„Монти Пайтън”- животът като светла пародия
„Монти Пайтън”- животът като светла пародия
„Монти Пайтън”- невероятни актьори, комедианти, съавтори на сценарии, ярки индивидуалности, личности, които преобразиха света на кинокомедията, пристигат във Варна. Разбира се, няма да са от плът и кръв, но за ценителите на киното тяхното екранно присъствие с най-актуалното им шоу е неповторима възможност да се докоснат до високия стандарт и градус на умното, острото, находчивото в качествената комедия.
Греъм Чапман, Ерик Айдъл, Майкъл Пейлин, Джон Клийз и Тери Джоунс през втората половина на 60-те години са вече популярни английски комедийни актьори с общ изпълнителски стил и забележими прояви в мюзикхола и телевизията. През 1969 г. към тях се присъединява американецът Тери Гилиъм, известен като талантлив илюстратор и аниматор в САЩ и установил се в Лондон. Така се създава групата „Монти Пайтън”. В началото скечовете им се възприемат като нещо нелогично, глупаво, неочаквано и стряскащо. Би Би Си цензурира някои характерни за стила на „Монти Пайтън” откровения от типа на: „Какво е вашето хоби?”- ...”Да душа животни, голф и да онанирам...”
Вкусът на артистите към нонсенса оказва влияние върху формирането на репертоарния облик на британската телевизия през 70-те. Най-същественото за творчеството на „Монти Пайтън” е абсурдният комизъм, пародията на политиката и нейните икони, сюрреалистична окраска на ситуациите. „Монти Пайтън” се доближават до фриволността и жизнелюбието, извиращо от творчеството на техните предшественици, като братя Маркс, но пайтъновците са много по-елегантни и словохотливи в стилистиката на английската литературна традиция.
Пайнтъновците пишат заедно своите скечове, всеки е добър критик на създаденото от другите.Незабравими са геговете с мъртвия папагал, с играещите футбол отбори на гръцките срещу немски философи, с приказката за Червената шапчица, която открива, че къщата на баба й е резиденция на НАСА, викторината между Маркс, Ленин, Че Гевара и Мао Дзе Дун, Тайната вечеря на Микеланджело, Министерството на глупавите походки и др. Те боравят умело с архетипното и го обличат в специална артистична ерес - достатъчно е да си припомним филма им от1979 г. „Животът на Брайън според Монти Пайтън”. За филма Тери Джоунс споделя: „Трудно е да се смееш над моралното. Разбира се, ние се втурнахме да четем внимателно всяка книга, свързана с християнството, а Библията ни се наложи да научим почти наизуст. Този филм е наистина еретичен, но сме внимавали да не излъчва светотатска енергия, защото Бог е на всички хора. Странното бе, че филма ни го забраниха в някои части на Америка и Англия. В Америка например зрителите от градовете, където бе забранена прожекцията на филма, пътуваха до други градове, за да го видят. Сещам се за трудност във възприемането и на друг филм „Монти Пайтън и Свещеният грал”- прожектираме го в Америка, там хората изживяваха дълбоко кризата във Виетнам и в епизода с Черния рицар, който остава без ръце и крака, зрителите не знаеха как да реагират- постепенно публиката се освободи от комплекса си и отпусна смеха си на воля.”
Първият им филм е „ А сега нещо съвсем различно”(1971). Режисьор е Йън Макнафтън и представлява серия от кратки комедийни скечове с по двама-трима изпълнители, демонстриращи блестящите си импровизаторски качества. Тери Гилиъм и Тери Джоунс започват да се занимават с постановката на филмите. Следват филмите „ Монти Пайтън и Свещеният Граал” (1975), „Джабероуки” (1977) на Тери Гилиъм, „Животът на Брайън според Монти Пайтън” (1979) на Тери Джоунс, „Животът на Монти Пайтън в Холивудската купа” (1981) на Тери Хюз (турне на актьорите в Холивуд, обединяващо най-добрите им скечове в театрална форма), „Смисълът на живота според Монти Пайтън”(1983)-постановка на Гилиъм и Джоунс.
През 1983 г. тандемът се разпада формално, но актьорите поддържат своя творчески устрем. Тери Гилиъм се отдава на режисурата и във филмите му играят артистите от „Монти Пайтън”. В първия му самостоятелен филм „ Бандити във времето” (1981) участват Джон Клийз и Майкъл Пейлин, в изключителния „Бразилия” (1985) - отново Майкъл Пейлин, в „Приключенията на барон Мюнхаузен”(1988) - Ерик Айдъл. Джон Клийз и Майкъл Пейлин играят в нашумялата в края на 80-те комедия „Риба, наречена Уанда”.
В творческата кариера на Тери Гилиъм от „Бразилия” до последния му филм „Нулевата теорема” (2013)ни облъчва ярка, концентрирана във футуристична мистериозност философска мисъл, търсеща отговора на най-важните въпроси от живота. И ако в „Бразилия” (вдъхновен от романа на Оруел „1984”), Сам (Джонатан Прайс) мечтае за свобода и любов, то 30 години по-късно в „Нулевата теорема” – човекът на новото време Коен (Кристофър Валц) се притеснява, че не изпитва никакви чувства, а мениджърска институция „МЕНКОМ”, за която работи, поощрява нулевото състояние на душата. „Хаосът е пари, стока, която може да се продаде!” проповядва великият мениджър на „МЕНКОМ” (Мат Деймън).
Прощалното шоу на британската комедийна група "Монти Пайтън" с продължителност 3 часа и половина ще се прожектира и във Варна на 5 август, в зала „Европа” на ФКЦ от 19.00 ч. Ерик Айдъл, Джон Клийз, Майкъл Пейлин, Тери Джоунс и Тери Гилиъм за пръв път от 1998 г. насам излизат отново заедно на сцената на O2 Arena в Лондон. "Монти Пайтън на живо (предимно)" с ведрото допълнение "Един падна, петима остават!" – реверанс към незабравимия Греъм Чапман, чийто образ неизбежно ще присъства в шоуто, очаква варненската публика, пристрастена към добрата пародия и интелигентния хумор.
„Монти Пайтън” се превърна в синоним за определен тип хумор- и сега, когато стават сериозни неща, като дебатите в Парламента, вестниците ги квалифицират като „монтипайтънизъм”. Намек за пълен идиотизъм. Дебатите в Парламента, предавани по телевизията, учудващо копират езика на „Монти Пайтън”. Докато ги гледам се чувствам като в Зоологическа градина”- актьорът Майкъл Пейлин за сп. Имаж е сон”.
Уви, в България нито комедията, нито парламентарния живот биха се похвалили с оригинален статус в стилистиката на „Монти Пайтън”, защото по нашите ширини идиотизмът отдавна е надскочил възможностите на Англия. Тук животът не е светла пародия, а разказ с призрачно прозрачен и тъжен финал.
Елица Матеева
