КИНО:Сънуването като пътуване към истинското ни АЗ в „Алиса” и „Да преживееш живота си” на Ян Шванкмайер

Сънуването като пътуване  към истинското ни АЗ  в „Алиса” и „Да преживееш живота си” на Ян Шванкмайер

 По повод честването на 80 години от рождението на чешкия аниматор Ян Шванкмайер на 10 издание на Световния фестивал на анимационния филм варненската публика има невероятния шанс да усети изключителния свят от фантазии, страхове и страсти на артиста. Чешкият кинорежисьор -сюрреалист определено е едно от най-добрите попадения на анимационния форум. В момента Шванкмайер работи върху нов проект, който със сигурност  ще носи някои от запазените знаци на твореца.

  Филмът „Алиса” (1987) на Шванкмайер е вдъхновен от романа на Луис Карол, но за разлика от неговата жизнерадостна ирония, тук малката Алиса не попада в свят по-различен от тъмната къща, която обитава. Винаги във филмите на Шванкмайер се отделя екранно начало за встъпление от страна на главния персонаж или режесиьора. В „Алиса”, малката Алиса пояснява, че всичко това е сън-приключение. Момичето вижда как  се съживява белият, препариран заек и след като той напуска тъмното мазе, детето се втурва да следи белия дългоух невротик, повтарящ през целия филм рефрена „Боже, боже, отново закъснях!”. В „Алиса” актьор и кукли чрез средствата на рисунката и камерата създават майсторски синтез, в който образите и кошмарите стават едно. Може би магическият свят на Луис Карол излъчва страховити образи, изрази, сцени, но във филма на Шванкмайер, страшното е като картина на затвореното общество, съжителствуващо с  ходещи меса (живото месо е често срещан образ във филмите на аниматора, както е и при сюрреалистите). Клаустрофобичността в мащабите на пространства и образи подтиква към аналогия с времето на тоталитаризма. Днес „Алиса” е може би филм за кошмара на живеенето ни, сътворен  в съня на едно дете. Децата обикновено имат силно развити сетива както за истината, така и за кошмарите.Мартенският заек е инвалид, чорапите са термити, глупавите монарси-грозни хартиени същества, детските сълзи създават океаните, а порцелановите кукли са част от АЗ. Да изядеш една бисквитка (да направиш нещо различно,въпреки изричните забрани) логично води до смърт. И добре, че сънят е друг живот-Алиса се събужда, но светът също се е променил: белият заек отдавна броди в чужди чекмеджета като не забравя да  намаже с масло часовника си.

  В „Алиса” съществата търсят покой, но получават кошмари. В „Да преживееш живота си: теория и практика”, жанрово определен от Шванкмайер като психоаналитична комедия дори Фройд и Юнг не могат да заспят в качеството си на портрети, а какво остава за централният персонаж – порастналият Петричек. Поради бюджетни затруднения вместо игрален филм, Шванкмайер създава  неотразима история, в която се преплита анимационното и игралното. „Да преживееш живота си” (2010) е забавна, но и тъжна еклектика от символи. По улиците се разхождат голи кокошки, а старомодният здрав сън е дефицитна стока. Петричек, който на финала на филма разбира, че е Петричек започва да посещава д-р Холубова-психоаналитик. Петричек – Евжен среща постоянно в съновиденията си жена в червено, която се нарича Ева, Елищка, Евжения. Истината е, че някога майката на Петричек – Евжен  извърщва нещо стращно и Петричек е бил на косъм от смъртта. Жената, с която той прави любов в сънищата е истинска-това е майката на Петричек, умряла при трагични обстоятелства. Пертричек чрез сънищата възстановява биографията си, изтрита сякаш с вълшебна гума от съзнанието му. В големия град  освен хора има крокодили, отровни змии и всякякви чудати твари, но това са фантазиите-познат спътник при съновиденията. Сънуването както и живеенето могат да ни отсекат главата, а в анимацията на Шванкмайер подобен артистичен жест е част от езика-пъстър, жесток, поетичен, стремящ се към изгубения рай. Сънищата са нашият втори живот. Понякога и първи.

Елица Матеева