сряда, 20 август 2014 г.

КИНО: „Думи и картини”: няма нищо по-вдъхновяващо от изкуството!

„Думи и картини”: няма нищо по-вдъхновяващо от изкуството!

актьори: Брус Дейвисън, Клайв Оуен, Адам Димарко, Кигън Конър Трейси, Еми Бренеман, Навид Негабан, Валери Тиан, Жулиет Бинош
режисьор: Фред Шепизи

Може би някои са позабравили филмите на Фред Шепизи? Вероятно името му се свързва с романтични драми, но не съвсем. Австралийският режисьор има и своите силни изяви в острите, задъхани психологически фабули - спомнете си номинирания за „Оскар” „Вик в тъмнината” от 1988 г. с Мерийл Стрийп и Сам Нийл в главните роли и веднага ще се досетите, че Шепизи е любопитен артист, може би не толкова скандален, може би стандартен за претенциозната публика, но при всички случаи разказва вълнуващо и чувствително, а киното е все пак история в движение, нали?

Шепизи е режисьор на телевизионния сериал от 2005 „Рухналата империя”- последно актьорско присъствие на Пол Нюман, екранизация на романа „Емпайър Фолс”. Шепизи е заснел и следните заглавия, познати на родната публика: „I.Q.” (1994) с Мег Раян и Тим Робинс, „Семейна черта”,  участвал в програмата на МФФ „Любовта е лудост” през 2003 г. с Майкъл Дъглас и Кърк Дъглас, „Окото на бурята”(2009) с Шарлот Рамплинг и др.



В „Думи и картини” Джак Маркус (Клайв Оуен) е гимназиален учител-алкохолик, който е готов на всичко, за да запази работното си място. Бил е успешен писател, но преди години, а сега преподава литература в провинцията. Дина Делсанто (Жулиет Бинош) попада на работното му място като преподавател по рисуване - тя е звезда, с висока продаваемост на картините си, но в момента не може да рисува по обичайния начин, защото страда от физическо заболяване. Между егоцентричния писател в криза и навъсената художничка пламва искра, която двамата назовават  ВОЙНА между литературата и изобразителното изкуство. Техният облог на тема: „Думите срещу изображението” въвлича учениците, така че последните започват да си мъчат мозъците в търсене на муза за цвят, изображение и слово.

Фестивалната премиера на „Думи и картини” бе миналата есен в Торонто, а световната: тази година в края на май. Филмът бе отличен с номинация за най-добър филм от Palm Springs International Film Festival – 2014.



Дуетът Бинош – Оуен с лекота влиза под кожата на твореца, страдащ от депресия. Между носителите на множество награди се е получило екранно вълшебство и плътна симбиоза. Както казва Шепизи в интервю: „Ако Оуен е навътре в словесността, владее магията на думите, то Бинош е и добър художник. Възползвах се от опита й като автор на портрети  и дори когато работихме по сценария на филма, си представих именно Жулиет в ролята на Дина. Експериментирах и ето че между актьорите се получи чудесна връзка.”

Романтичните филми винаги създават впечатление, че са по-маловажен жанр, но именно в романтиката, гарнирана и с доза мелодраматизъм, зрителят сякаш по-пълно идентифицира битието си, защото всеки се стреми към любовта и може да си страда на воля, когато в киното симпатичните герои се разминават с очакваното чувство. При героите на Бинош и Оуен има  чувствителност, крехкост, духовитост, веселие, болка, тъга, предателства, но най-важното е, че те са наистина учители-професионалисти, защото обичат учениците си и вярват в силата на изкуството. И докато гимназиалните пубери не открият подобни даскали,  няма как да говорим за силата на образованието и неговото преосмисляне.

„Думи и картини” ни предлага умен диалог, актьорска игра-наслада за сетивата. Филмът интелектуално не експериментира с капацитетите на зрителя, а отвъд думите и визията все ще се развият поводи за размисъл и ментални вглъбявания. Всеки творец преминава през своите екзистенциални изпитания, но независимо от неговата популярност, успехи, признание, най-силно си остава вдъхновението. И наистина няма нищо по-вдъхновяващо от това да обичаш своята професия и изкуството!



„ВТОРИ ДУБЪЛ” - РУБРИКА ЗА АРТ КИНО/2014 на Елица Матеева


(п.п. ако „ПЪРВИЯТ ДУБЪЛ” са кинозаглавия, подходящи за поп-корн, то „ВТОРИЯТ ДУБЪЛ” не ти позволява да шумиш с пуканки в салона!)


Една статия от: www.why42.info публикувана на 19.08.2014