КИНО.„ФРАНСИС ХА“ - ЗА МОДЕРНИТЕ ТАНЦИ И МОДЕРНАТА ЛЮБОВ В НЮ ЙОРК
„ФРАНСИС ХА“ - ЗА МОДЕРНИТЕ ТАНЦИ И МОДЕРНАТА ЛЮБОВ В НЮ ЙОРК
публикация на сайта ДРУГОТО КИНО
30.11.2013 Текст: Елица Матеева
Черно-бял Ню Йорк под звуците на Ти Рекс, Дейвид
Бауи, Пол Макартни, Хот Чокълит ни посреща с напрегнатото си небе, което
сякаш ще се разцепи и от него ще падне сняг. Снегът неусетно се
настанява в комедията на режисьора Ноа Баумбач „Франсис Ха“.
Най-важното за този филм е искреността, с която е представен светът на
независимите артисти в американския мегаполис. Разказът е фокусиран
върху житейските неволи на дебютиращата танцьорка Франсис Ха (актр.
Грета Геруиг). Понякога мечтите не се сбъдват, понякога се трансформират
в скромен остров на надеждата, но не трябва да ги убиваме, защото те са
част от осмислянето на живота - опит да надхитрим мимолетността му.
Франсис преминава през различни фази на мечтаенето с помощта на приятели, раздели, разочарования, търсене на работа, смяна на квартири. Докато съдбата й предлага различни изпитания, а в кредитната й карта набъбват задълженията, тя загубва сигурността под краката и временното си жилище, но пък се научава на търпение.
Грета
Гъруик с лекота влиза под кожата на своя персонаж - тича по улиците на
Ню Йорк с щраусова походка, разнася куфарчета и мебели, внезапно се
спъва и пада, но продължава напред. Наблюдаваме щурите й диалози,
непрактичното й поведение, но винаги сме склонни да й симпатизираме,
защото нейната неопитност ни напомня за времето, в което сме вярвали, че
без риск няма добри резултати. Франсис Ха не е празноглава бъбривка, тя
е наясно с живота, работи здраво и не се примирява дори, когато и
заявяват, че едва ли ще стане прима. Може тялото й да не е крехко като
на гладуваща балерина, но Франсис е от онзи тип търсачи, за които
животът продължава „въпреки“ обстоятелствата. И успява да намери изход,
който не звучи типично по холивудски: след като няма данни да е блестяща
на сцената, тя експерементира с танца и създава хореография с по-добри
от нея танцьори.
Роденият в Бруклин Ноа Баумбач (Noah Baumbach) е наследил любовта към киното от родителите си: майка му и баща му са филмови критици. Дебютира на 26 г. , първият му филм „Kicking and Screaming“ (1995) е комедия, посветена на младите колежани и техните първи стъпки в живота след дипломирането. Следващата година попада в класацията „10-те нови лица“ на сп. „Нюзуик“. От 1996 г. до сега е режисирал общо 7 филма и е автор на сценариите на още11, между които са и анимационните „Фантастичният Мистър Фокс“ и „Мадагаскар 3“. През 2005 година е удостоен от фестивала на независимото кино „Сънданс“ с две награди (за режисура и сценарий) за филма си „Китът и сепията“ (The Squid and the Whale), а впоследствие получава и две номинации за „Независим дух“ (Independent Spirit Awards) и дори номинация за „Оскар“ в категорията „най-добър оригинален сценарий“.
Този успех му дава възможност да осигури за следващия си филм „Марго на сватбата“ (Margot at the Wedding) истински звезден състав (Дженифър Джейсън Лий, Джон Тортуро, Никол Кидмън и др.). Филмът от 2010 г. „Greenberg“ се състезава на Берлинале за „Златна мечка“, а „Франсис Ха“ е представен в официалната селекция в Торонто през септември т.г. Баумбач пише неговия сценарий заедно с изпънителката на главната роля Грета Гъруик.
„Моите филми разказват за интелектуалния елит от източното крайбрежие, имам слабост да описвам живота им“
– споделя режисьорът. Той ни среща с различни чешити, разсъждаващи с
готови концепции за живота. Някои от тях са адвокати, други компютърни
графици, трети като приятелката на Франсис Софи - ненаситни
работохолици, за които любовта е нещо като изпушена цигара- палиш-гасиш и
всичко отначало.
„Франсис Ха“ участва в конкурсните програми на няколко международни фестивала и съвсем наскоро бе номиниран за американските награди „Независим дух“ в две категории - най-добър филм и монтаж. Но за да спечели това престижно отличие, ще трябва да надделее в конкуренция с други превъзходни филми като „Небраска“ на Александър Пейн, „Истинският Люин Дейвис“ на братята Коен, „Всичко е изгубено“ на Джей Си Чандор, „12 години робство“ на Стийв Маккуин и „Мъд“ на Джеф Никълс.
Новият филм на Ноа Баумбач донякъде напомня за „Манхатън“ на Уди Алън, доколкото и в него градът присъства в черно-бялото си изображение като мълчалив свидетел-персонаж. При Уди Алън фабулата е строго ситуирана, докато Баумбач си играе с фрагментарността, разграничена в определен темпоритъм от различни наименования на улици и квартали, в които героите наподобяват семейства, изконсумирали брака си, без да са правили някога любов. „Аз те обичам, въпреки че ти вероятно обичаш своя телефон, повече от мен.“ - казва Франсис и продължава да се забавлява с шегите на живота. Скоро една пощенска кутия ще се сдобие с нов собственик. И може би точно в този момент Франсис Ха ще бъде най-усмихнатото момиче в Ню Йорк.
Франсис преминава през различни фази на мечтаенето с помощта на приятели, раздели, разочарования, търсене на работа, смяна на квартири. Докато съдбата й предлага различни изпитания, а в кредитната й карта набъбват задълженията, тя загубва сигурността под краката и временното си жилище, но пък се научава на търпение.
Грета
Гъруик с лекота влиза под кожата на своя персонаж - тича по улиците на
Ню Йорк с щраусова походка, разнася куфарчета и мебели, внезапно се
спъва и пада, но продължава напред. Наблюдаваме щурите й диалози,
непрактичното й поведение, но винаги сме склонни да й симпатизираме,
защото нейната неопитност ни напомня за времето, в което сме вярвали, че
без риск няма добри резултати. Франсис Ха не е празноглава бъбривка, тя
е наясно с живота, работи здраво и не се примирява дори, когато и
заявяват, че едва ли ще стане прима. Може тялото й да не е крехко като
на гладуваща балерина, но Франсис е от онзи тип търсачи, за които
животът продължава „въпреки“ обстоятелствата. И успява да намери изход,
който не звучи типично по холивудски: след като няма данни да е блестяща
на сцената, тя експерементира с танца и създава хореография с по-добри
от нея танцьори.Роденият в Бруклин Ноа Баумбач (Noah Baumbach) е наследил любовта към киното от родителите си: майка му и баща му са филмови критици. Дебютира на 26 г. , първият му филм „Kicking and Screaming“ (1995) е комедия, посветена на младите колежани и техните първи стъпки в живота след дипломирането. Следващата година попада в класацията „10-те нови лица“ на сп. „Нюзуик“. От 1996 г. до сега е режисирал общо 7 филма и е автор на сценариите на още11, между които са и анимационните „Фантастичният Мистър Фокс“ и „Мадагаскар 3“. През 2005 година е удостоен от фестивала на независимото кино „Сънданс“ с две награди (за режисура и сценарий) за филма си „Китът и сепията“ (The Squid and the Whale), а впоследствие получава и две номинации за „Независим дух“ (Independent Spirit Awards) и дори номинация за „Оскар“ в категорията „най-добър оригинален сценарий“.
Този успех му дава възможност да осигури за следващия си филм „Марго на сватбата“ (Margot at the Wedding) истински звезден състав (Дженифър Джейсън Лий, Джон Тортуро, Никол Кидмън и др.). Филмът от 2010 г. „Greenberg“ се състезава на Берлинале за „Златна мечка“, а „Франсис Ха“ е представен в официалната селекция в Торонто през септември т.г. Баумбач пише неговия сценарий заедно с изпънителката на главната роля Грета Гъруик.
„Моите филми разказват за интелектуалния елит от източното крайбрежие, имам слабост да описвам живота им“
– споделя режисьорът. Той ни среща с различни чешити, разсъждаващи с
готови концепции за живота. Някои от тях са адвокати, други компютърни
графици, трети като приятелката на Франсис Софи - ненаситни
работохолици, за които любовта е нещо като изпушена цигара- палиш-гасиш и
всичко отначало.„Франсис Ха“ участва в конкурсните програми на няколко международни фестивала и съвсем наскоро бе номиниран за американските награди „Независим дух“ в две категории - най-добър филм и монтаж. Но за да спечели това престижно отличие, ще трябва да надделее в конкуренция с други превъзходни филми като „Небраска“ на Александър Пейн, „Истинският Люин Дейвис“ на братята Коен, „Всичко е изгубено“ на Джей Си Чандор, „12 години робство“ на Стийв Маккуин и „Мъд“ на Джеф Никълс.
Новият филм на Ноа Баумбач донякъде напомня за „Манхатън“ на Уди Алън, доколкото и в него градът присъства в черно-бялото си изображение като мълчалив свидетел-персонаж. При Уди Алън фабулата е строго ситуирана, докато Баумбач си играе с фрагментарността, разграничена в определен темпоритъм от различни наименования на улици и квартали, в които героите наподобяват семейства, изконсумирали брака си, без да са правили някога любов. „Аз те обичам, въпреки че ти вероятно обичаш своя телефон, повече от мен.“ - казва Франсис и продължава да се забавлява с шегите на живота. Скоро една пощенска кутия ще се сдобие с нов собственик. И може би точно в този момент Франсис Ха ще бъде най-усмихнатото момиче в Ню Йорк.
