НА 14 - октомври-SOS, ЛЮБОВ! във Варна
на 14 октомври за пети път само във Варна и то в пространството на АРТ ЗОНА "НА ТЪМНО" за последно при вход: СВОБОДЕН (през ноември вероятно с билети) от 19.00, очакваме почитателите на литературата на Бегбеде и необичайните театрални форми.
Мнения на зрители за спектакъла: от ФБ страницата на събитието, на 7 окт
Прекрасен
текст, поднесен елегантно и естествено. Великолепна актьорска игра,
въздействаща режисура и сценография. Тръгнах си усмихната, замислена,
докосната. Голямо благодаря на целия екип!
Галина Станева
благодаря за хубавото преживяване, имах нужда от вдъхновение.
Рядко си позволявам да посочвам други източници за нещата, които правя, но ето че журналист от столична медия, написа освен в "Новинар", една по-дълга история в личния си блог за спектакъла, която ми допадна и я споделям тук, за да се знае, че въпреки всичко, въпреки трудностите и във Варна могат да се случат малки оазиси на театралното, независимо липсата на финанси и постоянното вглеждане на мрънкачи в чуждата купичка -да, отдавна ми е ясно, че така е най-лесно и това е обичайната практика...та текстът е на Деси Пътева
S.O.S., Меценате!*
Довиждане ще бъде последната наша лъжа.
Фредерик Бегбеде, “Любовта трае три години”
Любовта е априори изгубена битка. Поне ако
се вярва на ексцентричния френски писател Фредерик Бегбеде. По мотиви
от творчеството му е построен експерименталният спектакъл „S.O.S.,
Любов!” – “една алтернативна форма, която балансира на границата между театъра и киното.”
В главната роля е Пламен Димитров – един от най-популярните актьори от
трупата на варненския Драматичен театър “Стоян Бъчваров”. Постановчик и
сценарист на представлението е Елица Матеева. Нейна е и заслугата и за
дефицита на оригинална музика.
Разказа ми, че идеята за моноспектакъл й дошла по време на пътуване с
влак от Варна до Русе, когато препрочитала някои от книгите на Бегбеде:
Казах си, че трябва да се направи някакъв
текст по неговите неща, защото те наистина са много монологични. Някои
от тях, ако оставим на страна разказите му, предполагат формата на
моноспектакъл. Докато си прелиствах и “Романтичния егоист” – един друг
негов роман, който също може да се организира като моноспектакъл, отново
си прегледах и „Любовта трае три години” и си казах: Това е текстът.
Може би, защото от много отдавна за мен любовта е изгубена битка, както и
в самия роман авторът, или героят, започва с едно изречение: Здравейте,
любовта е изгубена битка. Аз си казах, че ще се опитам да направя един
моноспектакъл, свързан с изгубените битки. Така, лично прието, и в
личния ми живот.
Ако любовта е предварително изгубена битка, логично е да си зададем онзи въпрос, който се появява във филма “The Mirror has two faces“:
Why do people want to fall in love when it can have such a short run and be so painful?
Отговорът е простичък:
“While it does last, it feels fucking great”.
Заглавието на смелия театрален проект също подсказва, че Любовта все пак може да спаси обществото ни от самотници (S.O.S. – Save our souls), стига да има повече надежда. Именно поради тази причина спектакълът е с отворен край, макар главният герой да се отказва от любовното главозамайване.
Експерименталният спектакъл се играе в Арт зона “На тъмно” във Варна,
но Матеева си мечтае за голямо сценично пространство, за друга среда,
в която да можем да покажем мултимедията с актьорите, да ги изкараме и на живо от филма.
Много си харесваме това представление и ни се иска то да
продължава да набира този добър въздух и добра енергия. Да се играе поне
веднъж месечно за варненци, защото мисля, че те заслужават да видят
нещо по-различно.
Питах я дали според нея любовта и брака са възможни заедно:
Има двойки, които са доказали, че любовта и
брака са възможни заедно. Баба ми и дядо ми празнуваха, Бог да ги
прости, златна сватба, когато бяха живи. И въпреки че имаха чести
спорове – да не кажа караници за много смешни, битови неща, аз си мисля,
че това, което те постигнаха в своя живот, е някакъв пример, че е
възможно. Те дори и в смъртта бяха заедно. След като почина дядо ми,
баба ми почина една година след него. Не издържаха тази самота един без
друг, независимо че самият брак е може би едно сладко-адско изпитание.
–
* Спектакълът е в подкрепа на кандидатурата на Варна за Европейска
столица на културата 2019 г. Местните управници са одобрили отпускането
на 3 хиляди лева за реализиране на проекта. Средствата ще стигнат само
до края на октомври, а за да може представлението да продължи да се
играе са необходими около 200 лв. месечно. Затова
театралите търсят меценат, който подкрепи представлението,
за да може то да продължи да се играе. Малка финансова инжекция за
по-културен живот… и за спасение на душите… ;) За повече информация
можете да се обадите на телефон: 0887 93 30 47.
* *Фотографията е на Радостина Вълчанова, а гумената патка е
благодаря за хубавото преживяване, имах нужда от вдъхновение.
Рядко си позволявам да посочвам други източници за нещата, които правя, но ето че журналист от столична медия, написа освен в "Новинар", една по-дълга история в личния си блог за спектакъла, която ми допадна и я споделям тук, за да се знае, че въпреки всичко, въпреки трудностите и във Варна могат да се случат малки оазиси на театралното, независимо липсата на финанси и постоянното вглеждане на мрънкачи в чуждата купичка -да, отдавна ми е ясно, че така е най-лесно и това е обичайната практика...та текстът е на Деси Пътева
театралите търсят меценат, който подкрепи представлението,
за да може то да продължи да се играе. Малка финансова инжекция за по-културен живот… и за спасение на душите… ;) За повече информация можете да се обадите на телефон: 0887 93 30 47.
* *Фотографията е на Радостина Вълчанова, а гумената патка е
Рядко си позволявам да посочвам други източници за нещата, които правя, но ето че журналист от столична медия, написа освен в "Новинар", една по-дълга история в личния си блог за спектакъла, която ми допадна и я споделям тук, за да се знае, че въпреки всичко, въпреки трудностите и във Варна могат да се случат малки оазиси на театралното, независимо липсата на финанси и постоянното вглеждане на мрънкачи в чуждата купичка -да, отдавна ми е ясно, че така е най-лесно и това е обичайната практика...та текстът е на Деси Пътева
S.O.S., Меценате!*
Довиждане ще бъде последната наша лъжа.
Фредерик Бегбеде, “Любовта трае три години”
Любовта е априори изгубена битка. Поне ако
се вярва на ексцентричния френски писател Фредерик Бегбеде. По мотиви
от творчеството му е построен експерименталният спектакъл „S.O.S.,
Любов!” – “една алтернативна форма, която балансира на границата между театъра и киното.”
В главната роля е Пламен Димитров – един от най-популярните актьори от
трупата на варненския Драматичен театър “Стоян Бъчваров”. Постановчик и
сценарист на представлението е Елица Матеева. Нейна е и заслугата и за
дефицита на оригинална музика.
Разказа ми, че идеята за моноспектакъл й дошла по време на пътуване с
влак от Варна до Русе, когато препрочитала някои от книгите на Бегбеде:Казах си, че трябва да се направи някакъв текст по неговите неща, защото те наистина са много монологични. Някои от тях, ако оставим на страна разказите му, предполагат формата на моноспектакъл. Докато си прелиствах и “Романтичния егоист” – един друг негов роман, който също може да се организира като моноспектакъл, отново си прегледах и „Любовта трае три години” и си казах: Това е текстът. Може би, защото от много отдавна за мен любовта е изгубена битка, както и в самия роман авторът, или героят, започва с едно изречение: Здравейте, любовта е изгубена битка. Аз си казах, че ще се опитам да направя един моноспектакъл, свързан с изгубените битки. Така, лично прието, и в личния ми живот.
Ако любовта е предварително изгубена битка, логично е да си зададем онзи въпрос, който се появява във филма “The Mirror has two faces“:
Why do people want to fall in love when it can have such a short run and be so painful?
Отговорът е простичък:
“While it does last, it feels fucking great”.
Заглавието на смелия театрален проект също подсказва, че Любовта все пак може да спаси обществото ни от самотници (S.O.S. – Save our souls), стига да има повече надежда. Именно поради тази причина спектакълът е с отворен край, макар главният герой да се отказва от любовното главозамайване.
Експерименталният спектакъл се играе в Арт зона “На тъмно” във Варна,
но Матеева си мечтае за голямо сценично пространство, за друга среда,в която да можем да покажем мултимедията с актьорите, да ги изкараме и на живо от филма.
Много си харесваме това представление и ни се иска то да продължава да набира този добър въздух и добра енергия. Да се играе поне веднъж месечно за варненци, защото мисля, че те заслужават да видят нещо по-различно.
Питах я дали според нея любовта и брака са възможни заедно:
* Спектакълът е в подкрепа на кандидатурата на Варна за Европейска столица на културата 2019 г. Местните управници са одобрили отпускането на 3 хиляди лева за реализиране на проекта. Средствата ще стигнат само до края на октомври, а за да може представлението да продължи да се играе са необходими около 200 лв. месечно. ЗатоваИма двойки, които са доказали, че любовта и брака са възможни заедно. Баба ми и дядо ми празнуваха, Бог да ги прости, златна сватба, когато бяха живи. И въпреки че имаха чести спорове – да не кажа караници за много смешни, битови неща, аз си мисля, че това, което те постигнаха в своя живот, е някакъв пример, че е възможно. Те дори и в смъртта бяха заедно. След като почина дядо ми, баба ми почина една година след него. Не издържаха тази самота един без друг, независимо че самият брак е може би едно сладко-адско изпитание.–
театралите търсят меценат, който подкрепи представлението,
за да може то да продължи да се играе. Малка финансова инжекция за по-културен живот… и за спасение на душите… ;) За повече информация можете да се обадите на телефон: 0887 93 30 47.
* *Фотографията е на Радостина Вълчанова, а гумената патка е
