петък, 1 ноември 2013 г.

why42 представя: ЧЕРНО ФЛАМИНГО – ЛИТЕРАТУРА ЗА КИНО, ТЕАТЪР И РЕПЕТИЦИИ " От любов"- самотни танци с ДЯДО ГОСПОД и Петер Турини



why42 представя: ЧЕРНО ФЛАМИНГО – ЛИТЕРАТУРА ЗА КИНО, ТЕАТЪР И РЕПЕТИЦИИ
" От любов"- самотни танци с ДЯДО ГОСПОД и Петер Турини

  Следя с интерес драматургичното творчество на Петер Турини, но родната сцена му е длъжник, защото малцина са режисьорите дръзнали да го поставят у нас. Гледала съм постановки на Възкресия Вихърова, Деляна Манева и една нежна, меланхолична постановка на проф. Азарян в МГТ "Зад канала". В провинциалните театри Турини е неуловим или без изгледи за поставяне, защото драматургията му предизвиква смесени чувства. Струва ми се, че са малцина онези съвременни драматурзи от ранга на Турини, които със слово и ситуации могат да предложат парадоксален, забавен, но и уловен в ежедневната си болезненост свят-свят, в който персонажите са самотни острови, без изглед за обитаване, покоряване или откриване. Турини предлага жестокост, насилие (най-вече автоагресия), но между редовете му живеят всъщност кротки, топли, нежни души, които са преминали границата, именно заради постоянното нарушаване на правилата на играта. С диапазона на социална полемика и критика Турини (донякъде) ми напомня за личността на Фасбиндер. Безкомпромисен, остър, ироничен, язвителен, но и човеколюбив, тъжен, лиричен-такъв е и в пиесата, преведена от Владко Мурдаров "От любов" (издателство Black Flamingo Publishing).
  "От любов" е пиеса, в която може да се разгърне потенциала на всяка театрална трупа-предлага много персонажи, които си приличат в очакването си, в копнежа си да споделят, да общуват, да си даряват любовта. Но тъй като любовта в уредените с висок стандарт общества е дефицитна стока, единственото, което ти остава да направиш е: да убиеш заради липсата й. Около Михаел Вебер, служител като асистент на управниците във всеки правителствен кабинет витае чувството за изхабеност, празнота и кухост. Михаел има съпруга, има дете, има дом, има портфейл с пари, има проститутка...,но няма любов. И заради усещането му, че така повече не може, Михаел купува брадва и убива жена си. Вероятно това би било достойно изречение за обичайната криминална хроника, но проблемът на обществото се състои в това, че именно то провокира жестокостта, заради законите, по които членовете му са принудени да живеят. Пиесата започва и завършва с участието на Дядо Господ-благ старец, който иска с песен да покаже своите чудеса, но никой не му обръща внимание, освен малката Флора (детето на Михаел), когато Флора е повече сън, отколкото реалност.
  В "От любов" излъчва специфична искреност-читателят наблюдава с любопитство старицата Ела Бишоф-тази симпатична вдовица повтаряща ритуално онзи миг, когато със съпруга си (покойник от 4 години) са ходили на сладкарница и хапвали заедно торта-от обща чинийка. Днес Ела Бишоф изживява този миг с непознати-сяда на масата им и грабва с лъжичка от тортите им, заради подобно непристойно поведение обаче Ела Бишоф попада в участъка на полицейско поделение, а там е и Михаел. Тя краде чужди парчета торта от любов, а проституката Жаклин Хавличек продава тялото си също от любов, но и тя попада в същото полицейско поделение, защото от тази прекомерна липса на любов нещата излизат извън нормалното. Но всъщност кое е нормалното днес, кое е морално днес, когато характеристиките и стойностите са придобили различна тежест?

 "От любов" е вик, пиеса за нуждата от любов, но в характерния за Турини стил-тази нужда се предчувства, тя се появява под редовете, под абсурдността на постъпките и словото на персонажите. И струва ми се, точно днес именно подобен род драматургия с тоталната си безкомпромисност трябва да се предлага от родната  ни театрална сцена, за да се пробудим, да отворим сетивата си.

  Михаел Вебер: "Ако не виждате какво правя аз за вас: ако не усещате колко много ви обичам, ако не искате за знаете, че без моята любов и без моята помощ вие сте нищо, тогава трябва да ви хвърля всичките на пода и да ви стъпча." (Из "От любов"-Петер Турини)

Австрийският писател и драматург Петер Турини /1944/ е автор на повече от 30 пиеси, десетина филмови сценарии, стихотворения и есета. Става известен с двете притчи "Лов на плъхове" и "Колене на свиня", в които се обявява против психическото и физическото насилие в семейството и обществото. Интересуват го преди всичко проблемите на социалните и расовите малцинства, на уязвимото младо поколение и на пренебрегваните възрастни. Петер Турини е роден през 1944 г. в Каринтия. До 1971 г. упражнява различни професии. Оттогава е писател на свободна практика и живее във Виена и Рец. Става известен с първата си театрална творба „Лов на плъхове” и сценария на телевизионната серия „Алпийска легенда”. Носител е на многобройни авторитетни литературни награди. През 2008 г. получава наградата „Вюрт” за европейска литература и златния пръстен на Йохан Нестрой.

на снимката: драматургът ПЕТЕР ТУРИНИ