ЛИТЕРАТУРА: "В неподходящо време" за любов

ЛИТЕРАТУРА: "В неподходящо време" за любов

от брой 38 formalno


Швейцарският писател Ален Клод Зулцер* може би е известен на специализираната литературна публика, но като лаик в литературната му промисъл, първата ми среща с прозата му е повече от удовлетворителна. Романът му в "Неподходящо време" излезе наскоро, благодарение усилията на "Black Flamingo" (запомнете  изданието заради възможността да четете чудесни преводи от немскоезична драматургия). Преводачът Владко Мурдаров ни въвежда в пикантността на любовното чувство, в изследването на любовния дискурс, забулен в почти криминално разследване. И по подобие на Ибсеновата естетическа платформа, че зад настоящето и неговите бури дреме грях от миналото, то и в историята на Зулцер читателят се запознава с един младеж, чийто баща е загинал при странни обстоятелства, пазени в дълбока тайна. Настъпва времето, когато децата искат да научат истината за своите родители. Така и нашият герой, привлечен от стара фотография на баща си, провокиран от съдържанието й, започва свое разследване за живота на Емил и Вероника-неговите родители. Невероятно пътуване до Париж и среща с автора на фотографията, който е кръстник на младежа, но и някогашен любовник на бащата на последния,  объркват младият човек, но не и опитното око на талантливия читател. Спомени, настояще, спрялото време върху часовник от марката Seamaster, появата на Себастиян в края на живота на Емил, внезапната смърт на Емил и Себастиян, прекалено много въпроси препускат между редовете. Картините се сменят динамично, стилът е ненатрапчив, подходящ за камерата на Франсоа Озон, Фасбиндер или на кинаджия, изкушен от интимните кътчета на средната класа. В "Неподходящо време" има  еротични сцени, които не шокират със съдържанието си, а по-скоро опоетизират трудността да ти се случи в неподходящо време любовта. Финалът на "Неподходящо време" е гарниран с откъси от композициите на Умберто Джордано и произведението му "Андре Шение"-разбирай с патетиката на оперния жанр, поетика, която ми напомня финала на "Матадор"  от  Алмодовар или пък финала на "Змия и лилия" от Никос Казандзакис- трагично-красивата смърт  се случва не само на "Ромео и Жулиета". И докато се прехласвам от словото на Зулцер,може би неслучайно попадам на в-к "Култура" от 14 юни тази година, в който един разгневен автор е написал псевдоморалите на тема "Браковете – еднополови и разновидови".Да, реалността е неподходяща за любов!
*Швейцарският писател Ален Клод Зулцер е роден в Базел през 1953 г. Живее там, в Елзас и в Берлин като писател и преводач на свободна практика. Публикувал е няколко романа, преведени на много езици. Сред тях са „Сиамските братя”, „Един перфектен келнер”, „Частни уроци”. Член е на журито на конкурса „Ингеборг Бахман” в Клагенфурт. Носител е на големи награди, между които френската Премия Медичи за 2008 г. и „Херман Хесе” за 2009 г.