събота, 2 август 2014 г.

КИНО:„ TRACKS” – стъпките на пустинята



TRACKS” – стъпките на пустинята
„Някои номади са у дома навсякъде. Други не са у дома никъде, и аз бях една от тях.” Робин Дейвидсън

 Следя с интерес работата на австралийската актриса Миа Вашиковска, която във номинирания за „Златен лъв” от 2013г. филм на режисьора Джон Къран „Стъпки” изпълнява със завидна зрялост трудната роля на жена-изследовател. Филмът на Карън е адаптация по мемоарната книга на пътешественичката Робин Дейвидсън „ Tracks („Стъпки”). За девет месеца Дейвидсън преминава през австралийската пустиня и осъществява невъзможното-сама прекосява пространството, съхранявайки живота си. През 1975 г. Дейвидсън тръгва от Алисън Спрингс, изминава 2 700 километра пеша и достига до Индийския Океан. Фотографът на „National Geographic” Рик Смолан документира невероятното й пътешествие.
 Правят се няколко опита за снимането на филм, върху книгата на Робин Дейвидсън. През 1993 г. актрисата Джулия Робъртс е привлечена към проект на „Караван Пикчърс”, за да изпълни ролята на пътешественичката- за съжаление идеята се проваля. През 2012 г Мия Вашиковска дава съгласие да участва във филма на Джон Карън, в ролята на фотографа е младият актьор Адам Драйвър („Истинският Люин Дейвис”, „Франсис Ха”). Мия Ващиковска преди срещата си с Джон Карън играе чувствително и със страст централни роли в проекти на режисьорите: Гас Ван Сант, Парк Чан Ук, Гари Фукунага, Тим Бъртън. Официалната премиера на „Стъпки” в Америка бе в края на май тази година, а в Русия - 31 юли.
 „ Стъпки” се характерезира с изключителна визия, камерата на Манди Уолкър е доловила дъха на пясъка, камерата живее във всяка капка, слънчев лъч или танц на аборигени. Другият положителен аспект е дискретният социален поглед на режисьора към деструктивното отношение на бялото общество спрямо местното население. Дори и днес, когато социумът  жестикулира с патетичен тон своето хуманно поведение към ближния си, аборигените остават встрани от любовта на белия човек. А се оказва, че ние не знаем нищо за техния чуден свят. Истината е, че едно момиче чувства в самотата си много по-голяма привързаност и доверие към аборигените, отколкото към хора от своята среда. Героинята на Мия Вашиковска е сурова към себе си, предпочита шепота на пустинята, предпочита компанията на кучето си Дигити, камилите и студения пустинен вятър. Тя е трудна за разбиране до етапа, в който започваме да се идентифицираме със стремежа й да се избави от шума на съвременния свят. Коренно различна е позицията на фотографа-снимащ всяка стъпка от маршута на пътешественичката. В началото за него тя е отчуждена странница-сензация, но на финала той сякаш се променя под въздействие на харизматичната й суровост.
  В „Стъпки” мълчаливите картини са редовен екранен гост. Фабулата е изчистена от интелектуални размисли за света, но чрез дефицита на словесност позицията на главния персонаж е ясно изведена: пустинята е много по-жива от бъбривия свят на хората.
  Прието е да се мисли, че за да се доведе до успешен финал дадено рисковано пътешествие са необходими: стабилна група от здрави мъже, много пари, скъпа екипировка. Едно момиче, поразяващо със своята волност и вяра в себе си показва, че може да се справи и без тези изисквания. „Пристигнах в Алис Спрингс в пет часа сутринта, съпроводена от куче, с 6 долара в джоба, носех малък куфар, натъпкан със странни и ненужни вещи в търсене на своите бъдещи камили.”- пише Робин Дейвидсън.  
  Дейвидсън успява да се спаси от цивилизацията, от страничните, вредни ефекти на модерното общество. След множество съпротиви тя решава по съвет на Рик Смолан да напише разказ за живота в пустинята. Въпреки успешната кариера на журналист, Дейвидсън  е встрани от сензационното, бяга от славата, от хората с фотоапаратите, продължава да изпитва неприязън към чуждото любопитство и суетата.
„Стъпки” е филм за възможната хармония с природата. Достатъчно е да оголиш душата си за среща с пясъка, вятъра, слънцето и да почувстваш сърцето на пустинята. Чувате ли нейните стъпки?

„ВТОРИ ДУБЪЛ” - РУБРИКА ЗА АРТ КИНО/2014 на Елица Матеева

(п.п. ако „ПЪРВИЯТ ДУБЪЛ” са кинозаглавия, подходящи за поп-корн, то „ВТОРИЯТ ДУБЪЛ” не ти позволява да шумиш с пуканки в салона!)

 Една статия от: www.why42.info публикувана на 1.08.2014