неделя, 11 януари 2015 г.

„Новата приятелка” – сюрреалистична комедия за толерантността




„Новата приятелка” – сюрреалистична комедия за толерантността
В един кокетен варненски ресторант в центъра на града вечер преди началото н фестивала „Златна роза” 2014, около пищна софра с хора от света на голямото кино си говорим с един от членовете на Международното жури, ръководещ фестивала на Средиземноморското кино в Монпелие, а именно – Жан-Франсоа Буржо. Покрай тениската ми с лик на Педро Алмодовар споделям на Жан, че най-близък на чувствителността ми след Алмодовар е Франсоа Озон. Жан ме попита дали съм гледала последната творба на Озон „Новата приятелка”. Извинявам му се, че все още съм нямала късмет, но на престижния фестивал в Сан Себастиян „Новата приятелка” е селектиран с българския „Урок”. Българският филм спечели награда, а Озон не се отличи. Жан казва за Озон, че той е режисьор, който прави кино с най-големите актриси на Франция като ги дирижира с респект. Потвърждавам мисълта му с цитат от интервю, в което Озон казва за Фани Ардан и Катрин Деньов следното: „в обикновените неща като сутрешна закуска или слагането на грим те са неотразими”.

В последните дни на 2014 успях да гледам „Новата приятелка” – филмът е много по-светъл от предишните му творби от 2012 и 2013: „В къщата” и „Само на 17”. „Новата приятелка” е дълбок, трагикомичен психологически разказ, започващ като трилър, преминаващ през кримката, но завършващ с типичното за французите усещане за справедлив изход от създадената ситуация. Озон разкрива смисъла на своя филм така: „ Всички персонажи на новия ми филм са в търсене на своята идентичност. Разглеждам тази идентичност не като сексуална характеристика, а като изграждане на човешкото, човещината в нас. Живеем в свят, в който ни казват, че момиченцата се обличат в розово, а момченцата трябва да носят синьо облекло. Така се започва с налагането на правила, които ние трябва да спазваме. Може би чрез филма си искам да подчертая, че в общество, в което позициите между мъжете и жените са изравнени, има човешки същества, които обаче не могат да се впишат, да намерят своето място. Има хора, които не искат да играят мачо според правилата, а може би искат да бъдат женствени и трябва да имат възможността да покажат същността си. Да бъдеш себе си е въпрос на избор и свобода. Да бъдеш свободен в избора си, в това се състои изразяването на идентичността. ”Новата приятелка” е филм за свободата да бъдеш себе си.”

Озон красноречиво разсъждава върху творбата си, но ще се опитам допълнително да провокирам любопитството на любознателния зрител с играта на Ромен Дюри и Анаис Демустие. Дюри като Давид, съпруг на Лора, прави една от най-неузнаваемите си роли. За Франция, а защо не и за Европа Дюри е един от най-харизматичните съвременни актьори, които са преминали през режисьорските школи на Жак Одиар, Седрик Клапиш, Тони Гатлиф, Мишел Гондри. Ролята му като Давид може да се сравни с постиженията на актьорите на Алмодовар. За първи път Дюри трябва да изиграе мъж, който обича жените, но обича и тяхното облекло. Втален до максимум, Дюри с изключителна грация се вписва в биографията на вдовеца Давид, който ще пробуди неочаквани сантименти в Клер (Анаис Демостие).

А историята започва простичко: малките Лора и Клер са се обрекли в приятелство до гроб - на седем години стават кръвни сестри. Заедно посрещат първите си влюбвания, първите си купони в дискотека, почти заедно стават съпруги, Клер е кръстница на малката Люси, бебето на Лора, но Лора е покосена от неизлечима болест (мелодраматичен акцент, достоен за латиноамериканска сапунка). Лора умира, вдовецът Давид гримира съпругата си, облича я като булка и така всички се разделят с Лора. Давид и Клер са в депресия, всеки по свой начин се опитва да я преодолее. Веднъж Клер посещава Давид, но вместо него открива в хола на Лора и Давид непозната блондинка, която храни малката Люси. Блондинката е Давид. Всичко започва от безкрайните самотни вечери, в които Люси плаче за Лора. И една вечер Давид слага нейната рокля,за да се превърне в „мама” за невръстната Люси. Клер не иска да повярва, но как да каже истината за Давид на своя съпруг. От небитието се появава Виржиния, новата приятелка, с която Клер излиза. Виржиния-Давид се възражда за живота: пазарува рокли в мола заедно с Клер. Заедно ходят на кино, в което непознати ще опипват Виржиния и това ново чувство да си жена, макар че не си, допада на Давид и на Клер. Естествено, след тази игра с огъня избухва и пожар, предизвикващ кома за Давид, близките разбират за скритата му същност, Клер променя семейния си статут. На финала „Новата приятелка” може да ви напомня на  „Говори с нея”, но за разлика от болезнения развой на събитията в Алмодоварски стил, тук една песен от 70-те на Nicole Croisille „Истинска жена с теб” ще възкреси Давид и този път завинаги той ще бъде Виржиния. А седем години по-късно малката Люси ще се прибира от училище със своето семейство, състоящо се от две майки.

„Новата приятелка” е сюрреалистична комедия, в стилистиката на Озон, който доказва, че в 21 век най-добрата майка и най-добрата приятелка за една жена може да се окаже МЪЖ. Озон си играе с жанровете и подобно на Клод Шаброл и Педро Алмодовар използва мотиви от роман на английската писателка Рут Рендъл, която съчинява интересни криминални истории.  Озон е един от най-успешните режисьори, екранизирали пиеси на Фасбиндер, Хуан Майорга, Р.Тома.
„Новата приятелка” дава своя дефиниция на понятието „толерантност” като социална норма на поведение, която не изключва интимната свобода. Озон с ирония и чувствена деликатност ни подсказва, че толерантостта все повече се възприема като клише, като парфюмирана дума от речника на съвременния европеец, но за него полът е награда – наказание. Нормите отдавна не са това, което си мислим, че са: травестит не означава гей, а ако носиш рокля не е задължително да си обръснат (Кончита Вурст е чудесна със своята брада)! Клер и Виржиния-Давид се превръщат в най-добрите приятелки, любовници и майки - между карнавалността и преобличането, между женското и мъжкото, някъде в този симпатичен свят на Озон се създава чудото „човешко същество”.

 „ВТОРИ ДУБЪЛ” - РУБРИКА ЗА АРТ КИНО/2015 на Елица Матеева

(п.п. ако „ПЪРВИЯТ ДУБЪЛ” са кинозаглавия, подходящи за поп-корн, то „ВТОРИЯТ ДУБЪЛ” не ти позволява да шумиш с пуканки в салона!)




Една статия от: www.why42.info публикувана на 11.01.2015