петък, 3 януари 2014 г.

ГЕОРГ ТАБОРИ: "ПИЙПШОУ" и "КАНИБАЛИТЕ"- ПРАВИЛАТА НА ЖИВОТА КАТО ИГРОВО ФИАСКО

why42 представя: ЧЕРНО ФЛАМИНГО – ЛИТЕРАТУРА ЗА КИНО, ТЕАТЪР И РЕПЕТИЦИИ


ГЕОРГ ТАБОРИ: "ПИЙПШОУ" и "КАНИБАЛИТЕ"- ПРАВИЛАТА НА ЖИВОТА КАТО ИГРОВО ФИАСКО

"Онова, което съм научил от Брехт, макар той и да не го е формулирал, е, че в театъра не трябва да става дума за перфекционизъм, защото театърът трябва да бъде и е също като живота: просто не е перфектен." Г.Табори

Унгарският драматург и режисьор е тера инкогнита за българската публика, а причината е повече от тривиална - липсва практика да се поставят негови произведения в България, драматургията му свенливо и бегло е интерпретирана у нас. Струва ми се, че няма толкова силно привързан роден режисьор към подобен, почти скандален наратив, присъщ за запазанета марка на Табори.

Да постяваш Табори изисква тотално неглежиране на критиката, гилдията и най-вече публиката. И тъй като в България театърът е предимно режисьорски, а съгласно стратегиите за театър и култура в наши дни, режисьорът трябва да надхитри снисходително мисловността на бедния зрител и да му предложи лековатост и забава, то за театралните видеяния на Табори не провидждам в близката година даровит и анархистично настроен към публиката режисьор. Но поне за проекти от типа "ТЕАТЪР НА МАСА" драмагургията на Георг Табори е повече от  подходяща, при Табори словохотливостта е динамично занимание в сравнение с интелектуалните вопли на почитателката му Елфриде Йелинек.

Два сборника с 12 пиеси, написани, а също така и режисирани от Табори в Германия и Австрия предложи на българските читатели издателството Black Flamingo Publishing. Преводът на Владко Мурдаров е уловил ритмичното, иронично острие на автора. Да четеш Табори е бунтарско занимание, да четеш Табори е форма на протест срещу правилата, моралните кривици, общоприетото, защото авторът е направил на пух и прах митовете и символите на отминалото столетие.

"Канибалите" от едноименния сборник е пиеса, в която Аушвиц представлява трапеза, а действащите лица оцеляват чрез канибалство - духовно и физическо. Оцеляването  при Табори е сякаш изскочило от кинокартинка на Тарантино - тук страхът е гротесков, смъртта е гротеска, животът също.

Пиесата "Демонстрация" е нагледно четиво за същността на протеста като активност и мисловност. Финалният театрален текст от сборника "Канибалите" е "Mein kampf", в който младият Хитлер попада в пансион и именно от общуването си там с двама симпатични скитника оформя концепцията си за националсоциализма. Така представени, пиесите може би изглеждат аскетични и философски, но хуморът между редовете е брутален, циничен и необуздан, дотоклова, че трудно се проследява действието в тях.

Сборникът "Канибалите" съдържа пиесите: "Канибалите", "Демонстрацията", "Двадесет и пети час", "На майка куражът", "Юбилей", ""Mein kampf", а в сборника "Пийпшоу" са включени: "Пийпшоу", "Голдберг вариации", "Реквием за един шпионин", "Масовата убийца и нейните приятели", "Балада за виенския шницел", "Добър апетит!".

Табори често използва присъствието на поезия, с тънък агитпроп нюанс, в който мръсните думички са обичайна подправка към вкуса на текста. Така драматургията щипе по-силно, придобива свой специфичен почерк. В агитпропа може би отчасти се долавя идеята за политически театър, но при Табори политическото, историческото не се търсят, за да дисциплинират зрителя с послания. Тук историческите образи и клишета се разбиват на парчета, стриктно се смачкват и се изхвърлят на сцената. В пиесите на Табори историческите хроники са артефакт, съживени мумии, предизвикващи състрадателен смях.

Действащите лица при Табори развиват мислите си чрез принципа: теза-антитеза в анекдотичен план, те са комиксови версии на сладкодумни шутове, за които не съществуват ценности и добродетели. В шутовщината на Табори се долавя единственият възможен отговор за оцеляване и самосъхранение. Действащите лица могат да бъдат зли, да изглеждат дори уродливо, но в чертите им съществува повече човещина от живите мъртъвци, с които се разминавяме всеки ден по улиците. В драматургията на Табори живеенето загубва смисъл, правилата са създадени, за да се обругаят, като чрез обругаването се постига Дионисиева превъзбуда и забрава.
  "В любовта и в театъра човек никога не трябва да казва "благодаря" или "извинявай". Нашите победи и поражения се подразбират." ("Голдберг вариации"-Г.Табори)

Георг Табори е роден на 24 май 1914 година в Будапеща в семейство на унгарски евреи. Произходът му оказва влияние на мирогледа му: най-вече преследването, произвола и изгнанието. Георг Табори казва самоиронично:
“Аз съм чужденец, където и да отида. Звучи драматично, но аз гледам на нещата от добрата им страна. Творя на английски език. Това е така, защото живях в Англия, след като емигрирах от Унгария. Сега ползвам три езика, но не владея нито един от тях достатъчно добре.”

Още от дете мечтае да обиколи света. След кратък престой в Берлин, Георг Табори започва следването си в Будапеща. Той по-късно емигрира във Великобритания. Там работи като журналист и преводач, при което доказва големия си творчески талант. Отначало е кореспондент на Балканите и в Турция. През 1942 г. изпраща свои материали от България. По-късно заминава за Палестина като офицер от британската армия. Първите му романи се публикуват в Лондон, но нямат особен успех. През 1947 година Георг Табори заминава за Америка и намира там, точно това, което търси – многообразието от възможности. Попада в кръга на видни европейски емигранти като Томас Ман, Лион Фойхтвангвер, Берт Брехт. Табори превежда много от пиесите на Брехт, и постепенно бива пленен от магията на театъра. Това променя живота му. През 1952 година, под ръководството на известния режисьор Елиа Казан, Табори поставя първата си пиеса на сцена в Бродуей. Пиесата му не намира положителен отзив. Ето защо Георг Табори започва да инсценира пиеси на известни автори в Лондон и в Ню Йорк.

През 1968 година той пристига в Германия, за да постави пиесата “Канибалите” на сцената на Берлинския театър “Шилер”. Георг Табори получава многобройни отличия за творчеството си. Берлинската награда за изкуство 1981, Наградата за драматургия на Мюлхайм 1983 и 1990 и наградата “Георг Бюхнер” 1990 са само някои от тях. След дълъг престой във Виена, където работи в "Бургтеатър" през  1999 г. се премества в Брехтовия "Берлинер ансамбъл", тук се изявява като драматург и режисьор до края на живота си. Умира през 2007 г.

Елица Матеева
Една статия от: www.why42.info публикувана на 3.01.2014