понеделник, 12 август 2013 г.

ТЕАТЪР:Хората от Оз"- поетика на елегантната театрална чувственост

ТЕАТЪР от предстоящия брой на списание театър 7-9 (2013)


 











    "Хората от Оз"- поетика на елегантната театрална чувственост




   Липсва ли ви чувствително, красиво, емоционално зареждащо изживяване в българския театър? Пътешествие, което не предизвиква агресия, а те подтиква да общуваш смислено, дори да изискваш нормално общуване? Колко често ви се случва след спектакъл, да напуснете театралния салон с желание за живот и вяра в живота? Спектаклите на Галин Стоев с драматургията на Яна Борисова са отговор на тези въпроси. Наскоро след срещата ми с "Хората от Оз", в рамките на МТФ "Варненско лято", си позволих да напиша статус в социалната мрежа, в който споделих следното, че ако повече хора от България се опитат да бъдат "Хората от Оз", ситуацията тук щеше да е различна. И ето ситуацията се променя, навън все по-често откривам озарени от идеята да се живее смислено "Хора от Оз"- хора с позиция, с отношение, с отговорност.
    В драматургията на Яна Борисова битът на ежедневието в неговата изострена социална патетичност е дефицит. В тази драматургия не коментират количествеността и парадоксите на родното битие. Именно в този дефицит на революционна, социална ангажираност се е случва най-чистата социалност. Дори за непрофесионалиста- театрал е ясно: днес българската публика има нужда от омиротворяване, от вглеждане в душата си, а не от театрални крясъци. Погледът навътре в себе си е опит да възстановим забравени или загубени ценности. В спектаклите на Галин Стоев, свързани с драматургията на Яна Борисова живее предчувствието за постигане на възможна хармония. Раят е възможен, само ако копнеем по него, ако се стремим към него, ако осъзнаем като необходимост смисъла да бъдеш добър. Знам, че последното изречение звучи наивно, излишно поучително, но каква е вашата алтернатива?
   "Хората от Оз" са приятели, те живеят заедно в обща сграда и сякаш всеки от тях е като кислород за другия. Готов е да направи компромиси с егото си в името на другия. "Хората от Оз" обичат, знаят, че страстта не винаги е еквивалент на любов. Имат памет за любовните рани, но обичат въпреки паметта- с озарение, с мечта. Да срещнеш персонажи като Ана (Цветана Манева), Мия (Радена Вълканова), Сарт (Стефан Вълдобрев), Труман (Атанас Атанасов) и Ервин (Вежен Велчовски) е вдъхновяващо запознанство. След подобна среща е възможно отново да повярваш, че Дядо Коледа съществува и че най-важната находка в живота е ЛЮБОВТА! Зрителят се потопява елегантно в света на хора -съмишленици в единението да общуват красиво, спокойно.Писателката Ана се запознава с Мия и въпреки вътрешната си съпротива я допуска до личното си простарство. Въпреки негативното си отношение към някои съседи, Труман е любопитен и отворен за света на младите, готов да се притече на помощ, когато любовта терзае младостта. В "Хората от Оз" по подобие на "Приятно страшно" и "Малка пиеса за детска", публиката постига уют в съприкосновението с актьорската игра, режисура, с чудесните творчески решения на сценографията (Юлиян Табаков), с музиката на Саша Карлсон. В играта като израз се откроява детска спонтанност, освободеност, особено при актьорите Атанас Атанасов, Вежен Велчовски. Атанас Атанасов е зарязяващо неочакван в излъчването си, в екстатичността на комедийната парадоксалност. Докато го наблюдавам имам чувството, че виждам своеобразна микстура от духа на времето на нямата кинокомедия, в нейната изчистена романтична наивност. Присъствието на актриса като Цветана Манева е другият силно въздействащ полюс на актьорска работа в представлението. Нейният персонаж въздейства с почти Конфунцианското си отношение към света, с мъдростта и същевременно с отвореността към хората като ценност, независимо техните характеристики.
  Както в "Приятнострашно", така и в "Хората от Оз" се откроява определена движенческа сцена, в която актьорите отключват плътно своята спонтанност . В "Приятно страшно" Вежен Велчовски танцува с лента, тук актьорите скачат като деца върху своите специални ергономични столове. Изпитвам желанието да се включа в подобна игра, да бъда част от радостта на живеенето, въпреки неговите парадокси.
  "Хората от Оз" е спектакъл за невидимото, скритото, забравеното вътре в нас като емоция, чувства, мечти. В детския роман на Лиман Франк Баум "Вълшебникът от Оз" героите пътуват към себе си и страховете си, за да станат по-силни, по-добри в уменията си, така и персонажите от спектакъла на Галин Стоев постигат магическата страна, магическата конвенция да живеят във вълшебство, в откровение един за друг. Струва ми се, че фабулата, поетиката на всеки жизнен цикъл трябва да се родее с подобни опити-да превръщаме обикновените дни във вълшебни.

Елица Матеева