"ДЕКАМЕРОН"- "Я, чудото ми стана!"



 "ДЕКАМЕРОН"- "Я, чудото ми стана!" *

Formalno-35 брой

 

     В края на ноември 2012 бе премиерата на спектакъла "Декамерон" в Театър Българска Армия. Наскоро в едно от малкото качествени телевизионни предавания за изкуство ("Рецепта за култура", видях режисьора на "Декамерон" Диана Добрева, която разказваше как в продължение на месец, докато екипът на "Казанова" (друг, неин театрален проект.б.авт) е гостувал във Франция, нито една персона от дипломатическата ни родна легация не е посетила събитието, въпреки, че режисьорката е изпратила покани на съответните представители. Стана ми тъжно и пусто. Диана е положила усилия да организира турне, да привлече вниманието на публика и критика към ставащото в родния театър, отвъд тесните му граници, а българи, които представляват лицето на държавата ни в чужбина, нямат никакъв интерес от комуникация с родния театър. Каква ли щеше да бъде посещаемостта на тези "знатни" господа, ако вместо театър, събитието бе чалга концертче?
  "Декамерон" по Бокачо наскоро гостува и на варненска сцена във Фестивален и конгресен център-Варна. За тези, които не бяха в препълнената зала има още една възможност да поправят пропуска си и да бъдат зрители на това древно пътешествие в любовта именно в рамките на МТФ "Варненско лято"- по предварителна информация на режисьора, гостуването е предвидено за 10 и 11 юни.
    Преди спектакъла наблюдавам с интерес сценографията. Гадая как между режисьор и сценограф (Нина Пашова) се е получил синтезът на кодовете. Припозновам в бялата полукръгла конструкция, разположена на сцената, различни асоциативни опции: кладенец, окоп, своеобразна трапезария, колизеум. Каквото и да откривам, то говори за своеобразна цикличност и тъй като персонажите си разказват по време на чумна епидемия във Флоренция истории, тяхното споделяне по логичен начин се обвързва с интимността на кръглата форма. В предната част на сцената е разположена конструкция, която  се ползва като маса, легло, гроб, а в ляво и дясно съответно виждаме бъчва и делва, особено функционални в историята за един венециански гондолиер и неговата "вярна" съпруга. В дъното, почти невинно ни наблюдава едно око и ако сме внимателни, може би ще открием, че това е цитат от картината на Леонардо Да Винчи "Мона Лиза". Значи все пак окото на "ПЕТИЯТ ЕЛЕМЕНТ" (дано сте гледали този филм на Люк Бесон), винаги е като деус екс махина...с едно наум. Независимо, че "Декамерон" е произведение, отразяващо италианския бит през 14 век, преходът от средновековие към ренесанс като естетическа отправна точка се чувства в спектакъла, той излъчва  философската същност на идеите на онова време. Поводът за появата на произведението, по което се създава театралното представление е кошмарната чума във Флоренция от 1348 и както в началото на самото представление персонажите предчувстват циклите на болестта, така и самият спектакъл циклизира преобращенията в живота. Чумата е като наказание за грешниците, стоварено върху главите им "от март до юли", .В спектакъла ще откриете страст, секс, сарказъм, но и катарзисен финал, в който всички без съмнение чувстваме частица от любовта на Ромео и Жулиета (в случая Изабета и Лоренцо-бел.авт) и патетиката на тяхната трагедия. Докато наблюдавах отделните истории от "Декамерон"  разсъждавах до каква степен е полезно да се поставят чрез средствата на театъра ренесансовите"Кентърбърийски разкази" от Джефри Чосър. Даже си наумих, че това може да се случи в ТМПЦ, актьорите имат потенциал, пространството е добро, само липсва адаптация и режисьор с естетически (ренесансов) усет. Защото към подобен литературен източник един от възможните подходи като работа с актьорите е именно, постигнатото от Д.Добрева-там, където има смях, сатира, плътски страсти, се развива езикът на игровия театър, на комедия ла страда, а в историята за любовта, приключила с убийство, чудото идва с партитурата на движението (хореография Таня Соколова). Сред личните ми фаворити в театралната игра и пъстрота на разказа попадат историите за "глухо-немия" Мазето от Лампорекио,чудото на дон Джани, историята на Перонела и скритият в бъчва неин любовник и естествено финалната нещастна любов на Изабета и Лоренцо. Запомних характеристики от присъствието на актьорите: Анастасия Ингилизова - силен импровизационен дух, Дионисиева разпищоленост в най-жизненоутвърждаващия смисъл на радостта от живота и играта, Милен Миланов със строгостта на контролираната ироничност, Веселин Анчев заради гравитирането му в различни полюси на работа с актьорското тяло,  Мимоза Базова и Георги Къркеланов с актьорската им отдаденост и категоричност в процеса.  Всички актьори са постигнали синхрон на ритуала в играта, доколкото самата игра е вид ритуал. Д.Добрева включва в изразителността на актьорското присъствие и контура на комикса, дори действено някои от сцените са решени като комиксово поведение на персонажите, но това не прави олекотен смисъла на спектакъла. Именно чрез комиксовото начало  младежката публика би била мотивирана да си направи труда и да прочете произведението на Бокачо и дай Боже да попие малко от духа на Ренесанса и човеколюбието му!
   "Декамерон" в Театър Българска Армия е пищен спектакъл,  с еклектически инвазии от различни изкуства: леки флиртове с операта, с театъра на сенките и игра зад параван, с карнавалната приповдигнатост. Съсем на място ми се струва паралела между постигнатото като атмосфера в представлението с популярен в момента сериал "Демоните на Леонардо" ( интерпретиращ по фантастичен начин живота на Леонардо Да Винчи). И ако трябва да обобщим какво е спектакълът, той е едно бутиково малко бижу, което за разлика от чудото на дон Джани се е случило. "Декамерон" може би няма да бъде оценен от тежката критическа родна гвардия като шедьовър, а и не е нужно. За мен в качеството ми на зрител е достатъчно да усетя различността му, другостта му и да съпоставя видяното с фона на осакатена от атракции и вълшебства родна българска действителност . А е хубаво да има чудеса! Поне от време-навреме...
  "
    Животът тъй е, то се знай,

                хей-хо, дъждът вали, вали…

                но нека с туй да сложим край,

                а утре пак — добре дошли!“ " **







* "Я, чудото ми стана! " реплика от спектакъа "ДЕКАМЕРОН"- Театър Българска Армия
**песента на Шута от Дванайсета нощ- Уилям Шекспир, превод Валери Петров, Събрани съчинения-том 2, Комедии, С. 1998