КИНО: ЧОВЕШКИ КАПИТАЛ
„Човешки капитал”- битие срещу съзнание
„Човешки
капитал”- битие срещу съзнание
Дали онази позабравена максима на
таткото на „Капиталът” Карл Маркс за връзката между битие и съзнание е вярна в
настоящето? Струва ми се, че ние реагираме на определени обстоятелства не
заради разкоша или немотията, която обитаваме, а заради самото си същество и
потребностите на кожата, която носим. Тази година „Киномания” 2014 показва
най-доброто и от съвременните постижения на италианското кино. Покрай италианския
носител на „Оскар”за 2014 „Великата красота”, забравихме, че режисьорът Паоло
Вирзи е сътворил истинско кинематографично бижу с последната си творба
„Човешки
капитал”(2013). Над 30 номинации и над 30 награди от международни кинофоруми
донесе на екипа „Човешки капитал”, сред които:”„Трайбека”2014- награда за най-добра
актриса на Валерия Бруни Тедески, 5 награди от фестивала в Бари-режисура,
награда за актьор (Фабрицио Джифуни), поддържаща актриса (Матилде Джиоли),
сценарий и монтаж, 7 награди „Давид на Донатело” 2014 (най-добър филм, актриса
(Валерия Бруни Тедески), поддържащ актьор (Фабрицио Джифуни), поддържаща
актриса (Валерия Голино), сценарий, монтаж и звук.
В основата на сюжета е американският бестселър
на Стивън Абидън. Вместо в Кънектикът, Паоло Вирзи заменя мястото в стил
нео-ноар с Италия, но това не е онази слънчева страна, а ландшафтът е омагьосан
в мистична зимна, депресираща атмосфера. Филмът подобно на роман е структуриран
в 4 глави. Първите три носят имената на главни персонажи: Дино, Карла, Серена.
В сюжета е залегнала историята на две фамилии: богатите Бернаски и опитващите
да забогатеят Осола. Оригиналното в протичането на действието се крие в една
тайна, която обвързва фамилиите. Гледната точка на тайната се деформира според
светоусещането на героите в отделните части. За Дино, обстоятелството, че един
джип удря велосипедист е вид сделка, с която може да си възстанови кредита, за
Карла е изпитание за лоялност спрямо фамилия Бернаски, а за Серена е осмисляне
на любовта. Филмът придобива елементите на криминален трилър и държи публиката
в напрежение, а разказването на сюжета през три гледни точки е интересен, макар
и не чак толкова новаторски похват. Вирзи (многократен носител на награди от
фестивала във Венеция) е познат като режисьор на комедии, но в „Човешки
капитал” изненадва със стегнатата на моменти почти аскетична визия. И все пак
във филма има и иронични епизоди (глава втора показва какво е отношението на
италианските театрали към Пирандело с една ударна фраза около избора на бъдещ
театрален репертоар: „ако трябва да го поставяме, по-добре раздайте
предварително валиум на зрителите.”)
В
първата история Дино – собственик на агенция за недвижими имоти решава, че може
да постигне стандарта на Бернаски и изкушен от примамливо предложение за
възвръщане на инвестиции с 40% лихва, тегли 700 000 заем. 6 месеца
по-късно фондовите инвестиции се стопяват, а капиталът на Дино е не повече от
10 %,(70 000). Банката изисква своето, а Дино ще става баща на близнаци.
Главата на фамилия Бернарски му отказва съдействие, но една вечер се случва
катастрофа. Джипът на Масимилиано (младши Бернаски) е ударил велосипедист. Във
втората история Клара (Валерия Бруни Тедески) мечтае да създаде нещо свое.
Въпреки, че постоянно е игнорирана от съпруг се, чието съзнание се е превърнало
в гигантско число, Клара решава с негова помощ да създаде нов театър и спасява
стара театрална сграда от унищожаване. Тя събира известни театрали-професори,
критици, практици, за да определят посоките на театралния афиш. 6 месеца
по-късно съпругът й споделя, че сградата ще бъде продадена за апартаменти, от
които може да се натрупа добър капитал, защото фондът му губи позиции.
Невъзможността да създаде своя интелектуален и артистичен оазис, т.е. да бъде
забелязана като личност я тласка към изневяра. Третата история е
най-концентрирана и радикална, тя представя
Серена-дъщерята на Дино, за която се грижи втората му съпруга (Валерия
Голино). Серена е интресен тип тийнейджър- приятелка е на Масимилияно, но като
чели иска да избяга от неговата среда, от липсата му на човещина. Тя се
запознава с пациент на своята мащеха (Лука). Лука е художник, който живее с
чичо си и е правил опити за самоубийство. Впечатлена е от портрета й, който
момчето рисува с маркер, защото той отразява истинската й същност. Във
фаталната нощ на катастрофата с велосипедиста, тя докарва пияния Масимилиано до
дома му, но джипът му се управлява от Лука и по непредпазливост се предизвиква
катастрофа. Велосипедистът умира, но семейството му получава голяма сума
обещтитение от застраховка, квалифицирана в категория „човешки капитал”.
Изключително е присъствието на Валерия Бруни Тедески и Валерия Голино в
този филм. И двете показват възможността човек да се съпротивлява срещу
правилата на системата, която обезличава човешкото чрез капиталовложенията,
залегнали в клаузите „човешки живот”. Двете актриси с мекотата на играта си
подсказват, че все още има шанс за хората да съществуват въпреки цифрите,
въпреки печалбите, въпреки грандиозните проекти, свързани със сделки,
икономически стратегии за развитие и глобален икономически растеж. Младата
актриса, изпълняваща ролята на Серена (Матилде Джиоли) играе със сила, твърдост
и пресъздава образа на ангажиран със социална кауза млад човек. Музиката на
Карло Вирзи изпълва със специфичин източен (азиатски) темперамент кадрите.
„Човешки капитал” е суров, но и мощен като
внушение филм, след него остава натрупана болка и множество въпроси, свързани с
цената на битието ни. Докато на живота се гледа като на цифра, битието ни със
сигурност се превръща в куха, лишена от смисъл дума.
Филмът е включен в програмата на „Киномания”
2014 и публиката ще има възможност да го види на 27 ноември в Зала
„Европа”-ФКЦ-20.30 ч.
Елица
Матеева
Една статия от: www.why42.info публикувана на 23.11.2014
