петък, 12 септември 2014 г.

„Юношество”- най-завладяващият филмов експеримент на годината!



Ако „Юношество” бе филм, сниман в България, със сигурност времетраенето на създаването му като хроника -11 години нямаше да ме шокира. В България по традиция кино- производството като процес е тромава одисея, продължаваща с години. При един от най-непредсказуемите представители на независимото американско кино Ричард Линклейтър периодът 11 години е умишлен, главен акцент от фабулата на „Юношество”.

  Режисьорът  проследява трансформацията дете-възрастен. От май 2002г. до октомври 2013 г. снима всяка година своя централен персонаж Мейсън (Елър Колтрейн), защото сюжетът изследва съзряването на Мейсън. Зрителят се запознава с приятелите му, с роднините му, с новите му „бащи”, неусетно става част от семейството му, тъгува едновременно с Мейсън, радва се, когато е влюбен за първи път. Само след 2 часа и 44 минути Мейсън е на 18 години и напуска домашното огнище, а майка му Оливия (Патриша Аркет) пропада в нервен срив, защото след като е отгледала своите деца, вече няма какво друго да очаква освен „погребението си”. Домът загубва познатия  детски смях, осиротява без глъчката от  електронни игри, спорове между Мейсън и сестра му Саманта (Лорелай Линклейтър). Във филма участва и Итън Хоук, който освен, че играе в чувствителната трилогия на Линклейтър заедно с френската актриса и режисьорка Жулиет Делпи „Преди изгрев”, „Преди залез”, „Преди полунощ”, е едно от често присъстващите лица в проектите на Линклейтър („Лентата”2001, „Нацията на бързото хранене”2006).
   Американското общество изпитва респект към семейството като форма на съжителство. Американците все още се борят за живеене в семейство и техният модус вивенди не е мит. „Юношество” въздейства с документалността на детайлите си - моментите сякаш се случват пред нас и ние сме привлечени от желанието да навлезем все по-навътре в битието на Мейсън, Саманта и смелата им майка, която прави всичко по силите си, за да им осигури нормален стандарт. Оливия се е развела със съпруга си , според нея биологичния им родител (Итън Хоук) е симпатичен, вятърничав фантазьор, който обаче не може да поеме отговорности. Въпреки че се разделя и със заместника на баща им, тя решава макар и с две деца да завърши колеж, да придобие научна степен и успява. Следва втори баща- преподавател в университет, с чиито деца Мейсън и Саманта заживяват като ново семейство. Но вторият „татко” постепенно се превръща в алкохолик-насилник и за Мейсън и Саманта настъпват нови предизвикателства. По-късно майка им като преподавател в университет има любовна афера със свой студент и когато Мейсън и Саманта са тийнейджъри, заживяват с новия си „татко”. След известно време и той показва истинския си образ на скучен комплексар. През годините героинята на Патриша Аркет се опитва да търси опора, но вероятно мъжете не са това, което бяха. И за да не се превърне „Юношество” в епопея на Майката, все пак центърът се концентрира върху живота на Мейсън. Мейсън е чувствително палаво хлапе, което се вслушва в съветите на възрастните и с изключителна аналитичност проучва света им. Мейсън е приятен странник, който обича да се вглежда в хората, да ги изслушва, да ги опознава и съзерцава.

   Роденият в Хюстън, Тексас Ричард Линклейтър влага известна доза автобиографичност във фабулата на „Юношество”. Подобно на Мейсън, който учи фотография, Линклейтър също изучава артистична дисциплина - рисуване. Но по средата на обучението си напуска университета и започва работа на петролен кладенец в Мексиканския залив. През 1988 г. прави пълнометражния си дебют, а три години по-късно с филма си „Лентяй” бива забелязан от кинокритиката на фестивала в Сънданс. „Лентяй” се превъща в нарицателно име за определен кръг от млади американци, които както и във филма предпочитат да бъдат различни, да не се подчиняват на матрицата, да скандализират с мислите си, но обществото не ги възприема с отворени обятия. Линклейтър обича експериментите в киното и е един от пионерите в създаването на т.нар. ротоскопирани филми (снима се с актьори, а след това се рисува върху тях). Първият му успешен проект е „Пробуждане към живот”2001г., а през 2006г. завършва и анимираната екранизация по романа на Филип К. Дик „Потъмнялата камера”, където участват Кеану Рийвс, Уинона Райдър, Робърт Дауни – Джуниър, Уди Харлесън.
Премиерата на „Юношество” бе тази година на фестивала в Сънданс, а първите срещи с публиката в разпространителската киномрежа стартираха през юли. „Юношество” спечели  Сребърна мечка за режисура от Берлинале 2014 г., както и наградата на немските арт-хаус киносалони. „Юношество” е отличен с награди от международните фестивали в Сиатъл, Сидни и др.

  „Ако откриеш богатството на всеки момент, то и той ще ти се отблагодари със себеоткриване и ще те забележи по свой начин.” – така звучи едно от красивите финални откровения на Мейсън, докато наблюдава  хоризонта заедно с новата си приятелка от колежа Никол. А какви са откровенията на американските критици след първите срещи на „Юношество” с публиката: „Неочакван филм, майсторски направена история за съзряването.”- Джеймс Берардинели (Reel View), „Задълбочен разказ за протичането на живота чрез средствата на киното.”- Джон Уилямс (St Louis Post-Dispatch), „Дали е глупаво да кажа само „УАУ! Не ме интересува, за мен  „Юношество” е: УАУ!”- Стивън Ри (Philadelphia Inquirer).

  „Юношество” е заснет реално за 39 дни, но в продължение на повече от две петилетки. Критиците определят филма като „епос за обичайните неща”. В ролята на Саманта е дъщерята на режисьора , Лорелай, а Елър Колтрейн е също непрофесионален актьор. По думите на режисьора, за периода на работа върху филма са участвали  над 400 души. По време на пресконференцията в Берлин тази година сравняват работата на Линклейтър с киното на Франсоа Трюфо, заради персонажите, които са се потопили в „напълно истински живот.”
„Юношество” е очарователна, наситена с чиста емоция за лабиринтите на жизнения опит история. „Юношество” ме спечели заради начина, по който се живее битието: изпитанията се посрещат в единение, в задружие с другия, с разбиране и дори когато събитията от деня не са забавни, героите съумяват да извлекат силните, важните знаци на делника. Да овладееш себе си е част от дългият път на съзряването, което продължава, докато сме живи.

„ВТОРИ ДУБЪЛ” - РУБРИКА ЗА АРТ КИНО/2014 на Елица Матеева

(п.п. ако „ПЪРВИЯТ ДУБЪЛ” са кинозаглавия, подходящи за поп-корн, то „ВТОРИЯТ ДУБЪЛ” не ти позволява да шумиш с пуканки в салона!)

Една статия от: www.why42.info публикувана на 7.09.2014
Bookmark and Share