неделя, 14 юли 2013 г.

нови текстове за театър: УДИ АЛЪН x 3



УДИ АЛЪН x 3

Да четеш Уди Алън е забавно, дори ефирно занимание, ако си почитател на невротичния чар и интелектуалната меланхоличност, така присъща за този неостаряващ трагикомик по душа и сърце. Три нови eдноактни пиеси, чиито названия са георграфска парола за американския тип темперамент, преведени блестящо от Златна Костова и Матей Тодоров ти подарява Black Flamingo Publishing. Драматургичните текстове могат да се развият в цялостен спектакъл, да се комбинират и ако се улови същностното в тях  е възможно  да бъдем зрители на театър-шапанско! В основата на "Ривърсайд драйв", "Олд Сейбрук" и "Сентръл Парк Уест" стои изневярата- болезнен факт от творческата биография на всеки брак. Но ако поразсъждаваме като Уди Алън, вероятно ще стигнем и до извода,че чрез изневярата се постига космически баланс, защото така или иначе съвместните съжителсва с още един "Аз"(alter ego) водят до рутина, скука, предсказуемост, досада..., а изневярата е като разредител, освежител за дъха в една дълготрайна връзка.

В "Ривърсайд драйв"  писател и  бездомник провеждат твърде динамичен разговор по темите: литература, време, любов, кино, творческо плагиатство и като капак на тяхната внезапно установила се "приятелска" връзка се появява дразнител (женски персонаж). Писятелят (Джим) изневерява с дразнителя (Барбара), а Фред(бездомникът) страдащ от гласове, които му говорят предопределя съдбата на бъдещите отношения между Джим и Барбара. Барбара не в състояние да понесе потенциална раздяла и като всяка амбициозна, но прелъстена и изоставена представителка на женския пол, решава да  накаже Джим с "Не дава ли обич, вземи му парите". Писателят изпада в паника, а Фред му предлага план-спасение. Точно в този момент, напрежението достига до градуса на един от любимите ми филми с марката на  Уди Алън "Мачпойнт" и почти да си представим кърваво възмездие от страст и омраза..., женският дразнител изчезва благодарение на гласовете, които говорят. Какво се случва край Хъдсън-логически развой или  лесено осъществен деус екс махина? Читателят преценява.

Някъде в Кънектикът или "Олд Сейбрук" (пиесата, която ме спечели може би заради определена аналогия с Чеховски пейзажи и действащи лица) е като водевил, но без музикална част. Приятели на барбекю- използват се заучени фрази, героите са уморени и остарели, но ето,че отново се появява неочакваното. Симпатична двойка от старци, предишни собственици на дома, нахлуват в него, за да си припомнят сладостта на отминалите години. Те са като инзвънземни за околните със спотнанността си. Дори спонтанно разкриват на обитателите на дома тайник, в който някой крие дневник. Дневникът се оказва твърде изкусителен за семейните уши и очи, защото е с еротично съдържание, от което става ясно, че между настоящите приятели- семейни двойки и обитатели на пространството се е случила изневяра. Пикантните епизоди на еротичното дневниче се гарнират с жестоки признания. Установявят се безброй вариации около изневярата. И още веднъж деус екс махина- този път под формата на ято гъски финализира високия градус лична драма. Действащите лица се успокояват, защото природата се е погрижила за всичко.

 "Сентръл Парк Уест" (поставена през 2012 в Държавен Сатиричен Театър "Алеко Константинов"- с реж. Бойко Илиев) като структура и диалогичност носи нещо от филма на Уди Алън"Съпруги и съпрузи".Тук освен изневяра има и пушек от стар револвер. В брачните катаклизми участват две семейства и трето женско присъствие - 23 годишната Джулиет. Джулиет от "Сентръл Парк Уест" донякъде е като героинята на Джулиет Луис в лентата "Съпруги и съпрузи"- подвластна на емоции и временни настроения, непредсказуема и депресирана от богаството на родителите си. Възрастните се сражавят като на боксов мач заради изневярата.Старите приятелки Каръл и Филис трябва да си поделят Сам, а Сам си е подготвил за десерт Джулиет. Измаменият съпруг (Хаурд) възприема вестта за изневярата твърде зряло за този сложен сюжет-прави избор между имамбаялдъ и равиоли.Финалът на пиесата поне за него е в полза на кулинарното му увлечение по равиолите, а за прегрешилият Сам остава за спомен ранена и опушена седалищна част.

Уди Алън винаги ме е изненадвал положително с работохолизма си в киното и в театъра, с изострената си сетивност към навика на живеенето ни, а предложените свежи драматургични попълнения от Black Flamingo Publishing заслужават нова, много по-стилна,сериозна,достойна локална интерпретация. За съжаление режисурата на Бойко Илиев( режисьорът се "слави" със седем постановки върху творчеството на Уди Алън) не е панацея, а и кодовете й към душата на драматургията са избрани с идеята, че щом Алън е забавен, спектакълът отсамо себе си ще развесели публиката.