СЪРВЕРЕМННО РУСКО КИНО-в памет на АЛЕКСЕЙ БАЛАБАНОВ
"КИНОЮБИЛЕЙ"-
В ПАМЕТ НА АЛЕКСЕЙ БАЛАБАНОВ
В
рамките на рубриката "Киноюбилей", на 15 юни от 10.00, в отдел
"Изкуство" при Регионална библиотека "Пенчо Славейков" -
Варна, модулът "Съвременно руско кино" ще бъде посветен на режисьора
Алексей Балабанов (25.02.1959-18.05.2013). Зрителите ще имат възможност да
видят черната кинокомедия "Жмичка".
Алексей Балабанов предричаше своята смърт,
макар че в едно интервю по повод на " Я тоже хочу" (последната му
кинотворба от 2012), бе казал, че лекарите
с възхищение посрещали неговия силен сибирски дух и упоритост. Ракът във
всичките му състояния и форми не прощава, независимо волята и ината. Балабанов
чувстваше жизнения си финал, изсмя му се
в киномонолог и умря.С достойнство. Никога няма да забравя онзи апел към
колегите му: "Хайде, приятели, да снимаме талантливо!" Критиката и
публиката никога пък не е оставала равнодушна след филм на Балабанов. Когато
излезе "Товар 200"-2007, филмът бе изтеглен от мрежата на някои
киносалони, защото без особени ефекти, но пък по изключително брутален начин
демонстрира своеобразната некрофилия и деградация на руското общество от края
на 90-те. Филмовият му товар се свлече като бухалка върху съзнанието, последван
от "Огнярът" през 2011 и се превърна в предсказание за днешния ден-лишен
от смисъл, духовен ориентир и бъдеще. Единственото, което може да промени
битието са извънземните или поне една камбанария в радиационна зона, така както
се случи в наградения с отличието на журналистите от фестивала във Венеция
"Я тоже хочу".
Балабанов щеше да снима проект с Емир Кустурица, посветен на младостта на Сталин. Представям си, че това щеше да бъде най-колоритната и наситена с аналитичен цинизъм филмова интерпретация, защото режисьорът притежаваше във висша степен изострено чувство за историчност и съвременност.
Балабанов щеше да снима проект с Емир Кустурица, посветен на младостта на Сталин. Представям си, че това щеше да бъде най-колоритната и наситена с аналитичен цинизъм филмова интерпретация, защото режисьорът притежаваше във висша степен изострено чувство за историчност и съвременност.
Алексей Балабанов е роден на 25 февруари 1959
г. в Свердловск. Завършва първо Горкиевския педагогически институт и по
образование е преводач. През 1990
завършва кинорежисура, става асистент- режисьор в Свердловската
киностудия. Бил се е в Афганистан и призракът на Афганистан обитава лентите му.
Киното на Балабанов не е за всеки, но и времето ни не е за мечти. Сред 20-те
филмовия заглавия са хитовете: "Брат"-1997 и "Брат -
2"-2000, където Сергей Бодров-младши с присъствието си обобщи разбитите
идеали за традиция, род, приемственост и богатство на руската душа. Черният
хумор от "Жмичка", дописа нечии определения,че Балабанов е руският
Тарантино. Всъщност Балабанов е уникален заради умението да разкрие човешките
инстинкти и уродливостта им в еротичната им зависимост от властта и фикс идеята
за социално доминиране. Когато засне през 1998 "За изродите и
хората", Балабанов разкри тайната на чувството да си свидетел в
създаването на порнографията като изображение. Действието се развиваше в
началото на миналия век, когато киното прохождаше и именно в първите стъпки на
движещите се картинки и Балабанов сякаш прозря, кое ни подтиква към този тип
визуална индустрия (порнографията). Напълно нормалните герои от филма
назоваваха живи сиамски близнаци "изроди", докато изродите пееха и
свиреха на акордеон за отбрана публика. "За изродите и хората" и
присъствието му на международни форуми създаде медийния блясък на Балабанов
като"скандален автор", от който Балабанов бягаше. Кан, Берлинале и
Венеция са длъжници на Балабанов, филмите му макар и селекционирани за
престижните форуми, винаги са били встрани от вкуса на журито. В
"Жмичка"2005 и в мелодрамата "Мен не ме боли"2006,
Балабанов режисираше Никита Михалков. Михалков и неговите абсурдни персонажи на
мутри "проговориха" максимално истински за интелектуалния капацитет
на пост социалистическата мафия. Балабанов интерпретираше чрез киноезика си
литературата на Кафка, Булгаков, иследваше отношенията в екстремни
обстоятелства - якутска колония от прокажени в "Река". В киното на
Балабанов направиха своите важни роли:Сергей Маковецкий, Дмитрий Дюжев, Рената
Литвинова, Виктор Сухоруков, Дария Лесникова, Алексей Панин, Михаил Скрябин,
Юрий Матвеев, музикантите Олег Гаркуша, Гарик Сукачов, Алексей Полуян, Агния
Кузнецова,Инга Оболдина-Стрелкова и др.
В "Жмичка" насилието е
фонът-условие за зрелищност. Насилието е превърнато в изразително средство, но
чрез него се обяснява "мисловността" на организираната престъпност. В
основата й стоят инстинкът за самосъхранение и удовлетворението на обичайните
физиологични нужди. Всички представители на престъпността в "Жмичка"
излъчват специфична лицева "изкривеност". Балабанов е подбрал
популярни актьори и ги е режисирал така че от тях да струи тотална тъпота.
Получил се е точен анализ за появата на началните капитали през 90-те в Русия.
Днес бившите мутри са депутати в "Държавната дума", ситуацията е
досущ като в България, с единствената разлика, че кино от висотата на Балабанов
едва ли ще видим по родните режисьорски експликации. Във филма участват: Никита
Михалков, Дмитрий Дюжев, Гарик Сукачов, Сергей Маковецки, Виктор Сухоруков,
Алексей Панин и др. "Жмичка" е носител на наградата за най-добра
мъжка роля от фестивала "Кинотавър"2005 (Сочи) за изпълнението на
Дмитирий Дюжев.
"Киноюбилей" се осъществява с
медийната подкрепа на Formalno. Модератор на събитието и водещ кинолекториите е
Елица Матеева.