Бунюел - "мистик", "ляв анархист" или "разрушител на митове"
От Морски дневник
Последна промяна в 17:04 на 29 яну 2015, 659 прочитания
Постерът на филма "Андалуско куче"Първата специална среща на варненската публика с творчеството на Бунюел ще се състои на 19 февруари от 19 ч. в клуб "Vintage33". Съвместно с "Алианс Франсез-Варна " и с участието на театралния критик и режисьор Елица Матеева ще бъде показан документалния филм копродукция на Франция и Испания "В окото на Бунюел" (2013). Филмът разказва за неконвенционалната натура на режисьора, белязана от свят, изпълнен с насилие, еротика, жестокост, съновидения. Филмът е базиран на нтервюта с актьорите Мишел Пиколи, Анхела Молина, Карол Буке, сценариста Жан -Клод Кариер, испанския режисьор Карлос Саура и сина на Бунюел Хуан Луис Бунюел.
Втората среща на публиката с творчеството на Бунюел във Варна ще е на 21 февруари от 10 ч. в отдел "Изкуство" на Регионална библиотека "Пенчо Славейков". След лекторията зрителите ще се насладят на киното на Бунюел от периода на 70-те години на XX век. Акцент ще бъде филмовото предложение "Призракът на свободата".
Бунюел е наричан и "мистик", и "ляв анархист", и "разрушител на митове", и "дезертьор от лагера на сюрреализма", но също и "марксист", "якобинец", "хуманист", "жизнерадостен песимист", че дори и "глашатай на ранното християнство", което е напълно абсурдно, разбира се.
Режисьорът е родeн на 22 февруари 1900 г. в градчето Каланда, близо до Сарагоса. През 1917г. постъпва в Мадридския университет. Кариерата му в киното започва още през 20-те години на миналия век. Той заснема филмите "Андалуското куче" (Un Chien Andalou, 1929) и "Златният век" (L"Age d"Or, 1930), които са смятани и до днес за класика на сюрреалистичното кино.
В края на 30-те години, спасявайки се от преследващия го франкистки режим, Бунюел емигрира в САЩ. Любопитно е, че през периода от 1932 до 1947 година той не прави нито един филм. Малцина кинематографисти са си позволявали лукса да се откъснат за толкова дълго време от киното. Едва през 1947г. след установяването му в Мексико започва нов етап от неговото творчество.
От средата на 60-те години датира сътрудничеството му с френския продуцент Серж Силберман, което продължава до края на живота му. През този последен период Бунюел създава още няколко незабравими филма, като "Дневникът на една камериерка" (The Diary of a Chambermaid, 1964), Дневна красавица (Belle de Jour, 1966), Млечният път" (The Milky Way, 1969), "Тристана" (Tristana, 1970), "Дискретният чар на булжоазията" (The Discreet Charm of the Bourgeoisie, 1972), "Призракът на свободата" (Fantome de la liberte, 1974) и "Този неясен обект на желанието" (That Obscure Object of Desire, 1977).
Луис Бунюел умира на 20 юли 1983 г. в Мексико, където прекарва повече от 40 години от живота си. Малко преди да си отиде от този свят, той написва с помощта на своя верен помощник и съсценарист Жан-Клод Кариер, превъзходната автобиографична книга "Моят последен дъх" (Mon dernier soupir), издадена през 1982 година. От тогава тя се е превърнала в настолно четиво за всички, които са влюбени в киното и живота.
