вторник, 25 февруари 2014 г.

CANCUN-хипнозите и психозите на (пре)обърнатите очаквания



CANCUN-хипнозите и психозите на (пре)обърнатите очаквания
 от новия брой на сп ТЕАТЪР за 2014



На 11 септември в годината на 93 тврочески сезон за ДТ "Стоян Бъчваров" се състоя премиерата на спектакъла "CANCUN" от Жорди Галсеран с режисьор Стилиян Петров. В програмата към спектакъла режисьорът деликатно ни примамва със своята рибарска кукичка и ни поставя в условията на туристи, които се надяват, че вълшебството на полуостров Юкатан, а именно крайбрежният град Канкун ще ни дари с отговор на всички въпроси, ще ни подари вечно щастие и младост, което само в Канкун е на неприлично ниска цена. Всъщност ако сте чели Дъглас Адамс - Канкун е онова послание, което получаваме на финала на романа му " Пътеводител на галактическия стопаджия" с единствената разлика,че вместо число "42", тук философията на живота е събрана в курортна дестинация, удовлетворяваща ежегодно нуждите над 3,3 милиона посетители.

  1 част-Изкушението съществува
 Представете си, че се намирате в бунгало със съпругата си и най-близките си приятели (естествено брачна двойка като вашата), с които сте толкова интимни (душевно) обвързани, че почти сте женени(омъжени) за своите приятели. Пейзажът на Канкун измамно Ви гали, спуска ръката си по бузите Ви, раменете Ви,че чак забравяте всичко-биография, идентичност, но нещо вътре във вас все пак продължава да контролира, да манипулира представите, мечтите, очакванията. Изкушението да опиташ, да играеш не по правилата на познатото, а по някакви нови правила, резултат от натрупани неосъществени страсти, желания, вътрешни липси е неустоим агресор. Добре дошли в света на Ремей (Биляна Стоева), Лаура (Даниела Викторова), Висенс (Стоян Радев) и Пау (Пламен Димитров). Добре дошли в Канкун, където фантазията, реалността, естеството на нещата и изкуството (изкуствеността) са се сляли с такава превъзбуда от новото, че всичко е възможно. Възможно е да събереш миналото и бъдещето в едно. Да ги огънеш, така както Ремей, Лаура, Висенс и Пау ще огънат своята съвместна история, ще я превърнат в мит и може би ще го разрушат, за да се въвлекат в нова история?
  Ремей пие шампанско, превъзбудено споделя тайни от преди 24-25 години за скрит ключ от колата на Висенс, който е причината двамата днес да се готвят за сребърна сватба. Пау споделя друга тайна как с Лаура са посетили клуб за размяна на партньорите, но суингът на Лаура не й се е получил. И изведнъж Пау предлага изкушението-до края на отпуската да си представят, че всеки е с нов брачен партньор-приятелчето по бунгало. Дали е възможна подобна размяна? В първата част на "Канкун" публиката попада в карнавален световъртеж, публиката се гмурва в балончета от шампанско, които така нежно и измамно преобръщат представите за реалност. В тази част Висенс  почти притежава печатарски бизнес,ако не броим бащата на съпругата му Ремей, а Лаура е учителка, която има малко ученици, но ако беше се занимавала не с туба, а с пиано-нещата щяха да бъдат различни, Пау пък след отпуската трябва да води курс пред колегите си на тема: възпитателният характер на игрите. В тази първа част, всеки от персонажите е овладял възпитанието на обществения договор: всички действат съвместно, предоставили на някой Друг, да поема отговорност вместо тях, вместо личния избор. Звучи хит от началото на новата романтика-(80-те и  Юритмикс) , всички се понасят в съня от "Сладки мечти", в които съпругите, родените или неродените деца като отличителен знак се обезличават. Канкун обезличава като омагьосва с нова идентичност чувствата на персонажите. А те танцуват с маски, като сюрреалистични хипнотизирани фигури от "Туийн Пийкс"...Ремей, Лаура, Висенс и Пау или "Совите не са това, което са". И някъде в тази веселост, превъзбуда от дъх на море, топли тела, пясък като знак идва споменът за нощта срещу Еньовден и предложението за игра, за смяна на местата, позициите, партньорите. В нощта срещу Еньовден в една вече класическа драматургия Госпожица Юлия също обърка местата, позициите, статусите, ситуацията. Така че моделът на (не)възможните статуси-алтернативи вероятно периодично се случва по Еньовден или някой друг ден, обвързан с магическо поверие. В тази част актьорите пеят, танцуват, артикулират  с различна тоналност своята превъзбуда. Дори отпиват (всеки по свой начин) с нюанс от шампанското си, за да ни загатнат за своя вътрешен КАНКУН. В тази първа част се поставя началото на разместващите се пластове, на мъртвото вълнение, в което постепенно всеки от тях ще се потопи, за да се изгуби и намери на финала (може би).

2 част- Пау е съпруг на Ремей, а Висенс на Лаура-невъзможният обрат е възможен?! Между възпитание на чувствата или с любовта шега не бива.
Докато другите гледат през крив макарон КАНКУН, то истински успелите хора се наслаждават на невероятния си късмет да бъдат в Канкун. Ремей открива в стаята си Пау, при това Пау е гол, защото си търси банските. Какво прави Пау в бунгалото й, защо тя е с него? И играта като пъзел започва да се нарежда, но само във фантазиите на Ремей. Тази втора част ни предлага друга конфигурация на отношенията и очакванията на персонажите. Висенс не е в печатарския бизнес, а е катаджия, Лаура преподава на пиано, макар че е можело да бъде част от трупа на известен оркестър. Ремей и Пау нямат деца, но тя си мисли, че децата на Лаура и Висенс са нейни деца. Ремей си мисли, че всичко е игра, но тази игра не е безобидна, тя разранява мозъка, тя драска върху кожата. Тази игра изисква признания, изисква да се каже истината. Истината често се превръща в истеричен припадък и точно така другите "виждат" Ремей. Ремей и Висенс остават насаме и тогава той признава любовното си чувство, влечение към Ремей. Но за Ремей това е в реда на нещата, нали в нейния мозък Висенс е съпругът й. И тогава всички истини-лъжи излизат наяве, всички сексуални фантазии - също. В тази сцена Биляна Стоева извлича максималното от текста като предпоставка за игра и превръща кризата на неосъзнатия мит и автопсихотичност на фантазиите в кулминационна поанта за действието. Втората част от "Канкун" продължава да дебне зрителя с въпроса си: как биха се случили нещата в живота ни, ако имахме или нямахме алтернативи? Маските постепенно се свалят, совите придобиват вид на човеци, а хората на животни.

3 част- непълнотата по теоремата на Гьодел
Зрителят попада в нов капан. Същото бунгало, същите персонажи, но не съвсем. Пау е в печатарския бизнес и е съпруг на Ремей. Лаура и Висенс носят шампанско. Чашите са подредени, туристите превъзбудени, бунгалото е уж е същото и не съвсем. Защото във всяка една част на живота ни ,миналото и бъдещето се движат със скоростта на светлината, а светлинната скорост размества, разширява или стеснява вселената не винаги според нашите възприятия за вселена. Тук всеки от персонажите вече не знае кой е всъщност и дали това моментно Аз е действителното Аз, но те са заедно и могат да споделят тайните си и шампанското. Тайната е в един върнат ключ от лек автомобил, който предопределя събирането на Лаура с Висенс и Пау с Ремей. Ремей си признава, че е имала намерение да скрие ключа поради увлечение към Висенс на младини, но после решава да не предприема инициатива, съдбата си знае своето. И точно в тази сякаш омиротворителна трета част от сценичното време на спектакъла, покрай теории на Айнщайн и Гьодел разбираме, че персонажите вече са осъзнали, как тотално са се разминали с мечтите си, с късмета си, с човека до себе си, или по-точно с правилната енергия за любов. Изкуството на мечтата се е размазало в естество, което имитира мечтата.

4 част- Когато тя обича тя
Отново е утро. Ремей се събужа. Лаура я целува.Припомня й за дългоочакваната сряда, когато напуснат КАНКУН, защото са тук заедно със съпрузите си. А в онази изкусителна сряда ще бъдат заедно и ще се обичат до краен предел. Попадаме в нов дискурс, само че позициите въздействат като тотален шок за неопитния зрител, своеобразен нон-сенс. Но за познавачите на автора Жорди Галсеран  подобен ход е най-сладката част, когато нещата могат да бъдат като  изстрел срещу съзнанието, но куршумът остава завинаги, въпреки някои поражения за мозъка на зрителя.
 Тези кратки въведения в 4 части от фабулата на КАНКУН са необходими, защото Галсеран въвлича актьори и публика в лабиринт, изискващ тотална концентрация на сетивата. Това се отнася както за актьорите, така и за публиката. А варненската публика  е разглезена и не си поставя изискването да преосмисля възможните (повече от един) пластове на провокативните драматургични текстове.
"Канкун" е спектакъл, тръгващ от забавата, маскарада, преминаващ през трилъра и финализиращ условностите на битуване на своите персонажи в статус, граничещ с висотата на гръцка трагедия. Присъствието на режисьора Стилиян Петров, работата му точно с този актьорски състав, както уникалната сценография на Венелин Шурелов в съзвучие с изчистената в нежна белота линия на костюмите на Елица Георгиева и вибриращата от меланхолия музика на Петя Диманова трябва да се окачествят като събитие за трупата и репертоара на театъра. Не допустимо е, ако се пропусне и още една невидима нишка-мълчаливият персонаж на Гергана Арнаудова ( камериерката Аманда). Нейната Аманда е като Хадес, който превежда зрителя в следващите кръгове от адската машина на обърканите очаквания. Сцената представлява бунгало, което е съставено от две части и интериор (канапе и легло), играта със светлината в бунгалото, играта с интонационната артикулация на текста, играта с водата и дискретната поява на голи тела, забулени в тъмнина от сън, психоза и друга възможна реалност обогатяват и изпълват с магия драматургията на Галсеран, която априори предполага подобни видения.

   Актьорският състав е изключителен, може би най-трудна са били работата върху ролята и процесът за актрисата Биляна Стоева, защото нейният персонаж през цялото действие се преоткрива в нови конфигурации. Получила се изящна, магнетична спойка от актьорско присъствие, режисура, музика, сценография, костюми. "Канкун" е естетско преживяване, изискващо особено внимание,нагласа, чувствителност. "Канкун" е обсебващ спектакъл и може би най-добрата досега режисьорска интерпретация върху творчеството на Галсеран на родна сцена.

*Жорди Галсеран Фере (на каталонски Jordi Galceran Ferrer) е каталонски драматург, сценарист и преводач, добил международна известност с пиесата си „Методът Грьонхолм“ („El mètode Grönholm“). Пише както на каталонски, така и на испански.Автор е  на пиесите „Верига от думи“ (награда „Борн“ за театър през 1995 г. и награда на критиката „Serra d'Or“ за най-добра творба на каталонски за 1996 г.), „Дакота“ (приз „Игнази Иглесиас“ за 1995 г.), „Гауди“ (мюзикъл, заедно с Алберт Гиноварт, 2002 г.). Сред по-новите му произведения са „Карнавал“ (2005), „Канкун“ (2007), „Бурунданга“ (2009).Филмът „Fragile“ на Жауме Балагеро е по сценарий на Галсеран, а „Методът“ на аржентинеца Марсело Пинейро е адаптация на „Методът Грьонхолм“.
На български са преведени „Верига от думи“, „Дакота“ (поставени в общо представление през 2008 г. в „Сфумато“ от Стилиян Петров) и „Методът Грьонхолм“ (под заглавие „Шведска защита“ в „Малък градски театър зад канала“ и „Методът G“ в Габровския театър, същият текст е поставен и ДТ-ЛОВЕЧ) - публикувани са в поредицата „Театър х 3“ на издателство „Панорама плюс“. Премиерата на „Канкун“ в България се състоя успоредно в Драматичния театър в Пловдив и в Малък градски театър зад канала (отново под режисурата на Бина Харалампиева) през септември 2010-а. Тази на „Карнавал“ - през февруари 2011-а в Младежкия театър в София.
През март 2010 г. българският режисьор Явор Гърдев постави „Методът Грьонхолм“ в Театъра на нациите в Москва.

ЕЛИЦА МАТЕЕВА-списание ТЕАТЪР-1-3.2014