why42 представя:ЧЕРНО ФЛАМИНГО – ЛИТЕРАТУРА ЗА КИНО, ТЕАТЪР И РЕПЕТИЦИИ
why42 представя:
„Заболяването фейсбук”- щури семейни неволи около
три усмивки и няколко лайка
Какво се
случва със средно статистическо семейство, когато съпрузите са се отчуждили по
между си? Диагнозата е драматургически предложена от Щефан Фьогел в пиесата
му „Заболяването фейсбук”, ново
попълнение в чудесната колекция от немскоезична преводна литература на „Black Flamingo Publishing”.
„Заболяването фейсбук” е остроумна комедия, която може да се случи както на
сцената на столичен театър, така и във всеки по-малък театър, защото
отношенията между персонажите са развити разбираемо, разпознаваемо и биха се
радвали на добър зрителски интерес. В три действия се вихрят страсти между
Едуард, съпругата му Ангелика, сина им Майк, семейния лекар Доктор Клеброт,
проститутката на повикване Руби, баба Изолде, шарлатанина Паул в апартамент на
„първия етаж в кооперация в някакъв град”.
В еснафски
подреденото жилище, богато украсено с порцеланови кукли, грозни акварели на
стопанката Ангелика, съпругът Едуард се е отдал на фейсбук и топ не би го
извадил от виртуалната опаковка на общуване, изпъстрено с множество лайкове и
електронни усмивки. Едуард се чувства удобно, но Ангелика – не. За целта е
извикала лекар, който да измисли лек за странното поведение на Едуард. Синът им
Майк постепенно започва да играе комуникационните трикове на баща си, донякъде,
за да му влезе в положението, но най-вече заради комфорта да бъдеш някой друг в
свят, в който отношенията се създават с натискането на едно копче.
 |
| Щефан Фьогел |
Паниката от
разпадането на семейното гнездо се засилва пред надвисналата заплаха от
възможното посещение на 667 фейсбук приятели, поканени на парти от Едуард в
домашни условия. Доктор Клеброт най-после ще се прослави сред научните среди-
за него пациент като Едуард е златна мина, но уви след появата на проститутката
Руби, всички разбират, че Едуард е развил свой, твърде натрапчив план: да бъде
различен, след като собственото му семейство не го възприема като човешко
същество. Всичко е вид игра, вид заразна провокация от страна на Едуард, но за
да се вникне в проблема му трябва да се разсъждава дълбоко, уви мисълта на
действащото му обкръжение е твърде плитка, за да се вникне в проблемите му. Съвременното
общество не иска да мисли, бяга от сериозните разсъждения като българин от
инкасаторка на вода или данъчна полиция.
„Заболяването фейсбук” не изследва обаче взаимотношенията във фейсбук,
пиесата стои встрани от системата на комуникация в електронното пространство.
Драматургията използва фейсбук като повод, за да опише кризата на общуване в
реалността. Това е един възможен авторски поглед върху депресиите на обществото
ни.
„Хиляди хора вече го имат това заболяване! Какви хиляди, милиони го имат! Защо не се сетих по-рано – промяната на езика, неспособността да се формулират смислени мисли, потребността да споделяш всяко тривиално действие с обкръжението си, пренасянето на всякакви дигитални комуникационни форми в реалния свят, без всякакво чувство на срам. Такова е това заболяване!”- изрича присдъдата си Доктор Клеброт. И наистина светът до такава степен е загубил усета си за идентичност, че е забравил контурите й в създаване на чужда, в сътворяване на ново лице, обезобразявайки истинската си същност чрез фейсбук. Но ние обичаме фейсбук, отдадени на „лековатото” му функциониране, защото фейсбук ни предпазва от истинските болки и неволи на общуването извън електронната матрица. Ние сме могъщи с няколко лайка и повече от три усмивки!
„Хиляди хора вече го имат това заболяване! Какви хиляди, милиони го имат! Защо не се сетих по-рано – промяната на езика, неспособността да се формулират смислени мисли, потребността да споделяш всяко тривиално действие с обкръжението си, пренасянето на всякакви дигитални комуникационни форми в реалния свят, без всякакво чувство на срам. Такова е това заболяване!”- изрича присдъдата си Доктор Клеброт. И наистина светът до такава степен е загубил усета си за идентичност, че е забравил контурите й в създаване на чужда, в сътворяване на ново лице, обезобразявайки истинската си същност чрез фейсбук. Но ние обичаме фейсбук, отдадени на „лековатото” му функциониране, защото фейсбук ни предпазва от истинските болки и неволи на общуването извън електронната матрица. Ние сме могъщи с няколко лайка и повече от три усмивки!
Щефан Фьогел
е роден през 1969 г. в Блуденц, Австрия. След като завършва информатика в
Цюрих, бързо се ориентира към театъра. Започва като автор на текстове за
кабаретни програми в театъра във Форарлберг, който създава и в който участва.
Придобива популярност като драматург в Австрия, Германия, Швейцария, Чехия,
Словакия, Полша, където се играят комедиите му. В момента е един от
най-търсените немскоезични драматурзи.
Елица Матеева
