why42 представя: ЧЕРНО ФЛАМИНГО – ЛИТЕРАТУРА ЗА КИНО, ТЕАТЪР И РЕПЕТИЦИИ " От любов"- самотни танци с ДЯДО ГОСПОД и Петер Турини
why42
представя: ЧЕРНО ФЛАМИНГО – ЛИТЕРАТУРА ЗА КИНО, ТЕАТЪР И РЕПЕТИЦИИ
"
От любов"- самотни танци с ДЯДО ГОСПОД и Петер Турини
Следя с интерес драматургичното творчество на
Петер Турини, но родната сцена му е длъжник, защото малцина са режисьорите дръзнали
да го поставят у нас. Гледала съм постановки на Възкресия Вихърова, Деляна
Манева и една нежна, меланхолична постановка на проф. Азарян в МГТ "Зад
канала". В провинциалните театри Турини е неуловим или без изгледи за
поставяне, защото драматургията му предизвиква смесени чувства. Струва ми се,
че са малцина онези съвременни драматурзи от ранга на Турини, които със слово и
ситуации могат да предложат парадоксален, забавен, но и уловен в ежедневната си
болезненост свят-свят, в който персонажите са самотни острови, без изглед за
обитаване, покоряване или откриване. Турини предлага жестокост, насилие
(най-вече автоагресия), но между редовете му живеят всъщност кротки, топли,
нежни души, които са преминали границата, именно заради постоянното нарушаване
на правилата на играта. С диапазона на социална полемика и критика Турини
(донякъде) ми напомня за личността на Фасбиндер. Безкомпромисен, остър,
ироничен, язвителен, но и човеколюбив, тъжен, лиричен-такъв е и в пиесата,
преведена от Владко Мурдаров "От любов" (издателство Black Flamingo Publishing).
"От
любов" е пиеса, в която може да се разгърне потенциала на всяка театрална
трупа-предлага много персонажи, които си приличат в очакването си, в копнежа си
да споделят, да общуват, да си даряват любовта. Но тъй като любовта в уредените
с висок стандарт общества е дефицитна стока, единственото, което ти остава да
направиш е: да убиеш заради липсата й. Около Михаел Вебер, служител като
асистент на управниците във всеки правителствен кабинет витае чувството за изхабеност,
празнота и кухост. Михаел има съпруга, има дете, има дом, има портфейл с пари,
има проститутка...,но няма любов. И заради усещането му, че така повече не
може, Михаел купува брадва и убива жена си. Вероятно това би било достойно
изречение за обичайната криминална хроника, но проблемът на обществото се
състои в това, че именно то провокира жестокостта, заради законите, по които
членовете му са принудени да живеят. Пиесата започва и завършва с участието на
Дядо Господ-благ старец, който иска с песен да покаже своите чудеса, но никой
не му обръща внимание, освен малката Флора (детето на Михаел), когато Флора е
повече сън, отколкото реалност.
В "От
любов" излъчва специфична искреност-читателят наблюдава с любопитство
старицата Ела Бишоф-тази симпатична вдовица повтаряща ритуално онзи миг, когато
със съпруга си (покойник от 4 години) са ходили на сладкарница и хапвали заедно
торта-от обща чинийка. Днес Ела Бишоф изживява този миг с непознати-сяда на
масата им и грабва с лъжичка от тортите им, заради подобно непристойно
поведение обаче Ела Бишоф попада в участъка на полицейско поделение, а там е и
Михаел. Тя краде чужди парчета торта от любов, а проституката Жаклин Хавличек
продава тялото си също от любов, но и тя попада в същото полицейско поделение,
защото от тази прекомерна липса на любов нещата излизат извън нормалното. Но
всъщност кое е нормалното днес, кое е морално днес, когато характеристиките и
стойностите са придобили различна тежест?
"От
любов" е вик, пиеса за нуждата от любов, но в характерния за Турини
стил-тази нужда се предчувства, тя се появява под редовете, под абсурдността на
постъпките и словото на персонажите. И струва ми се, точно днес именно подобен
род драматургия с тоталната си безкомпромисност трябва да се предлага от
родната ни театрална сцена, за да се
пробудим, да отворим сетивата си.
Михаел Вебер:
"Ако не виждате какво правя аз за вас: ако не усещате колко много ви
обичам, ако не искате за знаете, че без моята любов и без моята помощ вие сте
нищо, тогава трябва да ви хвърля всичките на пода и да ви стъпча." (Из
"От любов"-Петер Турини)
Австрийският писател и драматург Петер Турини /1944/ е
автор на повече от 30 пиеси, десетина филмови сценарии, стихотворения и есета.
Става известен с двете притчи "Лов на плъхове" и "Колене на
свиня", в които се обявява против психическото и физическото насилие в
семейството и обществото. Интересуват го преди всичко проблемите на социалните
и расовите малцинства, на уязвимото младо поколение и на пренебрегваните
възрастни. Петер Турини е роден през 1944 г. в Каринтия. До 1971 г. упражнява
различни професии. Оттогава е писател на свободна практика и живее във Виена и
Рец. Става известен с първата си театрална творба „Лов на плъхове” и сценария
на телевизионната серия „Алпийска легенда”. Носител е на многобройни
авторитетни литературни награди. През 2008 г. получава наградата „Вюрт” за
европейска литература и златния пръстен на Йохан Нестрой.
на снимката: драматургът ПЕТЕР ТУРИНИ
