понеделник, 3 юни 2013 г.

СИЛВИЯ ХЬОКС-холандската крехкост в новите творби на Джузепе Торнаторе и Йос Стелинг


СИЛВИЯ ХЬОКС-холандската крехкост в новите творби на Джузепе Торнаторе и Йос Стелинг

бр.37 - Formalno



  Предполагам, че за широката публика името на Силвия Хьокс е обвито от паяжините на неизвестността. Ако не бях я гледала в "Душка" 2007 на Йос Сталинг заради любимия ми Сергей Маковецки едва ли щях да забележя нежното й присъствие. Почти бях забравила за холандската киноактриса, докато съвсем случайно не се натъкнах на два филма с нейно участие, а именно последните филмови рожби на режисьорите Йос Стелинг и Джузепе Торнаторе: "Момичето и смъртта" и "Най-добрата оферта".
 Силвия Хьокс е родена на ПЪРВИ ЮНИ,1983 г в Маархейзе, Южна Холандия. Едва на 14 годишна възраст се превръща в една от най- елитните европейски модели. Завършва театралната академия в Маастрихт. Дебютира в киното през 2004. За ролята си в "Душка" получава престижната холандска награда "Златен телец","снима се в приключенския филм "Бурята" 2009 на режисьора Бен Сомбогарт, в "Тирамису" 2008 с режисьор Паула ван дер Уст, в "Банда " ОСС" на режисьора Андре ван Дарен и др. През 2009 и 2010 година получава награда за най-добра женска роля от фестивала в Сетубал в Португалия. През 2011 г. тя е отличена с награда от Shooting star на фестивала в Берлин, селекция, презентираща талантливи млади актьори.
   Йос Стелинг е един от най-интересните съвременни холандски режисьори, гостувал два пъти в България по покана на София Филм Фест. Тази година той лично представи холандско-германско-руския си филм "Смъртта и момичето" и получи награда "СОФИЯ". Той щеше да гостува във Варна, но благодарение на "далновидността" на местните управители на културната администрация през март във Варна не се състоя София филм фест. Излишно е да обяснявам какво загуби варненската публика от неслучването на филмовия форум във Варна. "Смъртта и момичето" нямаше премиера във Варна. А филмът е чувствителна история и тупти като поезията на Пушкин, която присъства в лентата под формата на любовно писмо и "чудно мигновение". Николай пътува за Париж, за да учи медицина. В една дъждовна нощ търси подслон в хотел в Таненфелд (Тюрингия). Вижда крехко момиче и безумно се влюбва, въпреки предупрежденията на рускинята Нина.Момичето е Елизе-куртизанка в немски хотел, неизлечимо болна, превърнала се в движимо имущество за собственика на хотела-отвратителен  и жесток старик. Действието препуска през три времеви хоризонта-края на 19 век, 50-те години на 20 век и съвремието. Елизе на Силвия Хьокс е мълчаливо създание, несъпротивляващо се пред жестокостта на другите, отказало се от любовта. Бледа, призрачна, като дете-пеперуда. Смирена, прозрачна, слаба и същевременно необиснимо твърда в погледа. Странна е Елизе, под пръстите й единствено музиката на Шопен дава ясни послания за това как се чувства в действителност. Както казва Нина (Рената Литвинова), Елизе е дете, което не познава любовта и по-добре да не се влюбва. Но любовта се случва. И то само веднъж. Елизе остава в хотела, въпреки затварянето му-сама със своята болест, в очакване на завръщането на Николай. Причудливо вечерно синьо властва над героите, фонът подсилва трагичността и ако за мнозина историята на Йос Стелинг се стори прекалено сълзлива, то по-добре да не си правят труда за финала й. Тук според мен е и поантата-възрастният Николай (Сергей Маковецки) погребал децата си във втората световна война, съпругата си преди години се завръща в хотела, завладян от призрака на Елизе. Николай заспива вечен сън, прегърнал Елизе, а извън огледалото, зрителят открива самотния труп на Николай. Силата на режисьора Йос Стелинг е в мълчаливото разказване на истории-повечето действеност се случва в тотално безмълвие, но толкова концентрирано и ясно, че думите са излишни.

 Джузепе Торнаторе е познат на българските кинолюбители с филмите си "Ново кино Парадизо"1988 (награда "Оскар" за чуждоезичен филм), "Легенда за пианиста"1988, "Малена"2000. За мен филмът му "Непозната"2006 пък бе провокативен трилър, в който участва руската киноактриса Ксениа Раппопорт, получил 18 международни отличия и 17 международни номинации. Последната му творба "Най-добрата оферта"-(с 4 номинаци за Донатело-2013) има от всичко: мистерия, загадка, елементи на трилър, еротично привличане и европейска тъга. Джефри Ръш, Доналд Съдърланд, Силвия Хьокс са звездното присъствие, всеки от тях се справя прекрасно с ролята си, но именно любовният тандем Ръш-Хьокс превръщат частната история в неустоимо изкушение за зрителя. Върджил Олдман е експерт- оценител на редки мебели и произведения на изкуството.В обществото на колекционерите му се носи слава на ексцентричен аукционер, който не обича да го докосват с ръце и винаги носи ръкавици. Внезапно нещо се случва. В живота на този странник се появява Клеър, персона, страдаща от агорафобия, в която Върджил се влюбва. Скептичният към любовта стар ерген внезапно променя вижданията си за живота, тласкан от еротична зависимост към страдащата Клеър. Клеър тайнствено изчезва, после се появява, някакво джудже-жена редовно се натрапва пред хоризонта на Върджил. Любовта му го заслепява така, че на финала на филма Върджил търси своята мнима любима из кафенетата на Прага. Силвия Хьокс майсторски "облича" кожата на истерична, параноична жертва на аристократичното си минало. Докато я наблюдаваме, сме склонни да й простим всичко-и досущ като персонажа на Ръш в края на тази шеметна история й прощаваме измамамните й чувства, кражбата на стотици оригинални платна от дома на Върджил. Всъщност Силвия Хьокс отсъства през по-голямата част от дву часовото приключение, но очите й през малката ключалка на една врата така екстатично "шават" и изпълват с хичковско напрежение филма на Торнаторе, че ни се иска по-бързо да се случи развръзката.
  Силвия Хьокс може да бъде страстна блондинка-терористка в "Банда "ОСС", може да бъде ангел на смъртта, но каквото и да изиграе тази физически крехка актриса със сигурност то ще бъде енигматична микстура от недоизказани емоции,чувствена меланхолия и мистериозно очакване.