неделя, 5 май 2013 г.

литература:"Сестри палавееви": В бурята на бобеца и откраднатия чифт женски гащи

"Сестри палавееви: В бурята на бобеца и откраднатия чифт женски гащи *

35 брой-Formalno

Сестри Палавееви са особено опасни. Те са: „гимнастички, темерути, феминистки и красавици”. Цялото съчетание е сътворило във фантазията на писателя Алек Попов специфичен персонаж - сестри-партизанки. Днес можеха да бъдат терористки или поне политически активистки, което по нашите ширини си е едно и също.
Реших да се потрудя в деня на труда и прочетох първия партизански роман „Сестри Палавееви”, написан след края на комунизма, с автор Алек Попов. Всъщност малцина знаят, че историята на близначките започва преди романа, в малкото сборниче „Десет разказа за любовта”. Та двете се появяват в първия „Дуелът” и „отвинтват” главите на учителите си... Имаше там и една нещастна история с учителя по латински, но важното е да се знае, че от този разказ на читателя му става ясно, че авторът ще напише палав роман за палавите сестри и ето ти партизански екшън. Ако бях Тарантино, Такеши Китано или поне братя Коен, щях да го филмирам. Но не съм и затова оставям възможността на някой роден разбирач. Макар че след „Цветът на хамелеона”, съвременното българско кино може съвсем иронично и нагло да пристъпи към партизанското движение…
Фабулата на романа е простичка - от наименоване на улица с кръстница-партизанка, като с машина на времето се озоваваме във фашистка България. А там по планините бродят другарите, които носят изтънчени имена от типа на Екстра Нина (вероятно някоя прабаба на една от учредителките на попфолка у нас), Ленин, Медвед, Гробокопач на капитализма, Храста, Ботев и прочие герои, отдали живота си на борбата. Единствената дама в компанията, преди появата на сестрите, е шпионка с трудно минало. Била е измъчвана от врага. Наричат я ЕКСТРА, заради точния й мерник. Тя най-плътно се „сприятелява” с близначките Габриела и Моника, чиито истински имена всъщност са Кара и Яра. Децата са избягали от буржоазната си хралупка, натъкмили ранички със сандвичи, шоколад, карамелови бонбони и няколко чифта гащи, като единият бързо изчезва и постепенно започва да пътува из чужди раници на другари, които трябва да си направят партийна самокритика за деянието.
Момичетата са графитоманки, изтипосали лицето на царя върху школската стена. Четат модерна поезия, която пък за врага е опасна, като теоретичен курс по история на СССР. Офицерите на царя търсят бегълките, защото има данни за отвличането им. От романа става ясно, че между страшните оръжия на идеологията попадат и американските комикси, защото Супермен всъщност не е Супермен, а и Батман е някаква странна небивалица, създадена именно за да разклати системата.
Романът „Сестри Палавееви” добре забавлява. Действието е динамично. Чете се без затруднения и няма да ни озари с дълбоки смисли, но не и нужно. В крайна сметка, какъв бе смисълът на социализма, освен че ни направи меланхолици? Един въпрос обаче тревожно ме гнети, откак прочетох книгата - дали песента „Свири, хармонико, свири” се е пеела по време на партизанското движение, защото у дома от родител, бригадирстващ край каскадата Доспат - Въча (според паметта му), сингълът се е появил около 1945 г. Но и това са подробности от пейзажа.
По физически наклонности сестри Палавееви са нещо като героинята на Ума Търман от „Убий Бил” - смели и пламенни. Стрелят на поразия и се жертват на поразия. Дори оперират боен другар, гърчещ се в мъки и помисли от рода на: „СССР не е това, което си мислите!”. След множество хватки, девойките разбират, че всичко е въпрос на оцеляване и власт, така че между „онези” и „тези” няма особена разлика. 60 години по-късно всичко се повтаря, без да има партизанско движение, но има множество партии. Някой бе писал, че „колелото на историята се върти”. Сбъркал е човекът, ще му простим.
Животът на сестрите, продължава и след смъртта на Сталин. Всъщност тогава една от тях е майор. Разпръснати от хайка и всяка мислеща, че другата е мъртва, сестрите се откриват случайно след години в Лондон в магазин за шикозни рокли. Тук авторът е употребил някакъв магически кинаджийски похват, лишен от логика, но и това прощаваме. И понеже романът завършва с отворен финал, вече е ясно... стената ще падне, а за близначките има надежда заради бурята на историята и спомените за бобеца.

* Фикция на историческия фактотум от Алек Попов