CANCUN-хипнозите и психозите на (пре)обърнатите очаквания
CANCUN-хипнозите и психозите
на (пре)обърнатите очаквания
от новия брой на сп ТЕАТЪР за 2014
На 11 септември в годината на
93 тврочески сезон за ДТ "Стоян Бъчваров" се състоя премиерата на
спектакъла "CANCUN" от Жорди Галсеран с режисьор Стилиян Петров. В
програмата към спектакъла режисьорът деликатно ни примамва със своята рибарска
кукичка и ни поставя в условията на туристи, които се надяват, че вълшебството
на полуостров Юкатан, а именно крайбрежният град Канкун ще ни дари с отговор на
всички въпроси, ще ни подари вечно щастие и младост, което само в Канкун е на
неприлично ниска цена. Всъщност ако сте чели Дъглас Адамс - Канкун е онова
послание, което получаваме на финала на романа му " Пътеводител на
галактическия стопаджия" с единствената разлика,че вместо число
"42", тук философията на живота е събрана в курортна дестинация,
удовлетворяваща ежегодно нуждите над 3,3 милиона посетители.
1 част-Изкушението съществува
Представете си, че се намирате в бунгало със
съпругата си и най-близките си приятели (естествено брачна двойка като вашата),
с които сте толкова интимни (душевно) обвързани, че почти сте женени(омъжени)
за своите приятели. Пейзажът на Канкун измамно Ви гали, спуска ръката си по
бузите Ви, раменете Ви,че чак забравяте всичко-биография, идентичност, но нещо
вътре във вас все пак продължава да контролира, да манипулира представите,
мечтите, очакванията. Изкушението да опиташ, да играеш не по правилата на
познатото, а по някакви нови правила, резултат от натрупани неосъществени
страсти, желания, вътрешни липси е неустоим агресор. Добре дошли в света на
Ремей (Биляна Стоева), Лаура (Даниела Викторова), Висенс (Стоян Радев) и Пау
(Пламен Димитров). Добре дошли в Канкун, където фантазията, реалността,
естеството на нещата и изкуството (изкуствеността) са се сляли с такава
превъзбуда от новото, че всичко е възможно. Възможно е да събереш миналото и
бъдещето в едно. Да ги огънеш, така както Ремей, Лаура, Висенс и Пау ще огънат
своята съвместна история, ще я превърнат в мит и може би ще го разрушат, за да
се въвлекат в нова история?
Ремей пие шампанско, превъзбудено споделя
тайни от преди 24-25 години за скрит ключ от колата на Висенс, който е
причината двамата днес да се готвят за сребърна сватба. Пау споделя друга тайна
как с Лаура са посетили клуб за размяна на партньорите, но суингът на Лаура не
й се е получил. И изведнъж Пау предлага изкушението-до края на отпуската да си
представят, че всеки е с нов брачен партньор-приятелчето по бунгало. Дали е
възможна подобна размяна? В първата част на "Канкун" публиката попада
в карнавален световъртеж, публиката се гмурва в балончета от шампанско, които
така нежно и измамно преобръщат представите за реалност. В тази част Висенс почти притежава печатарски бизнес,ако не
броим бащата на съпругата му Ремей, а Лаура е учителка, която има малко
ученици, но ако беше се занимавала не с туба, а с пиано-нещата щяха да бъдат
различни, Пау пък след отпуската трябва да води курс пред колегите си на тема: възпитателният
характер на игрите. В тази първа част, всеки от персонажите е овладял
възпитанието на обществения договор: всички действат съвместно, предоставили на
някой Друг, да поема отговорност вместо тях, вместо личния избор. Звучи хит от
началото на новата романтика-(80-те и
Юритмикс) , всички се понасят в съня от "Сладки мечти", в
които съпругите, родените или неродените деца като отличителен знак се
обезличават. Канкун обезличава като омагьосва с нова идентичност чувствата на
персонажите. А те танцуват с маски, като сюрреалистични хипнотизирани фигури от
"Туийн Пийкс"...Ремей, Лаура, Висенс и Пау или "Совите не са
това, което са". И някъде в тази веселост, превъзбуда от дъх на море,
топли тела, пясък като знак идва споменът за нощта срещу Еньовден и
предложението за игра, за смяна на местата, позициите, партньорите. В нощта
срещу Еньовден в една вече класическа драматургия Госпожица Юлия също обърка
местата, позициите, статусите, ситуацията. Така че моделът на (не)възможните
статуси-алтернативи вероятно периодично се случва по Еньовден или някой друг
ден, обвързан с магическо поверие. В тази част актьорите пеят, танцуват,
артикулират с различна тоналност своята
превъзбуда. Дори отпиват (всеки по свой начин) с нюанс от шампанското си, за да
ни загатнат за своя вътрешен КАНКУН. В тази първа част се поставя началото на
разместващите се пластове, на мъртвото вълнение, в което постепенно всеки от
тях ще се потопи, за да се изгуби и намери на финала (може би).
2 част- Пау е съпруг на
Ремей, а Висенс на Лаура-невъзможният обрат е възможен?! Между възпитание на
чувствата или с любовта шега не бива.
Докато другите гледат през
крив макарон КАНКУН, то истински успелите хора се наслаждават на невероятния си
късмет да бъдат в Канкун. Ремей открива в стаята си Пау, при това Пау е гол,
защото си търси банските. Какво прави Пау в бунгалото й, защо тя е с него? И
играта като пъзел започва да се нарежда, но само във фантазиите на Ремей. Тази
втора част ни предлага друга конфигурация на отношенията и очакванията на персонажите.
Висенс не е в печатарския бизнес, а е катаджия, Лаура преподава на пиано, макар
че е можело да бъде част от трупа на известен оркестър. Ремей и Пау нямат деца,
но тя си мисли, че децата на Лаура и Висенс са нейни деца. Ремей си мисли, че
всичко е игра, но тази игра не е безобидна, тя разранява мозъка, тя драска
върху кожата. Тази игра изисква признания, изисква да се каже истината.
Истината често се превръща в истеричен припадък и точно така другите
"виждат" Ремей. Ремей и Висенс остават насаме и тогава той признава
любовното си чувство, влечение към Ремей. Но за Ремей това е в реда на нещата,
нали в нейния мозък Висенс е съпругът й. И тогава всички истини-лъжи излизат
наяве, всички сексуални фантазии - също. В тази сцена Биляна Стоева извлича
максималното от текста като предпоставка за игра и превръща кризата на
неосъзнатия мит и автопсихотичност на фантазиите в кулминационна поанта за
действието. Втората част от "Канкун" продължава да дебне зрителя с
въпроса си: как биха се случили нещата в живота ни, ако имахме или нямахме
алтернативи? Маските постепенно се свалят, совите придобиват вид на човеци, а
хората на животни.
3 част- непълнотата по
теоремата на Гьодел
Зрителят попада в нов капан.
Същото бунгало, същите персонажи, но не съвсем. Пау е в печатарския бизнес и е
съпруг на Ремей. Лаура и Висенс носят шампанско. Чашите са подредени, туристите
превъзбудени, бунгалото е уж е същото и не съвсем. Защото във всяка една част
на живота ни ,миналото и бъдещето се движат със скоростта на светлината, а светлинната
скорост размества, разширява или стеснява вселената не винаги според нашите
възприятия за вселена. Тук всеки от персонажите вече не знае кой е всъщност и
дали това моментно Аз е действителното Аз, но те са заедно и могат да споделят
тайните си и шампанското. Тайната е в един върнат ключ от лек автомобил, който
предопределя събирането на Лаура с Висенс и Пау с Ремей. Ремей си признава, че
е имала намерение да скрие ключа поради увлечение към Висенс на младини, но
после решава да не предприема инициатива, съдбата си знае своето. И точно в
тази сякаш омиротворителна трета част от сценичното време на спектакъла, покрай
теории на Айнщайн и Гьодел разбираме, че персонажите вече са осъзнали, как
тотално са се разминали с мечтите си, с късмета си, с човека до себе си, или
по-точно с правилната енергия за любов. Изкуството на мечтата се е размазало в
естество, което имитира мечтата.
4 част- Когато тя обича тя
Отново е утро. Ремей се
събужа. Лаура я целува.Припомня й за дългоочакваната сряда, когато напуснат КАНКУН,
защото са тук заедно със съпрузите си. А в онази изкусителна сряда ще бъдат
заедно и ще се обичат до краен предел. Попадаме в нов дискурс, само че
позициите въздействат като тотален шок за неопитния зрител, своеобразен
нон-сенс. Но за познавачите на автора Жорди Галсеран подобен ход е най-сладката част, когато
нещата могат да бъдат като изстрел срещу
съзнанието, но куршумът остава завинаги, въпреки някои поражения за мозъка на
зрителя.
Тези кратки въведения в 4 части от фабулата на
КАНКУН са необходими, защото Галсеран въвлича актьори и публика в лабиринт,
изискващ тотална концентрация на сетивата. Това се отнася както за актьорите,
така и за публиката. А варненската публика
е разглезена и не си поставя изискването да преосмисля възможните
(повече от един) пластове на провокативните драматургични текстове.
"Канкун" е
спектакъл, тръгващ от забавата, маскарада, преминаващ през трилъра и
финализиращ условностите на битуване на своите персонажи в статус, граничещ с
висотата на гръцка трагедия. Присъствието на режисьора Стилиян Петров, работата
му точно с този актьорски състав, както уникалната сценография на Венелин
Шурелов в съзвучие с изчистената в нежна белота линия на костюмите на Елица
Георгиева и вибриращата от меланхолия музика на Петя Диманова трябва да се
окачествят като събитие за трупата и репертоара на театъра. Не допустимо е, ако
се пропусне и още една невидима нишка-мълчаливият персонаж на Гергана Арнаудова
( камериерката Аманда). Нейната Аманда е като Хадес, който превежда зрителя в
следващите кръгове от адската машина на обърканите очаквания. Сцената
представлява бунгало, което е съставено от две части и интериор (канапе и
легло), играта със светлината в бунгалото, играта с интонационната артикулация
на текста, играта с водата и дискретната поява на голи тела, забулени в тъмнина
от сън, психоза и друга възможна реалност обогатяват и изпълват с магия
драматургията на Галсеран, която априори предполага подобни видения.
Актьорският състав е изключителен, може би
най-трудна са били работата върху ролята и процесът за актрисата Биляна Стоева,
защото нейният персонаж през цялото действие се преоткрива в нови конфигурации.
Получила се изящна, магнетична спойка от актьорско присъствие, режисура,
музика, сценография, костюми. "Канкун" е естетско преживяване,
изискващо особено внимание,нагласа, чувствителност. "Канкун" е
обсебващ спектакъл и може би най-добрата досега режисьорска интерпретация върху
творчеството на Галсеран на родна сцена.
*Жорди Галсеран Фере (на
каталонски Jordi Galceran Ferrer) е каталонски драматург, сценарист и преводач,
добил международна известност с пиесата си „Методът Грьонхолм“ („El mètode
Grönholm“). Пише
както на каталонски, така и на испански.Автор е
на пиесите „Верига от думи“ (награда „Борн“ за театър през 1995 г. и
награда на критиката „Serra d'Or“ за най-добра творба на каталонски за 1996
г.), „Дакота“ (приз „Игнази Иглесиас“ за 1995 г.), „Гауди“ (мюзикъл, заедно с
Алберт Гиноварт, 2002 г.). Сред по-новите му произведения са „Карнавал“ (2005),
„Канкун“ (2007), „Бурунданга“ (2009).Филмът „Fragile“ на Жауме Балагеро е по
сценарий на Галсеран, а „Методът“ на аржентинеца Марсело Пинейро е адаптация на
„Методът Грьонхолм“.
На български са преведени
„Верига от думи“, „Дакота“ (поставени в общо представление през 2008 г. в
„Сфумато“ от Стилиян Петров) и „Методът Грьонхолм“ (под заглавие „Шведска
защита“ в „Малък градски театър зад канала“ и „Методът G“ в Габровския театър,
същият текст е поставен и ДТ-ЛОВЕЧ) - публикувани са в поредицата „Театър х 3“
на издателство „Панорама плюс“. Премиерата на „Канкун“ в България се състоя
успоредно в Драматичния театър в Пловдив и в Малък градски театър зад канала
(отново под режисурата на Бина Харалампиева) през септември 2010-а. Тази на
„Карнавал“ - през февруари 2011-а в Младежкия театър в София.
През март 2010 г. българският
режисьор Явор Гърдев постави „Методът Грьонхолм“ в Театъра на нациите в Москва.
ЕЛИЦА МАТЕЕВА-списание
ТЕАТЪР-1-3.2014