четвъртък, 26 юни 2014 г.

в рубриката ОСОБЕН ПОГЛЕД с КИНОТО НА БРАТЯ КОЕН

В рубриката „Особен поглед” с модератор театралния критик и режисьор Елица Матеева варненските почитатели на качественото кино ще видят миналогодишния филм на Итън и Джоел Коен „Истинският Люин Дейвис”. „Inside Llewyn Davis”, 2013, САЩ, 105 минути. Награди: Голямата награда на журито от Кан. Филмът е показван единствено на форума So Independent в края на 2013 в София.

На 28 юни от 10.00 ч., в пространството на отдел „Изкуство” - Регионална библиотека „Пенчо Славейков” - Варна изкушените от света на кинематографа ще проследят в тематичен лекторски курс творческата съдба на Итън и Джоел Коен с тревогите и мечтите на последната им история, свързана със съдбата на свободния артист Люин Дейвис.Люин като Одисей пътува във времето на 60-те години на миналия век между Ню Йорк и Чикаго в търсене на късмета си. Той е изпълнител на фолк, в някои отношения неговият път наподобява творческите изпитания на Боб Дилън, а заглавието на филма идва от албум на реален изпълнител на фолк музика, приятел на Боб Дилън - Дейв Ван Ронк „Истинският Дейв Ван Ронк”. В ролята на Люин публиката ще види американския актьор Оскар Айзък, който след „Драйв: Живот на скорост”(2011) отново си партнира с Кери Мълиган. Феновете на поп изпълнителя Джъстин Тимбърлейк ще открият своя любимец в нетрадиционно амплоа: на изпълнител на фолк музика.
Джоуел и Итън Коен са си изградили репутация на едни от най-особените и изпълнени с фантазия кинотворци в края на ХХ век. С комбинация от проникновена ексцентричност, черен хумор, много ирония и насилие, филмите на братя Коен са станали синоними на стил, който отдава почит на класическите американски жанрове – особено film noir, като при това твърдо остава в рамките на съвременния постмодернизъм. Започвайки с „Blood Simple” - техният брутален и стилен дебют през 1984, братята са създали достатъчно филми, за да се утвърдят като двама от най-завладяващите творци в американското и световно кино.
Първият им филм получава положителни отзиви и им създава име на свежи и оригинални таланти. Следващият им голям проект (след „Crimewave”, от 1985, на който са само сценаристи е ексцентричната комедия „Да отгледаш Аризона” (1987). Тозип път произведението се отдалечава от мрачното насилие в предишната им творба и спечелва одобрението и на критиката, и на публиката. Броят на почитателите им нараства, а Коен започват работа по „Прохода Милър” (1990) - ярък гангстерски епос със силна роля на Джон Туртуро, когото братята използват много успешно и в следващия си филм „Barton Fink” (1991).

Филмът „Бартън Финк” носи на Джоуел Коен наградата за нaй-добър режисьор и „Златна палма” в Кан през 1991, както и фестивалната награда за най-добър актьор на Туртуро. Сюрреалистичният, кошмарен филм разказва за творческия блокаж на един писател и утвърждава братята Коен като майстори на ексцентризма.
На фона на големия успех на „Бартън Финк” следващата им творба „Генерално пълномощно” (1994) е сравнително разочарование и за критиката, и за публиката, въпреки че им спечелва още твърди почитатели. Но каквито и съмнения за творчески спад да е предизвикал „Генерално пълномощно”, следващият им филм „Фарго” (1996) ги заличава напълно. Черната комедия напомня на „Blood Simple” с темите си за алчността, корупцията и убийството, но не предлага възможностите за изкупление, които имат героите от по-стария филм. За „Фарго” братята си поделят „Оскар” за най-добър оригинален сценарий, а филмът получава и още един – за най-добра актриса- Франсес Макдорманд, за която Джоуел е женен от 1984. След „Фарго” (1998) братя Коен започват работа по „Големият Лебовски”. Смес от нелепа кримка и извратена комедия, „Големият Лебовски” е безгрижен, непочтителен преговор на суровия лосанжелиски детективски жанр.
Филмът е посрещнат със смесени критически отзиви, въпреки наградата „Златна мечка” на кинофестивала в Берлин. През 2000 г. братя Коен се представят с комедията „О, братко, къде си?”, съвсем свободна адаптация по произведенията на Омир. В „О, братко, къде си?” Джордж Клуни, Джон Туртуро и Тим Блейк Нелсън са избягали затворници, поели на сюрреалистично пътешествие из Мисисипи през 30-те години. Без да губят време, братята почват работа по третия си филм и Джоуел получава третата си награда за най-добър режисьор в Кан - за изпълнения с мрачен хумор, монохроматичен „The Man Who Wasn't There”. С Били Боб Торнтън в ролята на скромен бръснар от малко градче, забъркал се в лабиринт от изнудване и измами, „The Man Who Wasn't There” избягва лудориите на „О, братко...” за сметка на мрачната атмосфера, повече в духа на по-ранни филми на Коен като „Blood Simple” и „Бартън Финк”.
За последната творба на Братя Коен „Истинският Люин Дейвис” киноведът Геновева Димитрова пише следното (в-к „Култура”- брой 37 (2743), 08 ноември 2013): „Новият им филм е стилен – реалии и вкусове на епохата оживяват в мрачна фреска на невървежа (французинът Брюно Делбонел чудесно се вписва в коенската атмосфера). Майсторски е конструиран като депресивен блус за самотник. И, за разлика от повечето им филми, абсурдистката гротескност изригва като спорадични шрапнели – най-типична е в епизода с Джон Гудман. В „Истинският Люин Дейвис” сардоничните братя Коен се опитват да бъдат минорни. Но, тъй като героят не е особено симпатичен, а скиталчествата му се нижат отстранено-равно, съпричастието е невъзможно. Из подсъзнанието ми продължават да прелитат естетски кадри, но филмът ме остави студена като улиците на Манхатън.”
Кинолекториите са съвместна проява на отдел „Изкуство” - Регионална библиотека „Пенчо Славейков” - Варна и Сдружение за международен културен мениджмънт „Морско синьо”.


" ИМА ДВА ТИПА ХОРА: 1 ХОРА С ХЕМОРОИДИ.2. ХОРА, КОИТО ЩЕ ИМАТ ХЕМОРОИДИИ" - БРАТЯ КОЕН

- БИХ ДОПЪЛНИЛА В СТИЛА НА БРАТЯ КОЕН: ИМА ХОРА ШПИОНИ, НО ИМА И РАЗНООБРАЗИЕ: ШПИОНИ С ПРОТЕЗИ :)