сряда, 2 април 2014 г.

why42 представя: ЧЕРНО ФЛАМИНГО – ЛИТЕРАТУРА ЗА КИНО, ТЕАТЪР И РЕПЕТИЦИИ

why42 представя: ЧЕРНО ФЛАМИНГО – ЛИТЕРАТУРА ЗА КИНО, ТЕАТЪР И РЕПЕТИЦИИ

„АЛО,АЛО!”- четете внимателно, няма да повтарям!

 

 Актьорите от любимия сериал „Ало, ало!” бяха една от най-очарователните атракции на София Филм Фест – 2014.  Шест звезди от световноизвестния сериал на БИ БИ СИ, пристигнаха в София и омагьосаха с чара си столичани, киномани и театрали. Списъкът от звездни гости включва: Вики Мишел (сервитьорката Ивет), Сю Ходж (сервитьорката Мими Лабонг), Ким Хартман (Хелга, асистентка на Хер Флик от Гестапо), Ричърд Гибсън (Хер Флик от Гестапо), Гай Сайнър (гей-лейтенантът Грубер с "малкия танк" ), Артър Бостром (Полицай Крабтрий "Добрютро"-то), Кийт Падингтън Ричардс, мениджър на пътуващата група. 

 

В България сериалът има три сценични интерпретации в театрите: Общински театър „Възраждане”-София, Драматичен театър „Сава Огнянов”- Русе и дори  Читалищен театър – Поморие си позволи удоволствието да адаптира в свои условия драматургичните каламбури на Дейвид Крофт и Джеръми Лойд - актьорите-автори на скечовете, свързани с гостоприемния собственик на ресторант във френския прованс Рене и неговите приятели от Съпротивата, водещи неравна интелектуално-еротична битка с вражеския Хитлеристки гнет.

 

30 години смехът около приключенията на Рене, Едит, Мими, Ивет , Мишел, Хер Флик, Хелга и всички останали чешити от сериала продължава да бъде лек срещу умората, отпаднолостта, мигрената и депресиите на съвременниците им.

 

Паралелно с гостуването на британските звезди, издателство Black Flamingo Publishing  приятно сюрпризира книжния пазар с драматургичната основа на „Ало, Ало!”. Преводът на Златна Костова е изключително екстатично, емоционално и неотразимо четиво за сетивата, изпълващо сърцето и душата със забавни фрази и дори нови думи, родени от Полицай Крабтрий "Добрютро”. Сюжетът на книжното издание се вихри около една картина-шедьовър „Грешната мадона с големите бомби”, нейните фалшификати, любовните авантюри на собственика на кокетно ресторантче от Нувийон - Рене.

Ситуациите предлагат  весела еротика, сладки сексуални забежки и словесни остроумия, но най-важното: под лековатия съспенс се крие позитивното, добродушното, хитроумното и най-вече човешкото заиграване с историческите клишета. Струва ми се, че е настъпил периодът, когато стратезите на театралната реформа се нуждаят точно от театро в стил „АЛО, АЛО!”, именно защото в „тесните” офиси на администраторите  се лее тонове пот на тема: как едни грешни финикийски знаци с малки бомби да се трансформират в бройки и приходи и съответно в успешна реформа?! Би било добре стратезите да възприемат опита на Рене и компания, поне няма да изглеждат тъжни и скучни.

 

 А инак нашите герои от „АЛО, АЛО!” са евъргрийн в комедията - онази чиста, наивно пърхаща като пеперуден танц комедия, в която дори и отрицателните персонажи изглеждат симпатично от екрана или сцената.

„Един обикновен ден в живота на един простичък, макар и буен, собственик на ресторант в разкъсваната от войната Франция. Някои от нас могат да окажат съпротива и да се държат като герои. Повечето от нас правят компромиси, защото на всички ни се иска да останем живи. Кой знае докога ще продължи войната, но ако аз успея да изиграя картите си добре, кафе Рене ще остане отворено!”

Затова четете внимателно „АЛО, АЛО!”  и ще изиграете правилно картите си, досущ като пухкавия, миловиден Рене.


Елица Матеева

Една статия от: www.why42.info публикувана на 2.04.2014