КИНОЛЕКТОРИИТЕ В ОДТЕЛ "ИЗКУСТВО" започват на 11 януари с рубриката "ОСОБЕН ПОГЛЕД" и филма "РЪЖДА И КОСТИ"
КИНОЛЕКТОРИИТЕ В ОДТЕЛ "ИЗКУСТВО"
започват на 11 януари с рубриката "ОСОБЕН ПОГЛЕД" и филма "РЪЖДА И КОСТИ"
Продължават кинолекториите в отдел
"Изкуство" на Регионална библиотека "Пенчо
Славейков"-Варна. Инициативата е резултат от съвместните усилия на
домакините и сдружение за международен културен мениджмънт "Морско
синьо". Автор и модератор на срещите е Елица Матеева (театровед и
режисьор). На 11 януари 2014 г. в обичайния час (10.00), варненци ще имат
възможност да видят в модула "Особен поглед" белгийско-френската
филмова продукция "Ръжда и кости". Вход- свободен.
След шедьовъра си от 2009 г.
"Пророк", режисьорът Жак Одиар засне през 2012
г. "Ръжда и кости". Централните роли са
поверени на френската актриса Марион Котияр и белгийския актьор Матиас Шонартс.
Първата филмова лента на Одиар излиза през 1974 г. като за периода до 2013 г.,
60 годишният френски режисьор е заснел 29 пълнометражни истории. През 2009 сред
множеството награди на филма му "Пророк" бе и тази на Лондонския
филмов фестивал (датиращ от 1957 г.). В края на 2012 г. "Ръжда и
кости" спечели наградата на същия фестивал за най-добър филм, а Марион
Котияр бе номинирана за Златен глобус 2012 в категорията най-добра женска роля.
Носителката на Оскар от 2007г. във филма на Одиар е треньор на косатки.
Косатките (orcinus orca) са най-големите същества от семейството на делфините.
Героят на Матиас (Ален) е самотен баща, страдащ от травма, бивш шампион на
Белгия по тай бо. Общото по между им е физическият дефицит, прерастващ в
усещане за душевна болка. Самотата им се споделя по странен начин, при странни
обстоятелства.
"Ръжда и кости" е екранизация на
едноименния разказ от Крейг Дейвидсън. Авторът заедно с режисьора написват
сценария за филма.
Стефани на Котияр загубва крайниците си,
следва фазата на отричане, депресия, отказ от общуване и желание да те няма...
Преди Стефани е била гореща провокация за мъжките погледи с тяло-атракция.След
нещастен случай с косатки, тялото й е
отново атракция, само че погледите се вторачват в осакатеността й. За инвалида
тези погледи са наказание. И в биографията на Ален присъства "ПРЕДИ"-
онова на шампиона, на непобедимия. "Днес" той се грижи за дете,
изоставен от бившата си съпруга, сломил егото си и готов да работи каквото му
предложи съдбата.Понякога краде от магазини,понякога пътува на автостоп. Опитва
се да бъде баща, макар че не се справя добре с това предизвикателство. Ален и
Стефани се запознават след разпра в дискотека, по-късно Стефани ще се обади на
Ален.Без крайници, изоставена от близки, търсеща помощ от един грубоват бияч,
тя се вмъква в коравия свят на Ален.
"Ръжда и кости" на Одиар е филм, в
който камерата си играе с тъмнината и светлината. Светлината пада
"нарочно" върху лицата на героите и ги размазва. В саундтрака към
филма участват "M 83" с композицията от двойния им за 2011 албум
" Сълзите ми се превръщат в море". Последната звучи в официалния
трейлър към филма.
През 2012 Марион Котиар бе номинирана от
фестивала в Кан за ролята си в "Ръжда и кости", но наградата бе
поднесена на дебютантките от "Отвъд хълмовете"(Румъния). И въпреки
качествата им, ми се струва, че Котиар заслужаваше престижния приз, заради
способността да вдъхне надежда и вяра. А някои
зрители помислиха дори, че актрисата е натурчик-инвалид.
Английският драматург Дейвид Хеър определя
"Ръжда и кости"като : " жестока история за любов".
Всяко прекършено чувство може да бъде спасено.
Ако се опитаме да бъдем нещо повече от протеза.
Елица Матеева
