четвъртък, 10 юли 2014 г.

 

Хиляда пъти лека нощ

Фотографията като морален императив


Норвегия / Ирландия / Швеция, 111`, 2013;
Режисьор: Ерик Попе; с Николай Костър-Уалдау, Жулиет Бинош, Мария Дойл Кенеди
„Фотография и снимки. Знаци и двойственост. Фотограф и фотографиран. От едната страна на снимката и от другата." - пише Ролан Барт в своите Записки на фотографа. Есето му онагледява в слово моралния избор да живееш заедно с обекта на снимката, да се завръщаш към емоцията й хиляди пъти. Но за разлика от запечатаното върху нея, животът на фотографа има детайли, които сякаш остават отвъд нашите представи, защото публиката се интересува от съдържанието на снимката, а не от съдържанието на автора.

Филмът на норвежкия режисьор Ерик Попе Хилядя пъти лека нощ коментира по визуален начин именно онази част, която остава неизвестна за зрителя - моралният императив на фотографа да снима или да се откаже от света на изображенията. Ребека (Жулиет Бинош) прави фоторепортажи в зони на военни конфликти. След като е част от ритуала по подготовката на терорист камикадзе, тя е тежко ранена. Но фотоапаратът й е уловил мигове на страдание, кръв и осакатени тела. Завръщайки се у дома в Дъблин, Ребека получава ултиматум от съпруга си да се откаже от професията или да се раздели с него. Отказът е почти реализиран, когато заедно с по-голямата си дъщеря Стеф се озовават в Африка, за да осъществят учебния проект на Стеф. Изкушението да снима в опасни ситуации тласка Ребека към старите навици. Но за дъщерята поведението на майка й е неприемливо и предизвиква шок. У дома Ребека остава сама, изолирана от семейството си, но все пак промяната е възможна, защото тя намира правилното решение.
1000_times_good_night1_1024
Ерик Попе влага елементи на автобиографичност в последната си творба. Докато пише сценарии и режисира, той е и фотограф. Отразява за норвежката преса места, където човешкото загубва рационалността и хуманността си, а насилието се превръща в доминиращ фактор. В подобни ситуации гневът срещу несправедливостта е нормална, дори морално оправдана реакция и както казва героинята на Бинош: „Докато светът се интересува от бельото на Парис Хилтън, а забравя, че някъде се изнасилват деца, ще съм бясна и ще снимам!".
1000_times_good_night2_1024
Хилядя пъти лека нощ коментира още един интересен казус. Има ли забранени територии за фотографа? Страстта да запечаташ много пъти живота понякога заслепява автора на кадъра. Етиката на позволеното в улавянето на мига е другата сюжетна линия, върху която се развива филмът. 50-годишната Жулиет Бинош отново показва най-доброто от себе си като актриса, а крехките й чувства завладяват публиката до краен предел. Хилядя пъти лека нощ е носител на множество международни награди, сред които специална награда на журито от 37-то издание на фестивала в Монреал 2013, номинация за Гран При от фестивала в Талин 2013 и още.
с една дума
ФОТОАПАРАТ. Или камера, което понякога използваме като синоним, произлиза от латинското име camera obscūra (камера обскура) - тъмна стая. Това е първообразът на фотоапарата и представлява кутия с миниатюрна дупка, срещу която има екран от матово стъкло или бяла хартия. Днес можеш да ползваш и парче фотофилм, за да запечаташ кадър. Проникналата светлина рефлектира върху екрана като леко размътено и преобърнато изображение.

Текст Елица Матеева