кино:ТРИНЕ ДЮРХОЛМ или датско кино за шампиони!

ТРИНЕ ДЮРХОЛМ или датско кино за шампиони!

  брой 40 formalno

Благодарение на сериала "ПРАВИТЕЛСТВОТО", излъчван по национална телевизия, любопитството ми към една от най-добрите исторически доказани кинематографични школи се възстанови. Когато споменаваме с патос и пиетет датското кино е задължително да си припомним няколко важни аспекта от историята му.

  Първата сериозна среща на родната публика с датското кино е малко след 20-те години на миналия век. Под режисурата на Лау Лаурицен, се формира първият комедиен тандем в световното кино- актьорите Харолд Мадсен и Карл Шенстрьом, известни в повечето страни с прозвището си Пат и Паташон. Тъй като стават изключително популярни в България, софийско филмово списание обявява конкурс за най-сполучливи техни прозвища. Конкурсът е спечелен от софийски гимназист, който ги нарича Крачун и Малчо.Популярността им остава и през 30-те години на 20 век, а писателят Димитър Подвързвачов написва роман за деца: "Крачун и Малчо в София", завоювал небивал успех. По това време в  Дания отдавна се е наложила първата истинска киноактьорска школа. Актьорското изпълнение в датското кино в първите стъпки на киното е силно развито и в сравнение с други държави кинематографията е шампион. Играта е по-нюансирана, а най-известната от този период актриса е Аста Нилсен. Тя е първата кинематографична актриса от световен мащаб. Аста Нилсен казва " В киното е по-добре да не се доиграва, отколкото да се преиграва!". В датското кино от този период работи режисьорът Теодор Драйер, чийто филм "Страници от книгата на сатаната" е наречен датската "Нетърпимост" *. В "Страници от книгата на сатаната" има епизод, по смисъла на който можем да кажем, че Драйер е направил и първия филм, показващ жестокостта на болшевишката революция. Най-голямата творба на Драйер, създадена във Франция е "Страстите на Жана Д Арк" (1928). Датското кино е съсредоточено в драматичното и мелодраматичното през този период, като датската мелодрама е специфична: изобилстваща с мистерии и тайнственост, измяна и любов, убийства от ревност. Типът жена-вамп е откритие на датското кино.

   Датските режисьори Биле Аугуст ("Пеле завоевателят", "Къщата на духовете", "Клетниците", "Нощен влак за Лисабон") и Габриел Аксел ("Угощението на Бабет", "Принцът на Дания", показапрез 80-те и началото на 90-те как се печелят фестивални отличия. Сто години след откритието на Братя Люмиер се появи и явлението "ДОГМА", което според мен е най-радикалният европейски киноарт гестус от средата на 90-те с датски корени: (Ларс фон Триер,  Томас Винтерберг, Сузане Биер и др.).

  И тъй като сме на правителствена вълна денем и нощем, покрай апелите за ОСТАВКА и лошите фокуси на локалните политически страсти, издирих други датски истории с политически отенък на режисьора Анет Олесен, която е в екипа от режисьори на датския сериал "Правителството". Чрез нейното творчество и филмите й "Стрелецът,(2013, "Малкият войник" 2008)  започнах усилено да търся заглавия с участието на актрисата Трине Дюрхол-играеща главни роли в  творбите на Сузане Биер, Томас Винтерберг. Трине Дюрхолм участва и в експериментални истории като бруталния "Offscreen", партнира си епизодично с шведския терминатор Нууми Рапайс в "Дейзи Даймънд", а преди година направи страхотен дует в романтичния "Любов-това е всичко, от което се нуждаеш"(реж-Сузане Биер) с изтънчения Питър Броснън в главната мъжка роля.

   Трине Дюрхолм е родена на 15 април 1972 в датския град Оденс. Първо започва музикална кариера като вокал в оркестъра на Оденс, на 14 години става популярна в датската класация за "Евровизия" с песента "Danse i Måneskin" като заема трето място. На 14 години издава дебютния си албум, носещ заглавието на песента. В кариерата си на певица има пет албума. Още в кинодебюта й ("Прилив" 1990) на 17 години Трине Дюрхолм печели престижната датска награда "Бодил". През 2003 г Дюрхолм е номинирана за наградата "Роберт" за филма " Гледна точка". Следващата успешна работа е във филма "В твоите ръце"2004, за играта си в него тя става носител на наградите «Бодил», «Роберт» и «Зулу». Филмът е заснет по парадигмата на "ДОГМА", Дюрхолм влиза под кожата на затворничка, с наркоманско минало и убийство зад гърба си. Тя извършва чудеса в буквалния смисъл на думата, които предизвикват въпроси сред общността, а най-активният й контрапартньор е пасторът на затвора-също жена, която страда от нереализираното си майчинство. Филмът е изключителен в простотата си, в чистотата на емоциите, в принципите на игра. В някои епизоди Дюрхолм играе без думи, но толкова активно, че можем само да се възхищаваме от подобен род актьорстване. В "Сапунът" 2006 (награда "Бодил" за най-добра актриса) Дюрхолм изпълнява ролята на фризьорка, която по случайност се запознава с една странна съседка( налага им се да преместят заедно нов матрак). Героинята на Дюрхолм се е разделила с приятеля си, но не знае как да продължи и в хаоса от еднодневни връзки тя преоткрива любовта. Съседката всъщност се оказва съсед, който е отритнат от семейството си и очаква разрешение от властите за смяна на пола. Между двете "дами" се оформя приятелство, прерастващо в споделеност с всички катаклизми в драматичността на подобни отношения. В "Дейзи Даймънд" Дюрхолм играе режисьор на дублаж, принуждаваща актьорите от т.нар.свободен сектор да бъдат тествани в леглото й. По "случайност" централната героиня на филма е самотна майка, актриса и е на ръба на оцеляването. В експерименталния "Offscreen"2006 Трине играе самата себе си- тя е поканена от колега- актьор в проект, за да влезе под кожата на неговата съпруга. Забавни сцени, заснети в домашни условия, размисли за актьорската игра в иначе жесток филм, който показва загубата на личността и потъване на човешкото сред манипулацията от екрани и камери. За участието си в този проект е номинирана с "Роберт" за поддържаща роля. В "Малкият войник"(реж.Анет Олесен) 2008 Дюрхолм е рано пенисониран войник, завърнала се у дома. В твърде интровертното и почти зависимо от алкахол живеене, по течението на една дълбока депресия, героинята е поканена от баща си да заработва лесни пари в неговия бизнес. Бизнесът е трафик на женска плът. Да продължи или да стопира системата? Деликатността на този филм е в появата на съпричастност и чувства между жертвите-проститутки и техният бодигард-шофоьр, наричан от тях игриво "войничето". Най-силно впечатление е финалното присъствие на Дюрхолм, когато  бащата на нейния персонаж открива двойствената  игра и буквално смазва физически своята дъщеря.

  Дюрхолм с лекота се справя с поставените задачи (да бъде привидно кротка домакиня) и в романтичния филм на Сузане Биер от 2012.(Дюрхолм е участвала и в наградения с "Оскар" "Небеса " на Биер) Тук заедно с Питър Броснън тя в качеството си на измамена съпруга, а той на вдовец намират път към затворените  си сърца. Всеки има  своята история и проблеми. А поводът за тяхната среща е-децата им се женят, но уви-по време на церемонията се разделят, защото синът май има друга еротична ориентация. Специално за филма, Дюрхолм носи сини лещи заради специфичния син цвят на лентата. В "Любов-това е всичко, от което се нуждаеш" Дюрхолм излъчва мекота, спокойствие, смирение, въпреки, че героинята й се лекува от раково заболяване и изпитва характерните страдания след определен вид терапия. В "Стрелецът"2013 с реж. Анет Олесен Трине  изоставя дългата си руса грива, подстигрва се късо, за да се превърне в решителна журналистка, разследваща екологични далавери  на датския министъра на екологията. Разследването тръгва в друга посока, когато постепенно всички представители на властта, обвързани с един американски договор получават наказателен вот -изстрел от неизвестен източник. Динамична история, с остри драматични обрати.

 Трине Дюрхолм е актриса с класа, качества и харизма. Тя играе без да се пести. Датското кино, а и цялата скандинавска киноиндустрия работят сериозно и като че ли  във всеки северняшки филм, зрителят  попада в лабиринт от неразгадано съзнание, на което му предстои да се разкрие, да извади на бял свят истината за себе си, колкото и горчива да е тя.

*"Нетърпимост", Америка, режисьор Дейвид Грифит, 1916