понеделник, 17 юни 2013 г.

театър: “Завръщане” - цикличното очакване на любовта

театър: “Завръщане” - цикличното очакване на любовта

Formalno-38


(спектакълът гостува в рамките на МТФ "Варненско лято")

„Завръщане” е танцов спектакъл, посветен на любовта с няколко словесни интермедии (монолози), написани от драматурга Пабло Месиез. Почти във всяко произведение на изкуството има тема за любовта, която може да се развие като клише, но може да остане и отворена, за да бъде дописана от зрителя. Испанският хореограф Чеви Мурадай и актрисата Марта Етура гостуваха във Варна с проекта „Завръщане”.
В дъното на сцената е разположена маса, а в дясната част близо до авансцената, има микрофон. Персонажът на Марта започва първия си монолог от позицията на обичането като процес, като моментен статус, в който обичаме всяка част от тялото на нашата любов, заради тялото и самата любов, без да търсим логиката на чувството, без да анализираме. Персонажът на мъжа се появява под дъжд от малки цветчета, може би сърчица или еквивалент на усещане за „пеперуди в стомаха”. Те са щастливи, телата им се огъват в радост от споделянето на нежното чувство така, както е във всяко начало. Мога само да гадая дали авторите на проекта са се подготвяли и благодарение на любовния дискурс, описан така красноречиво от Ролан Барт. В тяхното „Завръщане” имаше точна диаграма на любовта като телодвижение - от вричане до раздяла и повторение на цикличността при акта на влюбването. Ако съпоставим спектакъла на компания „Losededae” с артистичния дует от 2009 на актрисата Жулиет Бинош и хореографа Акрам Кхан в In-I, испанската история е по-нежна, по-мека и дори по-поетична. Естествено и в нея има танцови етюди, свързани с ръбовете на това велико чувство (фрагментът, в който Чеви Мурадай прегражда персонажа на Марта и благодарение на въже, спуснато от чигата, почти я притиска към дъното на сцената).
За разлика обаче от Бинош - Акрам, двойката Етура - Мурадай изследва любовта в нюанса на опитването й, в пробите й и в грешките й. Много ми допаднаха монологичните сентенции, изречени от Етура и ми се струва, че е важно да откроим някои от тях, като например тази, че когато обичта е несподелена, тя е като боядисаната коса, под повърхността на боята остава истинската същност. Също така впечатление ми направи и онзи момент от финалната част на спектакъла, в който актрисата споделя, че трябва да се придържаме към максима на Бекет за живота като перманентна проба, въпреки провалите на живеенето ни, защото и любовта трябва „да се види”, да се интерпретира като отворена форма, а не като константна величина.

Кухнята на любовната споделеност бе представена като вечеря, като събиране около маса. И всъщност тя е онзи интериор, в който всички сме заедно, обединени от ритуала на храненето. Но храната тук се спуска от небето и в определен момент, след като слиза под нивото на масата, любовта се развива по друг начин. Двойката отрича чувството, телата се отхвърлят, отбягват и танцът променя своя характер, своята интимност. В спектакъла имаше и момент на заиграване с любовта като клише. Масата се преобръща и се превръща в екран, на който се прожектират фрагменти на целувката в различни периоди на историята на киното. И независимо от колорита, цветовете и актьорите, тя си остава една и съща - страстно впиване и вплитане на устни, последвани от затворени очи. И тъй като постановката се назовава „Завръщане”, а монолозите идват от жената - Аз, то женският Аз, верен на природата си за отваряне към света, се втурва (завръща) към любовта като очакване. И отново светът е парабола от летящи сърчица и цветчета.

Специално за „Формално” участниците в това събитие споделиха някои неща:

- Играете в киното и в театъра, но също така имате афинитет към танца и сте участвали в редица уъркшоп обучения. Какви изисквания си поставяте, за да запазите хигиената на техниката и органиката на тялото си? Как съумявате да издържите на сцената близо час без прекъсване?

Марта Етура: Пристрастена съм към танца и винаги танцувам между паузите от два филма. Да си актриса е сложно - пътуваш много, снимането на кино е абсолютно отдаване. В свободните моменти танцувам. Като започнахме процеса около „Завръщане” забелязах, че в началото ми бе трудно и работата ми тежеше. Когато свикнах, намерих темпото, открих начина на правилното дишане и се отдадох на репетициите. Забелязала съм, че когато изпълнителят е най-уморен, дава най-много от себе си на сцената.

- Бихте ли разказали как през годините се е развила работа ви и през какви фази на творчески търсения преминава компания Losededae?

Чеви Мурадай: Компанията има в своя репертоар повече от 33 творби, различни по формат - среден, малък. В последните години не се закотвяме в една област. Нашият начин на работа е персонален в съответствие с танцьора и темата. Забелязал съм, че работя по различен начин спрямо предишната си творба. Леко хаотичен съм. Не съм последователен в процеса на работа и никога не зная как завършва. Знам, че последователността е в главата ми, във въображението. Приносът на екипа в продължение на толкова години е важен и благодарение на хората от компанията и общият синхрон в общуването, проектите ни се случват.