петък, 4 юли 2014 г.

"Дърво без корен", "Оловно сърце", "Чест" и "Скок" - зрели режисьорски интерпретации в късометражен формат


В рамките на МФКК „В Двореца” - 2014 публиката видя нови български филми, които се характерезират с интересен режисьорски почерк. Някои от тях развиват нов поглед върху българската проза, други свобдно навлизат дълбоко в душевния свят на своите персонажи без да ни спестяват парадоксалността на битуването ни.
През 1974 г. режисьорът Христо Христов екранизира разказа на Николай Хайтов „Дърво без корен” по едноименния разказ на писателя. Във филма ролята на Гатьо се изпълнява от Никола Дадов, а на сина от Марин Янев. Невена Коканова играе ролята на снахата. Вдовецът Гатьо е прибран в столицата от сина си, за да остане под грижите на младите. Но сърцето на стареца копнее за родното място, за съселяните, за плодните дръвчета. Гатьо не може да се адаптира към света на трамваите, шума на града и жизнения цикъл на новото място. Неговите разбирания за света не съвпадат със стремежите на младото поколение. Новият режисьорски опит на Рузие Хасанова заменя столицата с голям германски град. Васил Михайлов (Гатьо) се чувства тотално чужд на порядките, езиковата бариера е допълнително бреме за възрастния човек. Снахата (Любов Любчева), въпреки имитацията на загриженост, сякаш умишлено предпазва детето си да комуникира със стареца. А синът на Гатьо (Стефан Щерев) е глух и сляп за терзанията на баща си - отнася се с ирония към желанието на Гатьо да бъде полезен на хората от селото, които му изпращат писмо, описвайки местните тегоби. Работата на младата режисьорка, която е изучавала кино в Media Foundation course  към London College of printing в Лондон подхожда с респект към литературната основа. Васил Михайлов като Гатьо, въпреки физиката си, която излъчва сила, емоционално насища персонажа си с мекота и детска чистота. Персонажът му мечтае,че напуска чуждото място, подготвя багажа си, но остава при семейството си, изгубен в бляновете си по родното село.
След актьорското си участие по случайност в „Обърната елха” на режисьора Иван Черкелов, Слава Дойчева участва в следващия му филмов проект „Раци”(2009). За ролята си получава награда от българската филмова академия. В Лондон следва кино и снима три късометражни филма. „Оловно сърце” е последната й творба, в която главна роля играе Анжела Недялкова. Талантливата Анжела Недялкова помним от епизодичното й присъствие в „Източни пиеси” и главна роля във филма „Аве”. А тази година ще я видим в най-новия филм на Иван Ничев „Българска рапсодия”, който бе предпремиерно показан на официалното откриване на МФФ „Любовта е лудост”-2014 във Варна. Героинята на Анжела носи в себе си особен страх, тя е крехко момиче, което няма съпротивителни сили срещу чуждата агресия. Някаква невидима сила е свила сърцето й, сковава го в страх. След като медицината не намира отговор и лек за страха й, той се лекува с народни поверия и ритуали-леенето на куршум и баенето за здраве трябва да помогнат. Но все още момичето изпитва слабост и всеки шум, всяко чуждо движение я принуждават да се затваря в себе си. Тя се запознава с две чужденки, които се разхождат край морето. Настъпва приливът и докато чужденките не се страхуват от повишеното ниво на водата, момичето с оловно сърце в джоба си изпада в паника. Спасението идва след като тя получава реална помощ от своите нови приятелки. Истинското сърце се събужда за живот не чрез народни предания и легенди, а чрез реална помощ. Филмът на Слава Дойчева носи частица от ранните творби на Хулио Медем, в които мистика и фантастичност се сливат с въздействието на природата. „Оловно сърце” е почти безсловесна визуална приказка, в която екранът е максимално хипнотизиран от емоционалното въздействие  на Анжела Недялкова.
 „Чест” (Германия, България) на режисьора  Павел Веснаков бе дългоочаквано заглавие за зрителите.”Чест” спечели "Grand Prix" и номинация за Европейските филмови награди по време на официалната церемония за закриване на фестивала в Клермон-Феран, Франция. До момента няма български режисьор или филм, който да е печелил голямата награда на фестивала. Изключителното присъствие на Михаил Мутафов актьор от трупата на драматичния театър във Варна и силното партньорство на колегите му Ани Бакалова, Светлана Янчева, Александър Алексиев превръщат филма във вълнуваща и затаяваща дъха творба. Новото време, в което патриархалните традиции се сблъскват с променящите се разбирания за нормалност не са по вкуса на героя на Михаил Мутафов. Откритието му, че внукът му се целува с друго момче взривява  вътрешния свят на възрастния мъж. Неговите представи за морал са преобърнати  и той трябва да се преодолее. Времето е предало чувството му за чест, но все пак животът продължава в търсене на нов екзистенциален избор.
 „Скок” на Петър Вълчанов и Кристина Грозева е носител на наградата на българската киноакадемия за най-добър късометражен филм (2013 г.) Филмът е абсурдна трагикомедия, в която безработният Гошо иска да скочи от балкона, но по случайност получава предложение от свой роднина да се грижи за жилището му, докато родственикът отсъства. Стандартите са различни: Гошо сменя анцунга с костюм, но при едно условие: да пази голяма скъпа статуя от Кения и да разхожда кучето. Внезапно някой звъни-оказва се скромна жена, която проверява сметките за вода. Гошо обърква конците и кранчетата, жената е мокра, но скоро двамата заживяват заедно в луксозния апартамент до 30-то число. Уви статуята е счупена по невнимание, а богатият родственик се прибира у дома по-рано със счупена ръка. Влюбените са изгонени заедно със статуята, жената иска да скочи от един мост, защото Гошо е измамник. Двамата като герои от филм на Фелини тихо се завръщат в къщата на Гошо, но уви там ги посреща сръбна вест. Гошо реагира първосигнално: „поне ще има място за още един човек”. В главната роля е актьорът Стефан Денолюбов, чиято игра е на ръба на гротеската. Заедно с актрисата Ани Вълчанова те създават усещането, че сме попаднали в ултрамодерна версия на киното на Чаплин, само че в ситуацията на „Скок” персонажите са все по-измъчени от живота и все по-малко вярващи  в късмета. „Скок” е забаен, но и интелигентно развит разказ за съдбата на малкия човек в големия град.
Автор: Елица Матеева

Read more: http://scene.actualno.com/Dyrvo-bez-koren-Olovno-syrce-Chest-i-Skok---zreli-rejisiorski-interpretacii-v-kysometrajen-format-news_37678.html#ixzz36VwsifzR