Мариан Кришан: Златната палма е страхотна, полезна награда, но тя не прави следващия ти филм по-талантлив!
Мариан Кришан е режисьор, сценарист и продуцент, а на 12-тото издание на Международния фестивал на късометражното кино „В Двореца” е член на журито,
като ежедневно оценява по 30-40 филма от конкурсната програма. Мариан е
бакалавър по кино и телевизионна режисура в UNTAC, Букурещ през 1999 г.
Той е режисьор на късометражните филми „Семеен портрет”, „Аматьор”, а
за „Мегатрон” от 2008 г. печели „Златна палма”
за най-добър късометражен филм на фестивала в Кан. Специално за
публиката на МФКК „В Двореца” бе организирана прожекция на филма
„Мегатрон” , а след нея режисьорът отговори на въпроси на зрителите и
медиите.„Мегатрон” е филм, заснет в традицията на съвременното румънско кино -наративът е напрегнат, екстремен и с отворен финал. „Мегатрон” е играчка от детското меню във веригата „Макдоналдс”. Историята започва с разговор между момче, което има рожден ден и майка му. Те се приготвят от сутринта за празника. За да достигнат до „Макдоналдс” трябва да пътуват с влак, защото живеят на 40 км от населеното място с популярния бранд. За малчугана детското меню е най-вкусното на света, а в момента тече промоция на меню с робот „Мегатрон”. След влака семейството чака на автостоп някой случаен шофьор да ги откара до града, а после се возят и на трамвай. Детето иска да види баща си, но майката и бащата живеят разделено. Въпреки че телефонът постоянно звъни, майката не го вдига, момчето предполага,че баща му се опитва да го поздрави за тържествения случай. Детето открадва портмонето на майка си с таен план. И наистина в „Макдоналдс” майката не може да плати. Малкият предлага да се обадят на бащата, за да дойде и да им помогне с поръчката. Разочарованието е голямо, когато „Мегатрон”- промоцията е приключила и в момента детското меню е с нов робот „Биотрон”.
„В Румъния, по подобие на други източни държави, е голям хит да се храниш в „Макдоналдс”. Храненето там е като ритуал, затова и нашите герои търпеливо пътуват, сменят различен вид транспорт, за да достигнат мечтаното място. В действителност нашият малък актьор е луд на тема детско меню и затова с голяма охота си изяде всички бургери, събра цяла колекция от детски играчки. Филмът заснехме за три дни, с доста добър бюджет за подобен формат кино. Оцениха ме в Кан, много се зарадвах, наградата е вид внимание, но тя е безполезна за качествата на следващия ти филм. За мен киното не трябва да вербализира посланията си, по-важно е какво носят като символика изображенията. Те са дразнителят, определящ нашите възприятия. Мисля,че е ненужно упражнение да демонстрираш посланията си като ги изговориш. Мистерията е зад образа, тя ме вълнува.
Работата с деца е трудно изпитание, но с нашия герой имахме голям късмет. Избрахме го с кастинг. Понякога му омръзваше това повтаряне на сцените и искаше да си ходи у дома. Но когато на финала на снимките трябваше през уикенда да бъде при баба си, бе много гневен, точно в този момент снимахме края на филма и аз използвах детския му гняв, получи се твърде реалистично. Не вярвам на „актьорстването”, на флирта с камерата, ако снимате с мен, да знаете, че не обичам театралността в играта.
В момента подготвям пълнометражен проект, но имам вече няколко сценария за късометражно кино, защото много ми харесва точно този тип работа. През последните 14 години се случиха страхотни неща с румънското кино, имаме награди от всички световни фестивали, аз също си мечтая за подобна обиколка из фестивалите, но не съм фен на Америка, затова и не искам „Оскар”. Прекрасно е, че днес румънските режисьори имат късмета да работят това, което искат, а и държавата, чрез министерството на културата заделя средства за кино, но според мен бъдещето е в коопродукциите.”- сподели румънският режисьор Мариан Кришан.
През 2010 г. игралният дебют на Мариан Кришан „Утре” се отличи с награда на журито на 63-то издание на фестивала в Локарно, като спечели и приза за най-добра режисура и наградата на ФИПЕРССИ на 51-ия филмов фестивал в Солун. Филмът се отличи и с награда от фестивала Go East във Висбаден.
Елица Матеева
