Janne of Love от Кан 2014
Janne of Love от Кан 2014
Авторката разказва за отношенията Изток-Запад и филиите с лютеница
Режисьорите Вилма Карталска и Радко Савов създават щура история за предразсъдъците на съвременния европеец. Две приятелки (Милица и Ани) се запознават с двама финландци (Тимо и Илкка). След шеметна нощ чувствата между Милица и Тимо се развиват във възходяща градация, а по-късно главните герои от Janne of Love са вече женени с деца, в случая с Яне във Финландия. Но любовният език между съпрузите скоро попада в опасен водовъртеж, миксиран със смешни, бурни скандали. Дали двамата са изгубени в превода или намират кураж да разрешат проблемите си - изходът бе показан на закрита прожекция в кино Одеон. Филмът Janne of Love е в селекцията за късометражно кино Кан 2014. С Вилма Карталска (режисьор, сценарист, съпродуцент и актриса във филма) си поговорихме за пресечните точки на обърканата комуникация между хората.
Как се роди идеята за създаването на филма?
Историята е доста щурава. С Радко бяхме говорили да работим по късометражен филм и търсехме подходящ сценарий, аз пиша повече от 10 години, но мен ме тегли към драмата, него към комедията, а ни се щеше текстът да допада и на двама ни. Тогава започнах да уча фински. Оказа се, че езикът е рядко непопулярен и 90% от българите дори не знаят как звучи. В курса бяхме двама ученици. Един ден в главата ми изникна картината на двойка българка-финландец, която така се сдърпва, че в гнева си спира да използва английски и всеки започва да вика на собствения си език. Смях се с глас, докато си представях абсурдната ситуация. Обадих се на Радко и казах: Имаме история! Финският почти го забравих, но дори само заради сценария си струваше да съм един от 15-те българи, знаещи 100 фински думи.
Финландската следа в историята е интересна. Защо точно Финландия и дали наистина българинът е толкова зле с географията, че не прави разлика между шведи, финландци, датчани и т.н. обитатели на Скандинавието?
В случая не става въпрос за география, а за стереотипни схващания. Странното за България и Финландия е, че въпреки общата си история, след набития клин от комунизма, двете страни са доста отчуждени. Повечето ни сънародници не знаят, че финландци са участвали в освобождението ни от турско робство (забележете, че те го наричат точно така, а не Османско владичество, което е буквален превод от английски) и след това първият ни военен, а по-късно и вътрешен министър, е финландец - Казимир Ернрот. Той е човекът с меча, изобразен на фриза на паметника на Цар Освободител в София. А един от задължително изучаваните в училищата и казармите финландски маршове "Suomen Kaartin lahtolaulu" е създаден по нашите земи.
Иначе когато у нас спомена Финландия, най-често ме питат нещо от рода: Осло там ли беше? Но финландците също не знаят нищо за България и щом чуят езика ни, смятат, че сме руснаци - в тази връзка непознаването ни е взаимно. Затова има просто обяснение, всички европейци мислим в клишета. Страната с най-популярна култура се превръща във флагман на целия регион. И преди да се засегнем на чест, припомням - на великобританците ние казваме англичани, всички бивши югославяни са сърби, всички руси северняци са шведи, защо тогава се чудим, че за западноевропейците всички от Източния блок сме руснаци. Отчасти на това почива и хуморът във филма.
Каква е днес любовта - повече рационализираща икономическия статус на другата половинка в отношенията или оставя вярна на сонетите на Шекспир?
Мисля, че съществуват и двата варианта. Имам прекрасни приятелски семейства, в които партньорите са създадени един за друг. Но сякаш днес сме свидетели на небивало финансово интересчийство. Материализмът на западния свят, към който и да не ни се вярва, принадлежим, взе връх до степен българинът да се възприема единствено през призмата на пари-имащия човек. Това смазва националното ни самочувствие и ми е много тъжно, защото навсякъде гледам духовно прекършени хора поради финансова оскъдица. Да, ние пари нямаме, затова сме компенсирани с бърз ум и рядката способност да правим от нищо нещо. Обаче ние не правим, а само искаме. С Радко съвсем сами сме осъществили 70% от филма, повярвайте ми - няма западняци, които да могат да реализират проект с подобен мащаб, бидейки само двама и паралелно с това да работят на редовна работа, която няма нищо общо с киното. Време е да подредим приоритетите си като народ и да работим за тях. Да, аз ям филии с лютеница, за да изплащам кредита за филма, но филмът отива в Кан. Самочувствието ми зависи от това как се оценявам - като човек, ядящ филии с лютеница или като човек, чийто филм отива в Кан. Ако за някого съм само първото, явно за него приоритет е какво яде. За мен е сбъдването на мечтите ми - подайте следващия буркан с лютеница, моля. Няма срам в това.
Как се случи селекцията на филма за Кан? Разкажете повече за съдбата му в Кан и за разпространението му в България?
За Кан кандидатствахме по каналния ред - плащаш такса, попълваш осем страници документи и чакаш. Ние не се и надявахме, защото сме абсолютно начинаещи, когато ми отговориха утвърдително и се обадих на Радко, той попита: Сигурна ли си, че не си пропуснала „не“ пред одобрен? А Милица Гладнишка мъдро заключи: "Знаех си, че Радко има баджанак там". Иначе какво ще се случи зависи от нечовешката подготовка тук, води се огромна кореспонденция, уреждат се срещи, приготвяш рекламни материали, организираш пътуването и се молиш някой да те хареса. Разчитам на изключително актуалната идея на филма и свежото й поднасяне. Що се отнася до разпространението тук, трябва да почакаме проектът да се извърти по фестивалите, повечето не приемат филми, които са излъчвани по телевизията или са пускани на DVD. След година-две ще видим.
Кой е Яне и какви хора според Вас са главните герои на филма Милица и Тимо?
Във филма Яне е българо-финландското детенце на главните герои, на което му предстои да балансира между двете култури на родителите си. Но мисля, че това чака всички европейци, особено идните поколения. Живеем в изнервено време, напрежението на континента расте. Ясно е, че и двата блока имат причини да се сърдят един на друг, но докато се зъбим помежду си, проблемите се задълбочават. В този смисъл Яне е компромисът в името на разбирателството.
Коя и каква е пресечната точка между понятията Изток-Запад?
Човекът и човещината.
Текст Елица Матеева
