четвъртък, 8 август 2013 г.

МУЗИКА :Мирослава Кацарова: „Любовта е над всичко!”

 МУЗИКА :Мирослава Кацарова: „Любовта е над всичко!”



Джазът е спирка, кислород, миг-свобода, любов. Свободата и любовта взаимно се обуславят. Да сътворяваш с любов е своеобразна форма на свобода. Музиката е най-прекрасното изкуство, за което думата "граници" не важи.  И ако трябва да сравним музиката с другите изкуства,  може би ще си признаем, че музиката е най-необременена от условностите на пространствата, визията, материала. Музиката ражда неповторим поток от енергии, който въздейства без думи, бои, камера, сцена. Музиката е навсякъде. За музика (джаз и не само) "говорят" следните редове по-долу. Те са провокирани от поредната ми лятна среща в края на месец юли с Мирослава Кацарова, която заедно с великолепните музиканти (триото: Веселин Веселинов - Еко, Мирослав Турийски и Христо Йоцов) превърнаха плажа край варненския клуб „Ментол” в нежна приказка за суинг, боса нова и джаз, а концертът "Singin'n'Swingin' бе едно от най-личните ми арт - преживявания.

- Специални композиции с изключителни аранжименти за публика, която чувства света и чрез музика. Пред публиката споделихте мотивите си за подобна среща, но всъщност как направихте подбора на заглавия. Отказахте ли се от някои идеи и набелязани предварително изпълнения и как протича една подобна песенна лаборатория?

Аранжиментите в Singin'n'swingin', програма, вдъхновена от едноименното ми предаване по JazzFM , са направени основно от младия пианист Мирослав Турийски и от Веселин Веселинов-Еко, с когото работя от години. Естествено, на различните ни концерти те се променят и заради индивидуалния принос на всеки един от нас, а с нас е и един от най-креативните и виртуозни барабанисти в България - Христо Йоцов...
Наистина аранжиментите са различни и показват друга, неочаквана и много лична гледна точка върху иначе познати джаз теми. Моята лична нагласа бе да изразя  носталгията, която чувствам напоследък към джаза като музика от XX век и това постепенно прерасна в носталгия към културата изобщо от тази епоха - филми, книги, картини...И някак съвсем естествено се преплетоха истории за Чарли Чаплин с неговата гениална тема "Smile", Борис Виан с бохемската песен "Je bois systematiquement", филмовата тема от стария и много вълнуващ френски филм " Един мъж и една жена", колоритният Хорас Силвър, превърналата се в символ на вокалния джаз Били Холидей, Антонио Карлос Жобим с боса нова, Майлс Дейвис с новаторската "Blue in Green" с поетичен текст, написан от Касандра Уилсън (моята фаворитка от съвременните джаз вокалистки),  Хърби Хенкок с провокативната и минималистична, но казваща много тема "Butterfly". Разбира се, през годините съм чула много песни и инструментални теми, с които някак съм се припознала  и съм искала да изпея, но в крайна сметка останаха тези песни, които заедно на едно място, изпяти от мен, с мои любими музиканти, разказват до някаква степен и мои лични истории...Ясно осъзнавам, че всеки път, когато избирам песните, които да изпея, влагам и личен мотив, свързан с наскоро приети истини, лични открития, преживени метаморфози...

- Актьорът Самуел Финци гостува във Варна със спектакъл, посветен на киното и музиката за кино ("Една нощ в киното"), а Вие изкушена ли сте да направите джем сешън с театрална структура, в която артисти от света на музиката и театъра да се втурнат заедно в свое пътешествие? С какво би провокирал подобен проект?

Всъщност, да:) Много бих се забавлявала, защото аз подхождам всеки път и малко театрално, когато подреждам песните от програмата си. Търся връзки и взаимодействия между тях, така че всички те да отвеждат до един друг, вдъхновяващ свят. Светът на музиката е красив, провокира радост от живота, дори и песента да е тъжна, тъгата с музика е уютна...пълен е с образи, асоциации, красиви визии...Затова и музиката предразполага да се представя с визия. Премиерата на Singin'n'swingin', която мина много успешно през пролетта при препълнен Sofia Live Club, беше с мултимедия, в черно-бяла стилистика и това наистина придаде друг смисъл на музиката. Така че много ми се иска да експериментирам с това - с артисти от театъра и от музиката да преживеем някаква музикално-визуална авантюра. Впрочем, според мен едно от най- важните качества на музиката е, че те кара да мечтаеш...

- "Аз и ти като в картина на Шагал", кои са днес картините на АЗ и ТИ според Мирослава Кацарова?

Това, което ме вдъхновява от картините на Шагал е ПОЛЕТЪТ във всичките му проявления - полетът на духа, на фантазията, на мечтите, на любовта...полетът от красотата - и природна , и духовна. За мен остава още полета от малките неща, които те карат да чувстваш живота...буквалният полет със самолет и усещането за бягство в непознати градове, където поне лично аз се чувствам, че отново съм се намерила...А като говорим за картини, почти веднага пред очите ми е това просторно и синьо небе с бели и съвършени облачета от картините на Магрит...

- Излъчвате одухотвореност, спокойствие и топлина...Може би рецептата за това е, че правите нещата с любов? Между ангажиментите в радиото, музиката, участията Ви като изпълнител със сигурност има пространство за още и още...Кое е онова "ОЩЕ", за да чувстваме добре с душата си?

Любовта е над всичко! Всичко белязано с любов е смислено и където трябва, оставя следи. За мен ОЩЕ е неизброимо, защото съм оставила детското си любопитство да надделява и очаквам да се учудвам ОЩЕ и ОЩЕ...Онова, което поне мен ме кара да чувствам с душата си са разговори, срещи с хора, които ме вдъхновяват и трогват, прочетени  книги, изгледани филми, спектакли, видени картини, погледи, снимки...дързостта, когато напира в мен, дълбоко чута музика...безцелно шляене, вино, съзерцавани залези, моментите,  когато готвиш за любими хора, приказки, които разказвам на дъщеря ми...ОЩЕ и ОЩЕ...

снимки:пламен георгиев

Интервю на Елица Матеева

Една статия от: www.why42.info публикувана на 8.08.2013