КИНО:"ПЯНАТА НА ДНИТЕ" – ВЪЛШЕБСТВАТА НА МИШЕЛ ГОНДРИ

"ПЯНАТА НА ДНИТЕ" – ВЪЛШЕБСТВАТА НА МИШЕЛ ГОНДРИ

от сайта ДРУГОТО КИНО

27.08.2013  Текст:  Елица Матеева

Преди да се потопим в най-новата екранизация, свързана с творчеството на Борис Виан, а именно "Пяната на дните", от уважение към майстора на словото, джаза и любителя на силни питиета Борис Виан ще ви припомним в кратце неговата биография.

Борис Виан (10 март, 1920 - 23 юни, 1959) е един от най-безкомпромисните в писането автори, дори в някои отношения го предпочитам пред имената - символи на екзистенциализма: Сартр и Камю. Борис Виан учи в Севър и Версай, а по-късно в лицея „Кондорсе” в Париж. През 1939 година следва в „Екол сантрал” , но в началото на Втората световна война повече се интересува от обществените събития, отколкото от образованието си. Свири на тромпет в създадения от него и негови приятели бенд, сътрудничи на списание „Хот джаз”. Поради сърдечно заболяване е принуден да се откаже от свиренето на тромпет.
През 1942 г. Виан вече е дипломиран инженер. Проявява склонност към изработването на различни машинки и дори измисля различни нови думи като например "пианококтейл", а читателите на "Пяната на дните" познават с подробности прочутите коктейли на механичното пиано. Вероятно няма да сгрешим, ако припознаем някаква част от биографията на Виан в историята на изобретателя, мечтателя и романтикя Колин от екранизацията на романа.
Първите творби на Виан са публицистични, и са от времето, когато активно сътрудничи на „Хот Джаз”. “Смут в Анден” и “Веркокен и планктонът” са първите му романи, написани, според неговите думи: "за купон на приятелите". През 1945 година, под влиянието на приятели като Жан-Пол Сартр, Албер Камю, Жак Превер и Жан Кокто той започва да се занимава по-задълбочено с литературна дейност. В следвоенните години публикува няколко творби под псевдонима Върнан Съливан, чийто автор е уж преводач на измислен от него американски писател. Така се появяват романите „Ще плюя върху вашите гробове”, „Мъртвите имат еднаква кожа”, „Ще пречукаме всички гадняри”. Борис Виан се изявява и като драматург, a първата му пиеса "Всички в eкарисажа" е поставена през 1950 г. Играят се и други негови произведения, като творчеството му най-често бива причислявано към театъра на абсурда.
През 1946г. Виан започва да пише романа си "Пяната на дните" (излязъл година по-късно), в който верен на сарказма си се заиграва с философията на Жан-Пол Сартр и дори измисля негов двойник, наречен Жан-Сол Партър. Сартр възприема с чувство за хумор екзотичната хрумка на Виан, а впоследствие го подкрепя, като публикува в своето списание негови текстове и гласува за негово награждаване. Следващите литературни постижения в творчеството на Виан са романите "Сърца за изтръгване" и "Червената трева".
Борис Виан е един от най-ексцентричните артисти - меланхолик, мечтател и хуманист. Любовта му към музиката и полета на думите бе и остава най-съкровената за него възможност да се живее на ръба, въпреки.
"ПЯНАТА НА ДНИТЕ" (L’ écume des jours) на режисьора Мишел Гондри излезе във Франция в края на април тази година. Филмът се разпространява и с английското заглавие "Настроение в индиго" (Mood Indigo). Това не е първият опит за екранизиране на прочутия роман. През 1968-а излиза френската лента „Spray of the Days", а през 2001-а и японският филм „Chloe". Филмът на Мишел Гондри с участието на Одри Тоту като Хлое и Ромен Дюри като Колин излезе тази пролет във Франция, след което официално откри тазгодишното издание на фестивала в Карлови Вари през юли, където бе представен извън конкурсната програма. Сценарият на новата екранизация е на Люк Боси.
Режисьорът Мишел Гондри, подобно на Виан, започва кариерата си от музиката: забелязан от Бьорк като интересен режисьор на клипове, той е поканен да снима нейните музикални фантазии. Гондри работи с артистите Уайт Страйпс, Рейдиохед, Кемикъл Брадърс, Бек, Масив Атак, Дафт Пънк. Прави рекламни клипове за някои от най-големите световни компании.
Първият му пълнометражен филм, озаглавен „Човешка природа“ (2001) е любопитен експеримент, в който анимация и реалност работят в полза на каузата: "Назад към природата!", но критиката е скептична към този арт проект с участието на Патриша Аркет, Миранда Ото, Рози Перез и др.
С втория си филм „Блясъкът на чистия ум“ (Eternal Sunshine of the Spotless Mind, 2004) световната публика и критика открива, че в киното всичко е възможно само с неподправена фантазия и вяра в красотата. "Блясъкът на чистия ум" прелива от технически магии, разпознаваеми от клиповете му като начин на изказ. За сценария на този филм Гондри печели първия си „Оскар“ заедно със съавторите Чарли Кауфман и Пиер Бисмут. После режисира документален филм, посветен на Дейв Чапел „Купон с Дейв Чапел“ (2006).
„Науката за съня“ (La science des rêves, 2006) е следващата му сюрреалистична приказка, в която включва нови технически ефекти. Актьори, анимация и сънища се преплитат в лабиринт от самота, копнежи и скрити желания. А с изпълненията си Гаел Гарсия Бернал и Шарлот Генсбур са просто неотразими. Тяхната крехкост, плахост в споделянето на любовната взаимност плюс движещите се същества, геометрични фигури, създават неповторима аура. "Наука за съня" е повече от поетична фантазия. Той въздейства почти като хипноза.
При първия прочит (преди години) "Пяната на дните" на Виан ми подейства като силен ъперкът. Месеци наред бях под влияние на този роман. Чудех се дали е възможна подобна любов - толкова чиста и тревожна? Тревожна по и за ДРУГИЯ.
Сега няма да коментирам любовта, Ролан Барт отдавна го е направил и анализирал и едва ли притежавам словесността му, за да я дефинирам. Но докато гледах "Пяната на дните" установих, че Гондри е подходил почтено към романа, знаел е какво иска да постигне чрез него и го е направил с харизматична деликатност. Филмът е с положителна енергия, независимо трагичния финал. Цветовете се променят плавно през цялото време, така че от жизнерадостната пъстрота в началото постепенно попадаме в чернобелия завършек. За почитателите на Виан, това ще е интересна среща, за почитателите на Гондри - незабравима, а тези, които харесват актьорите Ромен Дюри и Одри Тоту също има какво да видят.
Ако трябва да съпоставя качествата на играта им, моите предпочитания клонят към изпълнението на Ромен Дюри, може би, защото се идентифицирам с историята му. Париж и неговата футуристична визия с аромата на 60-те, мишлето-обитател в дома на Колин, готвачът Никола (актьорът Омар Си) - приятел на всички красавици. Френетичните почитатели на Жан Сол Партър: Алис (актрисата Айса Майга) и Шик (актьорът Гад Елмалех), нищо не е спестено. Режисьорът също играе във филма - той е лекуващият лекар на Хлое.
Фабулата: Колин е богат изобретател, неговият приятел Шик се запознава с Алис. Всички отиват на тържество, където Колин, който иска да се влюби среща момичето на своя живот - Хлое. Те сключват брак, но щастието им е помрачено. Хлое се разболява - една водна лилия задушава дробовете й и всичко около нея умира. Кокетният дом на Колин също е болен, стеснява се, обитателите му остаряват. Колин започва работа, парите не стигат. Отдава тялото си за производство на оръжие - една от множеството изключителни метафори на Виан. Тялото на Колин топли малки зародиши, които порастват и се превръщат в пушки. Краят обаче е неизбежен. Дните са преброени, остава пяната им, онова, което ни напомня с тъга за тяхната красота.
"Пяната на дните" с режисьор Мишел Гондри е вълнуващ филм, на финала силно меланхоличен, но като цяло – определено романтичен. Навярно ще срещне срещне и не малко отрицатели, но по-важното е, че Гондри успява да предаде онази изтънчена чувствителност, така характерна за творчеството на Виан. А сега е време за джаз и Дюк Елингтън с композицията "Хлое". Тя ще ви отведе в "Пяната на дните"...