неделя, 30 юни 2013 г.

сбогом на берлин: В сърцето на мъртвото сияние



сбогом на берлин: В сърцето на мъртвото сияние

formalno-39

Преди 70 години американският писател от британски произход Кристофър Ишъруд (1904-1986) напуска Берлин. На власт идва Хитлер, а желанието за проливането на кръв е по-силно от това за любов. Докато обитава града на похотливостта, омразата и свастиките, Ишъруд пише своите истории, включени в дневници, посветени на германската столица. От тях се ражда изящният роман „Сбогом на Берлин”. Върху него се създават спектакли, мюзикъл, но най-силно по внушение, според мен, е филмовото произведение на Боб Фос „Кабаре” (1972).
Днес площадите пак чуват звука на ботуш. Затова никак не е случайно, че „Сбогом на Берлин” излиза отново от печат (Издателство „Black Flamingo”).
Ако съпоставим филмовото съдържание с литературната основа, ще открием интересни разлики. Киното диалогизира няколко персонажа от книгата и сякаш създава ореол около една от героините - Сали Боулс (великолепно интерпретирана от Лайза Минели). Романът пък „монологизира” града. В него мегаполисът е онова чудовище, което определя живота на персонажите. В „Сбогом на Берлин” Хер Исивоо описва нравите, бита, душата на гражданите на този космополит. В „Кабаре” Брайън Робъртс (еквивалентен персонаж на Хер Исивоо), постепенно заживява със Сали до момента, в който тя абортира. В книгата разказвачът е „камера с открит обектив, съвсем пасивен”, без инициативи, но с морални убеждения, на които може да завиди всеки местен интелектуалец. В лентата, типично с езика на Холивуд, животът е представен като колоритен театър от срещи и раздели, любов, сълзи и алкохолно опиянение.
В „Сбогом на Берлин” се усеща предчувствието за предстоящ кошмар, който ще срине човечеството, ще източи от вените му всяка капка кръв, за да утоли глада си. Романът излъчва тревожна тъга. Изгубено е цяло поколение, което умее да мечтае, но поради мързел затваря очите си пред нашествието на нацизма. В хаоса от омраза и дефицит на отговорност, то все по-стремглаво умира. Властта експериментира с толерантността му.
Изданието стартира с „Берлински дневник” (есента на 1930 г.) и финализира с „Берлински дневник” (зимата на 1932-1933 г.). Между тези своеобразни рамки са отредени три повествователни нишки, свързани със Сали Боулс - „На остров Рюйген”, „Семейство Новак” и „Семейство Ландауер”. Във всяка от тях присъства семейството в неговото умиращо сияние - при нея си отива наивността и вярата в таланта, при сем. Новак - нравствеността, а при сем. Ландауер надеждата за бъдеще на еврейската общност. На остров Рюйген пък изтляват чувствата между Питър и Ото или по-точно илюзията за възможна любов.
Същността на Хер Исивоо е концентрирана в аналитичното, рационализиращото отношение към света. И ако в книгата е ясно каква е еротичната му ориентация от началото до финала на романа, то в „Кабаре” позициите на Брайън Робъртс са по-изменчиви и удовлетворяващи двата пола. Във филма има повече специфична „веселост” и виталност, вписваща се в стилистиката на драматурга Артур Шницлер. В „Сбогом на Берлин” читателят е прикован от описанието на процеса на умирането на града. Смъртта му е замъглена от бляскавото сияние на народопсхилогията на пораженеца, който за да компенсира своята слабост, облича живеенето си в патетична воля за живот, за мъст, реваншизъм и омраза.
В „истинското сърце на Берлин”, тъмната горичка Тиергартен, се случват „специални неща” на селянчетата, напуснали незащитените си селца. 14-годишно момченце продава кокаин по улиците. Тук всичко може да се открадне и да се пласира, включително и тялото. Не забравяйте, че годината е само 1933-та! Примамливите светлини на локалите, на бляскавите паради, на бълбукащия смях са фалшиви, след тях настъпва тотална празнота!
„Сбогом на Берлин” е труден роман, съсичащ пърформънс на словесността, от която бягството е невъзможно!