вторник, 17 февруари 2015 г.

„АНГЕЛСКИ ОГЪН” от Елена Алексиева -7 bizzare* пиеси за (не)реалността

why42 представя: ЧЕРНО ФЛАМИНГО – ЛИТЕРАТУРА ЗА КИНО, ТЕАТЪР И РЕПЕТИЦИИ


„АНГЕЛСКИ ОГЪН” от Елена Алексиева -7 bizzare* пиеси за (не)реалността
                  
„В провинцията изобщо няма живот. Там културата може да съществува единствено в състояние на предсмъртна агония.”**

  На 13 и 14 февруари 2015 г. в Народен театър „Иван Вазов” предстои премиерния моноспектакъл „Глас” от Елена Алексиева с участието на младата, но вече разгърнала таланта си актриса и филмов режисьор Яна Титова. Режисьор на театралното приключение, вдъхновено от живота на темпераментната оперна дива Калас, е актьорът Стоян Алексиев. След опита на режисьора Калин Ангелов със същата пиеса на Елена Алексиева в Пловдив, който бе отличен с годишна награда на Обществото на независимите критици, столичната публика скоро ще има възможност да се докосне до чувствителността на Калас, пресъздадена от Яна Титова.

Но преди премиерата ми се струва, че трябва да се обърне специално внимание на сборника от пиеси с автор Елена Алексиева. В края на миналата година той бе представен в НТ „Иван Вазов”. „Ангелски огън” (издателство „Black Flamingo Publishing”) излиза от печат със съдействието на програма „Култура” на Столична община за 2014 година и се реализира в подкрепата на кандидатурата на София и Югозападен регион за Европейска столица на културата 2019.

Възхитена съм от необикновените светове на Елена Алексиева и с радост бих поставила една пиеса от сборника, защото сюрреалното с реалното се смесват в нереалност, която много ми напомня филмите на Бунюел от края на 70-те. От друга страна в драматургията на Елена Алексиева откривам и особена хирургическа отчужденост с Пинтъров нюанс и специфична гротеска, която отличава авторското писане в съпоставка с творците от поколението на Алексиева.

„Терапевтът” е първата пиеса от сборника на Алексиева -драматургичният текст бе поставен преди около 2 години от режисьора Крис Шарков в Народен театър „Иван Вазов”. Не съм гледала спектакъла, но драматургията събира в едно пространство садистичното и мазохистичното като алтер его на нормалното, миловидно и хуманно пространство (кабинета на д-р Мърт). Докторът действа като смърт за човешките депресии, свързани със сладки домашни любимци. Поведението му за логиката на зрителя е следствие от миналото му, но и рефлексия на съвременното общество, вторачено в своята претенциозна глупост.
 
Ирония, тъга, болка, намордници, с които се укротяват собствениците на кучета, невероятен калейдоскоп от странност и предположения. Тази отличителна черта ни преследва в пиесата „Бернхард в Ада”. Заиграването с австрийския белетрист, поет и драматург Томас Бенхард не е случайно - въпреки че в България е превеждана драматургията му, до този момент родните режисьори деликатно заобикалят театралните му словесности, а те са изключителни като изпитание за интелекта на всеки диригент на театралната магия. Бернхард присъства инкогнито, чрез драматургията на Бернхард в пиесата на Алексиева, която Режисьорът-персонаж би искал да превърне в брутално преживяване за публиката-спектакъл с времетраене над 4 часа, при това при залостени врати за зрители, които искат да напуснат театъра. В този текст присъства интелигенцията, интелектуалният елит, присъстват изневерите, делничните предателства, тук има и агенти, при това персонажите носят интересни имена като: Първи, Втори, Трети Човек на изкуството. Тази пиеса в своята лекота се родее с иронията на „Дискретният чар на буржоазията” от Бунюел: и в „Бернхард в ада” има военни, има огнестрелна пукотевица, но има шампанско и светски вечери. Адът не са другите, а ние самите, а държавата няма значение.

„Фантомна болка” е още по-bizzare пиеса. Жена без ръце рисува с уста. Уменията й предизвикват медиен интерес, небивал шум, галерийни изяви, дори предложение да участва в политиката като кмет или депутат. Жената без ръце (така е определена по автор) обаче е с осакатена душа-труден човек. Постоянно изпитва фантомна болка - липсващите ръце „болят”. И чудото внезапно настъпва - поникват й нови ръце, досущ като крилете на бебето от филма на Франсоа Озон „Рики”- този неясен феномен променя всичко около нея и най-вече душата й. Жената без ръце има ръце, става друга - с добро сърце, но хората я забравят. Брадва, лакирани нокти, затваряне на входната врата и „останалото е мълчание”.

Сборникът с пиеси „Ангелски огън” съдържа 4 едноактни пиеси, които могат да се съчетаят в общ спектакъл, ако една от възможните посоки към тези бутикови ситуации е: любовта, която присъства извън реалността, но някъде в нас е останал копнеж и смут, свързан с любовното чувство. Търсенето на любовта е заменено с игра между полюсите слуга и господар и без значение е дали близостта на персонажите се случва заради родство, случайна среща или е поръчкова. В „Ангелски огън”, „Оракул”, „В любовта винаги всичко” и „Писмото” живеят: магическото, еротичното, изостреното чувство за деформация на социалното недоволство. Пиесите са с много силни финали, в които последният жест, дума, акция „заковават” в цикъл ситуациите. Със сборника си от пиеси Елена Алексиева ни въвежда в странен свят, в който реалното, познатото сякаш се объркват и смесват с нещо ново, нереално и така се изграждат оригинални предчувствия за дезитенграция на съвремието ни.

*bizarre - от френзки език: необичаен, необикновен, странен
** „ Бернхард в ада”, пиеса от Елена Алексиева

Елица Матеева
                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                


 
Една статия от: www.why42.info публикувана на 11.02.2015