нууми рапайс: Чувствителният шведски психологически терминатор

нууми рапайс: Чувствителният шведски психологически терминатор

formalno 39

Нууми Рапайс или „момичето с драконова татуировка”, придоби световна популярност с шведската трилогия „МИЛЕНИУМ” 2009. Ако досега не си я забелязал, непременно й обърни внимание заради: излъчването й, силата на характера й и игра, достойно вписваща се в стилистиката на Бергман. Струва ми се, че между нея и Грета Гарбо (още една шведска звезда, но от края на нямото кино и началото на епохата на звуковия Холивудски филм) има много общо. Различни като физика, но близки по темперамент, те пресъздават живота на изключителни, еманципирани персонажи. В сравнение с Гарбо, Рапайс притежава по-интелектуален и събран в себе си киноезик. Единствено като Лисбет Саландер в „Милениум”, тя е хладнокръвен терминатор, преобръщащ системата, дори когато системата я насилва в буквален и преносен смисъл.

Зад крехкостта на физиката й откриваме различни съдби, обединени в биографията на аутсайдери, поставени в маргинални обстоятелства. Въпреки драматичните изпитания тези изкривени душевно създания успяват да оцелеят, да променят средата или пък да създадат оригинална своя конвенция за живеене, която „хитрува” със социума.
Нууми Рапайс има слабост към уродливото, към шока като жизнен сюжет. Неслучайно шведският режисьор Йонас Акерлуу засне с нейно участие свежия анархистичен клип на „Ролинг Стоунс” за композицията „Doom and Gloom” от 2012-а. Ако го гледаш в youtube, очаквай да те попитат за възрастта, поради визуалното му съдържание.
Нууми Рапайс е родена на 28 декември 1979 г. в Худиксвал, Швеция. Майка й е актриса, а баща й е фламенко певец. Тя е скандинавка, а той испанец. Вероятно поради южното в кръвта, дъщеря им е твърде специфична като тяло и темперамент за „студената” северна природа. Дебютира в киното на 7 г. – „В сянката на гарвана” (втора част от „Трилогията на викингите”). Ролята й е без думи, но фитилът е запален и като тийнейджър тя решава да учи актьорско майсторство. На 15 г. напуска уюта на дома и постъпва в Стокхолмското театрално училище. От 2000-та до 2003 г. играе на театрална сцена, като през последната година е част от екипа на Кралския драматичен театър в Стокхолм. Първата си голяма филмова награда получава през 2007-ма за ролята си в „Дейзи Даймънд”. Играе самотна майка, която напуска Швеция, озовава се в Копенхаген и си търси работа като актриса. Явява се на прослушвания - винаги безупречна, но поради факта, че се грижи за новородено, усилията й са напразни. От реализъм, лентата се превръща в сюрреалистична приказка за Медея, която убива детето си в името на актьорската игра и физическото оцеляване. Между бруталните епизоди, зрителят се пита какво точно гледа, дали всичко това е истина или добре изиграни монолози. За тази първа главна роля, Нууми има два датски приза, а филмът е селектиран за конкурсната програма на фестивала Сан Себастиян, където предизвиква остри дебати. Критиката е в шок.
Персонажът Лисбет Саландер от трилогията „Милениум”, с режисьор Нилс Арден Олев, е най-популярен, отличаван и номиниран с над 10 престижни филмови награди, сред които и за BAFTA за главна роля. За психо-мистерията „Babycall” Рапайс получава през 2011-а приз за най-добра актриса от Международния фест в Рим. Т.г. участието й в трилъра на Нилс Арден Олев „Кръв за кръв”, е посрещнато с одобрение, макар че лентата не е постижение на кинематографията, въпреки присъствието и на очарователния Колин Фарел. Драматургически филмът страда, а и оттам идват всички останали слабости, въпреки ефектите, стрелбите, каскадите и отдадеността на двамата актьори.
През 2009 г. тя играе Медея в постановката „МЕДЕЯЛЕНД” на режисьора Ингела Олсон в Кралския Театър - Стокхолм.
В „Страст” на Брайън Де Палма, Рапайс определено се справя по-добре от колегата си Рейчъл Макадамс, чиято роля във френската основа, се играе брилянтно от Кристин Скот Томас. Сюжетът изследва взаимоотношенията: шеф - подчинен, особено характерни за женското съсловие, което оцелява в суровия свят на рекламния бизнес благодарение на интриги, пари, власт и секс. Жената - директор (Макдамас) притежава специфично чувство за манипулация, прави го с жесток чар, а погледът на Палма върху темата е по-енигматичен и хичкоковски от този във френската картина „Любовно престъпление”. Играта на Рапайс е странна микстура от напрежение и чувствена наивност, под кожата на която се крие емоцията на убиец. Но публиката е готова да прости убийствата, заради същността на крехката работохоличка Изабел. Шведката партнира успешно на Том Харди в два филма „Child 44” и „Animal rescue”, а в момента снима с него и трети. Догодина се очаква продължението на „Прометей”, където тя отново играе. Надяваме се, че този път филмът ще бъде по-зрял и няма да го гледаме единствено заради присъствието на Рапайс и Майкъл Фасбиндер.