„Няма да се върна“ – брутален магически реализъм в роуд муви за бездомни души
„Няма да се върна“ - Русия, Естония, Финландия, Беларус, Казахстан (2014)
Режисьор: Илмар Рааг
Сценарист: Ярослав Пулинович, Олег Газе
Оператор: Туомо Хутри
с участието на:
Полина Пушкарук, Виктория Лобачева, Андрей Астраханцев,Ирина Основина,
Галина Мочалова, Сергей Яценюк, Юрий Орлов
Киното на естонския режисьор Илмар Рааг е типичен пример за авторски поглед върху кризата на източния човек, наследил греховете на миналото, опитващ да намери изход в съхраняването на идентичността си. „Няма да се върна“ направи своята премиера в началото на тази година на фестивала в Трибека и бе сред номинираните кинозаглавия на фестивала „Огледало“ през юни, където участваше и българският филм „Виктория“. „Няма да се върна“ получи награда от международния форум „Огледало“ за „най-добро постижение“. От световната си премиера в Трибека се отличи със специалната награда на името на сценаристката и режисьорка Норма Ефрон („Когато Хари срещна Сали“, „Безсъници в Сиатъл“). В началото на лятото предпоследната творба на Рааг "Керту" получи приза "най-добър филм" от фестивала "Златната липа" в Стара Загора. Бюджетът на „Няма да се върна“ е 1 500 000 евро.
Илмар Рааг е роден на 21 май, 1968 г.в град Кюресара. През 1997 г. завършва университета в град Тарту. През 1998-1999 започва работа в новинарските продукции на Естонската национална телевизия. Изучава основи на киното в Saint Denis и La Sorbonne Nouvelle, Париж. Придобива магистърска степен в Университета на Охайо-кинодраматургия. През 2001-2005 се занимава с телевизионен мениджмънт, като през 2005 Илмар Рааг режисира телевизионния си филм "Август" 1991 (2005). "Класът" е игралният кино дебют на Илмар Рааг , изключително добре оценен от критиката. През 2009-2010 г. Естонската национална телевизия прави сериал от "Класът", сценарият не е на режисьора, но Илмар Рааг режисира два епизода от сериала. През 2012 година излиза следващият му игрален филм "Естонка в Париж" с участитето на Жана Моро. "Няма да се завърна" направи своята световна премиера в началото на годината на фестивала в Трибека.
Изпитвам сантимент към творчеството на Илмар Рааг.
Преди година в отдел „Изкуство“ на Регионална библиотека „Пенчо
Славейков“- Варна в рамките на модула „Особен поглед“ представих неговия
игрален дебют. Филмът „Класът“ предизвика страстен
дебат - родители и младежи се обединиха около видяното, въпреки
маргиналния му финал: малтретирани ученици убиват своите
съученици-мъчители. Филмът на Рааг „Естонка в Париж“
обрисува реалистично битието на човека от Изтока, който е готов да гледа
болни старци в чужбина, вместо да мизерства в родната си страна. С
дълбока психологически нюансирана изразителност „Естонка в Париж“ ме
спечели, заради хуманността си и заради начина, по който Рааг изследва
развитието на отношенията между хората.
„Няма да се върна“ преминава от криминалното като сюжет в перипетии, характерни за стилистиката на роуд муви жанра.
Силна, трогателна, сграбчваща те за гърлото драма. Главните герои са
аутсайдери - деца без родители, които се справят сами с живота си. Аня е
аспирантка в университет, бивша възпитаничка на интернат. Нейният
професор (както е клишето) едновременно работи на два любовни фронта:
обича Аня и изневерява на съпругата си. Захвърлена дрога в дома на Аня
от бивш съученик променя ритъма на съществуването й. Аня бяга от
полицията и заради младежкия си вид се представя за 15- годишна
бездомница. Отново попада в дом за деца без родители. Там се запознава с
малката Кристина. Аня и Кристина бягат от дома и се отправят на дълъг
път към Казахстан, където живее бабата на Кристина.
В дългото пътуване децата се учат на любов, на вярност, постоянно грешат, но и взаимно си прощават,
а Русия като пространство прилича на ад, на долина на смъртта. Хората
са измъчени, смачкани, убити, тънещи в мизерия. Полина Пушкарук като Аня
и малката Виктория Лобачева са прекрасни в своята искрена и запомняща
се игра. Техните персонажи – деца без детство, разсъждават зряло, имат
развито чувство за самосъхранение и геройски биха достигнали до крайната
си цел, ако не бе човешката жестокост. Аня погребва Кристина, брутално
прегазена от пиян шофьор.
Някъде в Казахстан бабата на Кристина вярва, че ще има сили, за да посрещне своята внучка и чудото се случва! „Няма да се върна“ е вледеняваща дъха история, която по въздействие бих сравнила с българския „Аве“. Разликата между двата филма е в степента на отчаянието, обзело персонажите, защото Аня все пак намира смисъла, въпреки тоталната невъзможност да съхрани човешкото в себе си. При „Аве“ развитието на персонажа приключва в един по-оптимистичен и неясен за самата героиня план - тя продължава своя автостоп в търсене на изгубеното си настояще. „Няма да се върна“ е трудна за възприемане зимна приказка, в която парчетата живот все пак успяват да открият своя дом далеч от родината.
„ВТОРИ ДУБЪЛ” - РУБРИКА ЗА АРТ КИНО/2014 на Елица Матеева
(п.п. ако „ПЪРВИЯТ ДУБЪЛ” са кинозаглавия, подходящи за поп-корн, то „ВТОРИЯТ ДУБЪЛ” не ти позволява да шумиш с пуканки в салона!)
