"БЯЛАТА СТАЯ" и "РИЦАР БЕЗ БРОНЯ"-В АРТ "НА ТЪМНО"ЗОНА

През 60-те години на 20 век правят своите значими професионални изяви в българското кино автори като: Бинка Желязкова, Христо Ганев, Рангел Вълчанов, Валери Петров, Христо Писков, Ирина Акташева, Любомир Шарланджиев, Борислав Шаралиев, Людмил Кирков, Методи Андонов. Те очертават с творбите си различния поглед, трансформиращ идеологемите на социализма в специфична личностна позиция. Филмите, които ще предложим в модула "Българско кино от 60-те години на 20 век- антиконформистки проекции" на публиката в АРТ "НА ТЪМНО" ЗОНА (Варна, ул.”Стефан Стамболов”2) са резултат от креативността на едно талантливо поколение. Финалната права на този период ще бъде 1968 г.( на 20 август с.г., СССР и съюзниците от Организацията на Варшавския договор (с изключение на Румъния) окупират Чехословакия. България е първата държава, настояла за военна интервенция в Чехословакия.).Кино заглавията предизвикат любопитство, защото повечето от тях са имали трудна съдба-били са обект на цензура или пък са били съпроводени с трудна и обширна полемика по време на т.нар. художествени съвети.
Модератор на събитията: Елица Матеева

1 май-18.00-вход СВОБОДЕН
„Бялата стая“ е български игрален филм (драма) от 1968 година на режисьора Методи Андонов, по сценарий на Богомил Райнов. Оператор е Димо Коларов. Създаден е по романа „Пътища за никъде“ на Богомил Райнов. Музиката във филма е композирана от Димитър Вълчев. Художник на постановката е Петко Бончев.

Режисура Методи Андонов
Сценарий Богомил Райнов
Актьори Апостол Карамитев,
Елена Райнова,
Доротея Тончева,
Константин Коцев
Музика Димитър Вълчев
Оператор Димо Коларов

с актьорите: Апостол Карамитев — Петър Александров
Елена Райнова — Рина
Доротея Тончева — Александра
Константин Коцев — Васил Радев
Георги Черкелов — Стоев
Милена Андонова — Голямата дъщеря на Александров
Невена Андонова — Малката дъщеря на Александров
Стоянка Мутафова — Майката на Рина
Илка Зафирова — Медицинската сестра
Георги Калоянчев — Клоун
Нейчо Попов — Буби
Григор Вачков — Клоун
Георги Попов — Докторът
Никола Анастасов — Диригент на оркестъра
Ани Дамянова — Майката на Александров
Божидар Лечев
Василка Чиликова
Лили Енева
Награди
Голямата награда „Златна роза“ и Наградите за: най-добра мъжка роля на Апостол Карамитев и най-добра женска роля на Доротея Тончева от Фестивала на българското игрално кино /1968/;
Първа награда за филма на режисьора Методи Андонов от Международния филмов фестивал в Делхи /1970/.

3 май-18.00-вход СВОБОДЕН
„Рицар без броня“ е български игрален филм (семеен, драма) от 1966 година на режисьора Борислав Шаралиев, по сценарий на Валери Петров. Оператор е Атанас Тасев. Музиката във филма е композирана от Васил Казанджиев.
Семейството се суети около новата кола и потегля на първия излет с нея. Малкият Ваньо (Олег Ковачев) бъбри весело, но бащата (Цвятко Николов) го срязва. Майката (Мария Русалиева) слага трапеза на открито, но в този момент колата потегля по наклона. Уплахата им, че малкият е вътре, отминава - палавникът изскача от храстите. Ваньо често играе сред блоковете с дървени мечове и картонена рицарска броня и постепенно се сблъсква с живота на възрастните. Неговата учителка (Таня Масалитинова) идва при баща му, началник в министерството, със справедлива молба, но той я отпраща. Момчето е смутено от разговора между родителите - защо не се застъпват за правдата? То се чувства самотно и все по-чуждо у дома и разговаря на ум с единствения човек, на когото се доверява - вуйчото (Апостол Карамитев). Когато той го взема на разходка, детето е щастливо. Двамата надникват в печатницата на вестник, на репетиция в театъра, отиват на интересен филм. Вуйчо Георги не прекъсва думите и въпросите на Ваньо, отнася се към него със сериозност. И когато се прибира вкъщи, момчето притиска до себе си кристала, подарен от вуйчото, за да го показва като чудо. 

С тези две прожекции модулът приключва!