четвъртък, 25 декември 2014 г.

„Облаците на Силс Мария”- чистата природа на артиста

„Облаците на Силс Мария”- чистата природа на артиста

Силс Мария е малко швейцарско селище, което се превръща в едно от най-важните пространства за камерния филм на режисьора Оливие Асаяс. Изключително преживяване е присъствието на Жулиет Бинош в ролята на актрисата Мария Ендерс. Признавам си, че съм почитател на Жулиет Бинош и винаги при среща с играта й след финалните надписи съм щастлива като дете, заради възможността да споделя  спонтанността и чистотата й.

„Облаците на Силс Мария” се състои от две части и епилог. Сюжетът като идея е предложение на Жулиет Бинош, отправено към режисьора, който разработва специален сценарий и през периода август - октомври 2013 снима „Облаците на Силс Мария” в Швейцария, Германия, Южен Тирол и Италия.

Фабулата ни доближава до най-добрите образци на магическия реализъм: Мария е актриса, която трябва да получи награда от името на своя първи ментор в актьорската професия Вилхем Мелхиор. Пътувайки заедно със своята асистентка (пестелива, но силно концентрирана в играта си Кристен Стюард) Мария научава за внезапната смърт на Вилхем. Въпреки ситуацията Мария казва своето слово, посветено на Вилхем. Тук тя се запознава с млад режисьор, предлагащ й изкусително завръщане на театрална сцена в пиеса, писана от Вилхем, в която преди 20 години Мария е играла младата Зигрид, а сега трябва да изиграе богатата Хелън, привлечена от амбициозния характер на Зигрид.  Почти е готова да се откаже, но благодарение на асистентката си започва репетиции. Преместват се в къщата на Вилхем, предоставена от вдовицата му и актриса и асистентка започват чрез репетиции да анализират  поведението на героините. Ролята на Зигрид е разпределена – скандална холивудска звезда (Клои Грейс Морец), която дори не е научила името на режисьора ще изиграе манипулативната Зигрид.

Докато репетира в почти аскетична обстановка, Мария няколко пъти се съмнява в посоката: дали правилно анализира своята роля, дали не е фалшива, дали пък диалогът не е глупав. По пиеса богатата Хелън, предоставила всички изпълнителни отговорности в голямата си фирма на своята любовница, разбира за предстоящия си банкрут и бъдещата раздяла със Зигрид.  Валентина често дебатира с Мария възможната й интерпретация, няколко пъти набляга на игра, в която трябва да се използва човешката наивност като подход към ролята, но Мария отхвърля предложението й.  Валентина харесва филмите, в които холивудското дете-чудо играе, но Мария не ги възприема – може би Мария е твърде стара, може би за нея театралната сцена е място на свещенодействие, за което младите не притежават сетива. Валентина иска да напусне Мария, но Мария й отговаря почти като героинята й Хелън. Реалност и фикция се смесват. Една сутрин Валентина изчезва в мъглата, зрителят трябва да разгадае мистерията. Следва театрален Лондон, репетиции, спектакъл- премиера, един режисьор предлага роля на Мария в киното, именно от онези фантастични жанрове, които тя е възприемала подигравателно преди година. Но Мария приема ролята, сякаш нещо в нея се е променило, сякаш тя е друга - готова да се втурне в ново приключение.

Актриса и  асистентка съчетават работа с разходка в планината, докато разговарят за младата актриса Джо Ан, може би Мария осъзнава, че остарява, че времето лети. Мария не иска да се раздели със спомените, с призраците от миналото, но постепенно приема мисълта, че всяко време само за себе си е ново и притежава обаяние, то никога не може да се повтори.

Великолепни са специалните тоалетите на Жулиет Бинош, предоставени от „Шанел” - модната линия е и продуцент на филма. Кристен Стюарт е  трябвало да изиграе първначално младата холивудска звезда, но актрисата предлага да изпълни ролята на Валентина. За кастинга на тази роля е поканена австралийката Мия Вашиковска, но тя се отказва от предложението.  „Облаците на Силс Мария” бе номиниран за „Златна палма” тази година в Кан, бе показан на фестивалите в Торонто, в Ню Йорк, в Мюнхен и съвсем заслужено в края на декември взе наградата на името на един от най-важните за историята на френското кино деятели: Луи Делюк.

Планината и нейната могъща прегръдка, строгата алпийска атмосфера, изтънчената духовна красота на актрисите, силните етюди, в които персонажите показват как се създава всяка роля превръщат „Облаците на Силс Мария” в невероятно пречистващо преживяване. Струва ми се, че за всеки естет по душа „Облаците на Силс Мария” е едно от най-одухотворяващите приключения за 2014 година, които  деликатно отстояват идеята, че киното първо е изкуство и след това индустрия.

„ВТОРИ ДУБЪЛ” - РУБРИКА ЗА АРТ КИНО/2014 на Елица Матеева

(п.п. ако „ПЪРВИЯТ ДУБЪЛ” са кинозаглавия, подходящи за поп-корн, то „ВТОРИЯТ ДУБЪЛ” не ти позволява да шумиш с пуканки в салона!)

 С пожелания за светла Коледа на духа и мисълта!

Една статия от: www.why42.info публикувана на 24.12.2014