неделя, 23 ноември 2014 г.

КИНО: ЧОВЕШКИ КАПИТАЛ

„Човешки капитал”- битие срещу съзнание

„Човешки капитал”- битие срещу съзнание

  Дали онази позабравена максима на таткото на „Капиталът” Карл Маркс за връзката между битие и съзнание е вярна в настоящето? Струва ми се, че ние реагираме на определени обстоятелства не заради разкоша или немотията, която обитаваме, а заради самото си същество и потребностите на кожата, която носим. Тази година „Киномания” 2014 показва най-доброто и от съвременните постижения на италианското кино. Покрай италианския носител на „Оскар”за 2014 „Великата красота”, забравихме, че режисьорът Паоло Вирзи е сътворил истинско кинематографично бижу с последната си творба

 „Човешки капитал”(2013). Над 30 номинации и над 30 награди от международни кинофоруми донесе на екипа „Човешки капитал”, сред които:„Трайбека”2014- награда за най-добра актриса на Валерия Бруни Тедески, 5 награди от фестивала в Бари-режисура, награда за актьор (Фабрицио Джифуни), поддържаща актриса (Матилде Джиоли), сценарий и монтаж, 7 награди „Давид на Донатело” 2014 (най-добър филм, актриса (Валерия Бруни Тедески), поддържащ актьор (Фабрицио Джифуни), поддържаща актриса (Валерия Голино), сценарий, монтаж и звук.
   В основата на сюжета е американският бестселър на Стивън Абидън. Вместо в Кънектикът, Паоло Вирзи заменя мястото в стил нео-ноар с Италия, но това не е онази слънчева страна, а ландшафтът е омагьосан в мистична зимна, депресираща атмосфера. Филмът подобно на роман е структуриран в 4 глави. Първите три носят имената на главни персонажи: Дино, Карла, Серена. В сюжета е залегнала историята на две фамилии: богатите Бернаски и опитващите да забогатеят Осола. Оригиналното в протичането на действието се крие в една тайна, която обвързва фамилиите. Гледната точка на тайната се деформира според светоусещането на героите в отделните части. За Дино, обстоятелството, че един джип удря велосипедист е вид сделка, с която може да си възстанови кредита, за Карла е изпитание за лоялност спрямо фамилия Бернаски, а за Серена е осмисляне на любовта. Филмът придобива елементите на криминален трилър и държи публиката в напрежение, а разказването на сюжета през три гледни точки е интересен, макар и не чак толкова новаторски похват. Вирзи (многократен носител на награди от фестивала във Венеция) е познат като режисьор на комедии, но в „Човешки капитал” изненадва със стегнатата на моменти почти аскетична визия. И все пак във филма има и иронични епизоди (глава втора показва какво е отношението на италианските театрали към Пирандело с една ударна фраза около избора на бъдещ театрален репертоар: „ако трябва да го поставяме, по-добре раздайте предварително валиум на зрителите.”)
  В първата история Дино – собственик на агенция за недвижими имоти решава, че може да постигне стандарта на Бернаски и изкушен от примамливо предложение за възвръщане на инвестиции с 40% лихва, тегли 700 000 заем. 6 месеца по-късно фондовите инвестиции се стопяват, а капиталът на Дино е не повече от 10 %,(70 000). Банката изисква своето, а Дино ще става баща на близнаци. Главата на фамилия Бернарски му отказва съдействие, но една вечер се случва катастрофа. Джипът на Масимилиано (младши Бернаски) е ударил велосипедист. Във втората история Клара (Валерия Бруни Тедески) мечтае да създаде нещо свое. Въпреки, че постоянно е игнорирана от съпруг се, чието съзнание се е превърнало в гигантско число, Клара решава с негова помощ да създаде нов театър и спасява стара театрална сграда от унищожаване. Тя събира известни театрали-професори, критици, практици, за да определят посоките на театралния афиш. 6 месеца по-късно съпругът й споделя, че сградата ще бъде продадена за апартаменти, от които може да се натрупа добър капитал, защото фондът му губи позиции. Невъзможността да създаде своя интелектуален и артистичен оазис, т.е. да бъде забелязана като личност я тласка към изневяра. Третата история е най-концентрирана и радикална, тя представя  Серена-дъщерята на Дино, за която се грижи втората му съпруга (Валерия Голино). Серена е интресен тип тийнейджър- приятелка е на Масимилияно, но като чели иска да избяга от неговата среда, от липсата му на човещина. Тя се запознава с пациент на своята мащеха (Лука). Лука е художник, който живее с чичо си и е правил опити за самоубийство. Впечатлена е от портрета й, който момчето рисува с маркер, защото той отразява истинската й същност. Във фаталната нощ на катастрофата с велосипедиста, тя докарва пияния Масимилиано до дома му, но джипът му се управлява от Лука и по непредпазливост се предизвиква катастрофа. Велосипедистът умира, но семейството му получава голяма сума обещтитение от застраховка, квалифицирана в категория „човешки капитал”.

    Серена трябва да направи избор: да издаде Лука или да прехвърли вината за катастрофата на друг. Баща й узнава истината и я продава на Бернаски за 900 000.
   Изключително е присъствието на Валерия Бруни Тедески и Валерия Голино в този филм. И двете показват възможността човек да се съпротивлява срещу правилата на системата, която обезличава човешкото чрез капиталовложенията, залегнали в клаузите „човешки живот”. Двете актриси с мекотата на играта си подсказват, че все още има шанс за хората да съществуват въпреки цифрите, въпреки печалбите, въпреки грандиозните проекти, свързани със сделки, икономически стратегии за развитие и глобален икономически растеж. Младата актриса, изпълняваща ролята на Серена (Матилде Джиоли) играе със сила, твърдост и пресъздава образа на ангажиран със социална кауза млад човек. Музиката на Карло Вирзи изпълва със специфичин източен (азиатски) темперамент кадрите.
„Човешки капитал” е суров, но и мощен като внушение филм, след него остава натрупана болка и множество въпроси, свързани с цената на битието ни. Докато на живота се гледа като на цифра, битието ни със сигурност се превръща в куха, лишена от смисъл дума.

Филмът е включен в програмата на „Киномания” 2014 и публиката ще има възможност да го види на 27 ноември в Зала „Европа”-ФКЦ-20.30 ч.

   Елица Матеева



  Една статия от: www.why42.info публикувана на 23.11.2014